В ДЕНЯ НА ИЗБОР НА СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ, МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ С ОЩЕ ДВАМА НА КРАКА ПРИ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ В ТУРЦИЯ. ГОТВИ ЛИ СЕ РАЗКОЛ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
В деня, определен за избор на Сливенски митрополит – 19 май, 3 Неделя след Пасха – на светите жени Мироносици, българска делегация от цели трима митрополити и членове на Св. Синод на Българската Православна Църква воглаве с Пловдивския митрополит Николай, заедно с Русенския митрополит Наум, Старозагорския митрополит Киприан, отиват по спешност за преговори в Истанбулския квартал Фенер при вселенския патриарх Вартоломей.
Дали тези трима митрополити и членове на Св. Синод отиват по своя инициатива или са извикани по неотложност от патриарх Вартоломей и каква е причината това да се случва точно на 19 май остава загадка.
Светия Синод не е взимал решение за такава визита, още повече в деня на провеждане изборите за Сливенски митрополит. Това в разрез на Устава на БПЦ ли е?
Използването на ситуацията на безвластие и липсата на патриарх в БПЦ в разрез на Устава на БПЦ ли е, тъй като пряко нарушава Нейната съборност?
Дали с тримата митрополити на БПЦ е съгласувано съслужение с главата на украинския разкол „митрополит Епифаний“ Думенко в патриаршеската катедрала „Св. Георги“ в Истанбулския квартал Фенер, с цел потвърждаване лоялността на българските духовници спрямо антицърковната креатура на Фенер, чиято глава е гражданинът Думенко?
Използват ли се изборите за Сливенски митрополит за параван, с цел опит за преврат в БПЦ, когато общественото внимание ще бъде насочено към Сливенска епархия?
Избягването на фокуса върху Истанбулската среща включва ли опит за апелация към патриарх Вартоломей, която освен, че не му се полага е и превишаване на права и форма на източен папизъм от негова страна, касателно случая с бившия игумен на РПЦ Петър Еремеев, низвергнат от свещен сан по Апостолско правило 25?
Каква е основната тема, за която отива да преговаря българската делегация? Дали не става дума за подготовката на разкол в БПЦ с възможни два сценария:
– фалшифициране на изборите в Сливен с цел придобиване Синодално мнозинство за осигуряване на достатъчен брой гласове и налагане на еднолична диктатура за избор на патриарх и придобиване на патриаршеския престол на БПЦ чрез противозаконни манипулации?
– при неуспех в Сливен дали няма да бъде активиран резервен вариант „Б“ за предоставянето на една част на БПЦ да премине под управление на вселенска патриаршия и да бъде превърната в Истанбулски екзархат под контрола на вселенския патриарх по модела на Украйна, но с български екзарх, коронясан с бяло було?
Всичко това вероятно включва окончателното преминаване на няколко български епархии под чужда юрисдикция, например Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, за да бъдат буквално разпарчетосани на ангро няколко епархии на две и повече части, като например Сливенска да се раздели на Бургаска, Ямболска и Сливенска, като съответно бъдат назначени повече от един епархийски митрополит, което да сбъдне лелеяната мечта на някои архиереи в БПЦ.
Дали митрополит Николай Пловдивски не се опитва да създаде хаос и смут преди патриаршеския избор като вече е съслужил многократно с низвергнат клирик и много добре знае, че сам подлежи на Църковен съд и към момента неговият статут на митрополит и член на Св. Синод е под въпрос. Може би поради това е готов открито да съслужи с разколник и то на важния за родната Църква 19 май, дестабилизирайки БПЦ.
Изглежда това обяснява тази целенасочена диверсия не само срещу държавата, попадайки в най-тежко престъпление по чл. 59 от Конституцията („измяна и предателство към отечеството“), а е осъзнато потъпкване на каноните, устава и съборността на БПЦ, обричайки я на разкол, за който е казано, че не може да се умие дори с мъченическа кръв. По своему това се явява най-тежкият и непростим грях в Църквата и е хула срещу Светия Дух, който пренебрегва фундамента на съборността не само на поместно, но и на вселенско ниво.
Изглежда обсесивната маниакалност за завземане на патриаршеския престол стига до крайни изстъпления, щом не един митрополит е готов да заложи родната Българска Православна Църква, играейки вабанк и превръщайки се в престъпен еничарски митро-бозук.
Драган Евтимов