Въстание което винаги приключва в утринта на заветната неделя…,когато единствената реплика от устите на тез мъжаги е: „Лелееее, жена ми е звъняла 14 пъти”

Имам някакво, на пръв поглед може би малко несериозно, но в действителност доста адекватно по мое мнение обяснение, затова защо 500 години сме били под турско робство, без да посмеем дори да кихнем по масово като народ пред зурлите на червените фесове…

Тези дни бяха с цяла група, сериозни, здрави, успели българи, та и ловци отгоре на това, които в петък по обед бяха готови, не Априлско въстание, а Френската революция да повторят за да изразят недоволството си от последните избори. Това обаче бе към 14 часа по обед в петък. През следващите 12 часа революционния интензитет и активност на тази бойна дружина нарастваща в геометрична прогресия с всяка изминаваща минута и чаша червено вино, за да се стигне до заветния час – 4 след полунощ, когато тези здрави българи изпопадаха под масата и захъркаха като тигри, под звуците на някакъв диск с циклеща гайда…
На следващия ден по обед, по време на задължителната строева подготовка, полята по стар обичай обилно с шкембе чорба и бира, революционният дух на дружинката отново се събуди, за да умре пак 10-тина часа по късно сред купища необработени алкохолни пари…
Та така взех, че се замислих за нас, като нация и за всички здрави, сериозни, успели и безкомпромисни български мъже, които цяла седмица теглят, а в петък и събота, най-изненадващо, но изключително редовно подготвят „въстание“. Въстание което винаги приключва в утринта на заветната неделя…когато единствената реплика от устите на тез мъжаги е: „Лелееее, жена ми е звъняла 14 пъти…имам една камара пропуснати обаждания“….
И изводът братя и сестри е следният. По тези географски ширини въстания действително стават, ама рядко…максимум веднъж на 500 години…За да познаете обаче, сериозна ли е революционната подготовка, винаги проверявайте да не е уикенд…
Васил Петев