В казана на десните проекти
Всъщност тази характеристика на българската десница е нейно родилно петно. За всичките 22 години съществуване тя се събра в единно цяло само два пъти – през 1989 година, когато се обозначаваше във вид на СДС, и през 1997 година, когато изборната й победа беше очевидна. И още веднъж, но вече частично – през 2009 година, когато
двете кръпки от едноименната партия тропосаха разрива си в Синя коалиция
За целия период на демократичните промени олицетворението на демокрацията в лицето на десницата управлява два пъти. Веднъж с малко, за кратко и неуспешно – с правителството на Филип Димитров. И веднъж с много, с първия пълен мандат от зората на демокрацията и с успешни приоритети, които 10 години по-късно продължават да се изпълняват от следващите правителства.
Това е най-малката и най-знаковата част от десните обединения. Но и тези факти са достатъчни, за да е ясно, че
заговори ли се за нови десни проекти, значи идат избори
Тази година това стана от четири страни и почти едновременно – в края на миналата и началото на тази година. Едва ли раздвижването е провокирано от приближаващите местни и президентски избори. Първо, защото обединенията на местния вот са мотивирани от местни аргументи, които често се разминават кардинално с позициите на партийните централи. И, второ, колкото и маймуни да се покатерят на кандидат-президентския клон, печели ДПС. И то, без да издига кандидат и без да се обединява, с когото и да било, а само с електоралната си подкрепа.
Така че оживлението вдясно явно е провокирано от мириса на парламентарни избори. Поради спецификата на сегашното управление политолозите не се наемат да прогнозират дали те ще са предсрочни или не. Те дори настояват този въпрос да се отправя не към специалистите по политически технологии, а по паранормални явления.
В десницата изглежда се чувстват вещи в тази материя, не само защото се впуснаха в политическо инженерство едва година и половина след старта на мандата на ГЕРБ. А защото опровергаха логиката на въпросните политолози, вещаещи края на т.нар. стара десница след вота през 2009 година и макар много скромно – само с 15 депутати, оцеляха на терена на парламентарното представителство. А това неоспоримо доказателство, че
има живот и след смъртта
явно вдъхновява цяла кохорта умъртвени от десните разцепления политици да опитат animatio чрез метода на новите десни проекти. Сиреч, чрез възкресение на стари муцуни в нови комбинации.
За разлика от ГЕРБ, която също се роди като десен проект – т.е. като кабинетен замисъл, мътен цели 5 години от кръга “Глобална България”, сегашните архитекти на някакво имагинерно ново дясно са стари, изпаднали по неравностите на демокрацията, познайници. А знаците, които подават в общественото пространство, са вторични и третични за истинските им намерения. Първите стъпки в похода към възраждането на някои от тях са дискретни и дори потайни, докато други нахлуха на обществената сцена като Съветската армия, емитирайки паралелни дейности. Явно склонността към разцепления в десницата е напъплила и отцепниците, защото в момента две от проектантските групи, конструиращи нови десни проекти, преди време бяха концентрирани в една, известна като
кръга “Софиянски”
Най-видимо и недвусмислено, но засега премълчано е възкресението на бившия депутат от СДС, бивш навигатор на Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски и бивш идеолог на овладяването на СДС от ДПС чрез Пламен Юруков – Любомир Павлов. Следвайки рефлекса си от 90-те години на миналия век, че избори се печелят с медии, той хвърли бомбата с покупката на едни от най-тиражните всекидневници – “Труд” и “24 часа”, и прилежащите им издания.
Почти в същия момент се заговори, че Павлов не просто задоволява детинската си страст да издава вестници, за да формира обществено мнение, а подготвя нов десен проект, в чиято насоченост засега е ясно само едно – тя ще е ориентирана към елиминирането на Иван Костов от активна позиция. Фиксацията на Павлов в Костов е обяснима, тъй като точно по време на неговото управление днешният медиен магнат бе нарочен за олицетворение на клиентелизма в СДС, заради който партията бе смразена от избирателите и изместена във властта от предизвиканата царска вълна.
Засега Павлов дефилира на публичната сцена само с дългогодишния си бизнеспартньор Огнян Донев и не прави видими политически жестове.
Ориентацията на медиите му обаче прави
заявка за партньорство с Бойко Борисов
и остра критичност към втвърдяващия се негативизъм на доскорошните парламентарни партньори на мнозинството в лицето на Синята коалиция. Още е трудно да се каже кой точно гравитира около Павлов, но опитите му да подготви почвата за сътрудничество с ГЕРБ са известни още от времето преди изборите през 2009 година. Тогава неговите приближени неприкрито работеха с тогавашния лидер на СДС Пламен Юруков, яростно саботиращ обединението с ДСБ и Иван Костов.
Трудно е да се каже, дали Павлов се опитва да реанимира старите си намерения за концентрация на бивши кадри на СДС и овладяване на партията отвътре.
Но е сигурно, че през последните 4-5 години негов близък таен помощник е печално известният съветник на кабинета на Филип Димитров – Константин Мишев. Опитите на Мишев да сключи оръжейна сделка с Македония бяха в основата на падането на кабинета “Димитров”.
Ясно е и още нещо – Пламен Юруков не се е отказал от политическата си кариера. Оскандаленият покрай изборите през 2009 година и изключен от СДС бивш лидер на партията е регистрирал нова политическа структура на 20 декември 2010 година в Пловдив. Тя носи наименованието
“ВОТ консерватори”
ВОТ е абревиатура и означава “воля, отговорност и толерантност”. Консерваторите са стара тръпка на Юруков, върху която той разсъждаваше пред обществеността, когато му задаваха важни въпроси за позициите на СДС, докато го ръководеше. Хора от СДС, с които той все още общува, споделят, че намерението му било да се кандидатира за президент.
С днешна дата никой не е в състояние да каже каква е крайната цел на този обречен ход – дали да обере десни гласове, които на втори тур да пришие към кандидатурата на ГЕРБ или просто да отръска пепелта на забравата и дискредитацията си, за да се върне в политиката в някой от начеващите други десни проекти.
Около Юруков гравитират бивши участници в управлението от времето на кабинета „Костов”, впоследствие изгонени и дори съдени за корупция като Пламен Радонов. Именно те измислиха и прокараха кандидатурата му за лидер на синята партия с наставничеството на друг бивш натирен оттам кадър – днешният депутат от ДПС Христо Бисеров. Повечето от тях са съсредоточени в т.нар. клуб “Сенатор”, събрал бивши управленци от СДС. Те бяха скарани генерално с Костов, но ненапуснали партията. Част от тях са в топли връзки с Павлов. Към тях обаче посягат и други архитекти на нови десни проекти.
Учудващо с такава заявка на политическата сцена се върна и бившият кмет на София, бивш служебен премиер и лидер на Съюза на свободните демократи Стефан Софиянски. Естествената дългогодишна връзка между него и Любомир Павлов обаче бе опровергана деликатно и от двамата.
Павлов публично посъветва Софиянски да не се кандидатира за никакви постове в предстоящите избори. Екскметът пък категорично заяви, че не само няма нищо общо с медийните проекти на бившия си съратник, но дори не се е виждал с него през последните месеци.
Засега обаче именно Софиянски е единственият заявил открито, че работи върху стартирането на нов десен проект и дори пише програмата му, която консултира със синдикатите в лицето на “Подкрепа”.
Названието му се върти около “Демократичен алианс”
(както се казва и партията на Константин Тренчев), което означава, че ще привлича безбройните десни формацийки, изпаднали както от СДС преди да стане партия, така и от Синята коалиция. Една от първите му срещи пък бе с ДПС. Софиянски призна, че търси подкрепата и на европейските партньори на десницата в ЕНП, но изобщо не я фаворизира както ГЕРБ и РЗС. И остави широко отворена вратата за разговори със Синята коалиция с болезненото признание, че тези отношения са изключително трудни. Лидерът на ССД е и единственият, който произнася събирателното „ние”, когато говори за десница, и не се разграничава от никого. Енигма е обаче кой ще се припознае в това местоимение.
Енигма остава и още един десен проект, за който до този момент се говори под сурдинка. Той е
обвързан с името на Цветелина Бориславова
– бившата жена до Бойко Борисов. И излезе на дневен ред, след като банкерката се оттегли от СИБанк, отправяйки деликатно изречени и изключително тежки критики към управлението на Борисов. Веднага след този акт наблюдателите заключиха: “Проектът “Бойко” приключи, започва нов.” В началото една битова подробност обвърза тези подозрения с покупката на бившата пресгрупа на ВАЦ. Бориславова е била в самолета заедно с Любомир Павлов и компания, когато са пътували към Австрия, за да уреждат юридическите подстъпи към сделката, разказват свидетели.
Това усещане беше подсилено от интервю на замълчалия задълго и живеещ от доста време извън страната идеолог на “Глобална България” Иван Кръстев в “24 часа”. До този момент обаче дискретната дама не е дала никакви знаци, че участва в това начинание под каквато и да е форма, а Павлов енергично отрича такъв сценарий.
Въпреки това слуховете за нейната намеса под нова форма в политиката не стихват и дори се подклаждат от новите твърдения, че Бориславова се е устремила към покупката на в. “Стандарт”. Но за такава сделка също няма потвърждения. Има много основания да се смята, че авторитетната дама не се е отказала да вдъхновява нови десни проекти. Най-малкото защото, макар и оредял, кръгът “Глобална България”, реализирал успешно проекта “Бойко Борисов”, понесе тежки поражения именно от творението си. Тези поражения изобщо не са в сферата на идеите и каузите, а на парите.
И едва ли с лека ръка ще се откаже от битката за реванш.
На този фон в казана от къкрещи десни проекти
Синята коалиция изглежда като “добрата стара Англия” в ЕС
– своенравна, зле разбрана, но неотстъпваща от позициите си. Всъщност тя изобщо не може да бъде наречена проект, защото това си е СДС, разделено на аристократи и народняци. И сегашните й сблъсъци с ГЕРБ не са само за принципи, а за отвоюване на откраднатите от този десен проект избиратели. За тях и за всички останали негласуващи десни ще се бият и новите проекти, намирисващи по-скоро на бизнес начинания.
Според социолозите десните избиратели в България са над 2 милиона. И колкото и десни проекти да се появяваха през последните години, все по-малко от дясно ориентираните граждани ги подкрепяха. А когато една баница се раздели между много хора, тя не може да нахрани никого. И не е изключено целта на сегашните десни проектанти да е точно тази – смитайки трохите по масата, да спасят ГЕРБ като му ги сервират. Срещу същата онази клиентелистка политика, заради която днес управлението на Бойко Борисов е в тежка криза. Ако е така, тези проекти не са анти, а прокризисни за десницата. Уви, и за държавата, която без силна левица и силна десница ще продължи да тъпче на място с единствения си сакат крак.
Ива Николова