« Върни се назад Публикувано на 29.03.2017 / 9:26

В КОАЛИЦИЯТА ГЕРБ-БСП ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ПОЕМА ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ, МАРЕШКИ – ЕВРОКОМИСАР.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВВ коалицията ГЕРБ-БСП, Валери Симеонов поема гранична полиция, Марешки – еврокомисар.

Тъжни остатъци на поминък, обезобразени стърчат край всяко българско село, напомнят ни за цивилизацията, която колонизаторите на прехода, педантично сме избили с безхаберието си. Пусти площади. Демографски кошмар по европрограма.

ГЕРБ и БСП, танцуват поотделно, но в някаква странна симбиоза, първите измъчват демокрацията, а вторите обезсмислят протеста срещу това.

Разбира се, вината е на Ротшилд, Рокфелер, масоните, илюминатите, рептилите и кеймтрейлса, а не на гражданите в будна кома.

Касирани, или инкасирани, да са изборите, иска местанк?

Корнелия е обещала, като вземе властта, да изкупи шоуто на Слави и да го замени с класическа музика.

На Раковска 134 става и за бензиностанция, и за аптека, дали им е смешно?

синема гугу патреоти

За да се приеме от обществото, в голяма степен невъзможната коалиция между герп и бсп, е необходим катаклизъм, вероятно геополитически.

просто си мисля.

Лево и десно бекапе, откровени идиоти и сипаничав спекулант – разбрахте ли, другарко Дърева.

Когато падаш от партия, която губи, това не е победа, а нещо друго.

Изморих се от тези бодряшки статии, в стил ‘ах летете ескадрони’, които на всичкото отгоре се мултиплицират от уж нормални и обективни хора!

Както винаги, след инакомислещите, виновни са негласуващите и Слави Трифонов.

асам чал от тая тиня

Ключовата дума е от коментара на Христо Иванов: „смирение“

не синема гугу турска баба

не демокрацията ми отне Техноимпекс

не въртя едни милиарди, ама чакам на заплата

не догансарай патриот

не ефенди михайлов

СМИРЕНИЕ

Много се притеснявам, да не ми звънне Цола Драгойчева! Имаме си истинска Цола, която се обажда на хората, да им държи сметка, защо не я харесват.

Ботев го е казал тогава,

тъжното е, че и днес е така.

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий – плач народен!

ГЕОРГИ ДРЕНЧЕВГеорги Дренчев

Карикатура: Христо Комарницки

«