ВЪРВЯЛ СИ ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ И ИМАЛ УСЕЩАНЕ, „ЧЕ Е КРАЙНО ВРЕМЕ ЗА ДРУГ ТИП ТОЛЕРАНТНОСТ“. ЩОТО ВМЕСТО ДА ОБИКНЕМ АМЕРИКАНЦИ, ЕВРОПЕЙЦИ И СЕКВИ ДРУГИ ТЪПАНАРИ, НИЙ, МОЛЯ ВИ СЕ, ПАК СМЕ ОБИЧАЛИ РУСИЯ…

Вървял си Захари Карабашлиев с две знамена – българското и европейското, тъкмо се връщал от руското посолство, където бил да протестира (вероятно срещу това, че на Русия не и́ дреме, че Карабашлиев е проевропейски настроен) и някакъв човечец, някъде си там отстрани го погледнал лошо заради едното му знаменце и тогава Захарко се много ядосал и отишъл при него да го пита „проблем ли има!?“

Съвсем по европейски отишъл впрочем, не ли?

Ма как така някой ще го гледа лошо? Него? Захари? Карабашлиев? Човекът не че го е разпознал де – ся, не става дума за Стивън Кинг, Джон Гришам или Никола Крумов все пак, но понапрегнал се нашия. Разменили уж после два лафа, възмУтил се още един път, че човекът има мнение различно от неговото, па си тръгнал. А, да – бил с някакъв актьор. Захари де. Това го споменава само за повече гламур, иначе актьорът няма особена роля в тази случка.

И вече разказва на аудиторията си какво го фрустрирало толкоз…

Разбирате ли – като ни дали „свободата“ преди трийсетина години, на нас българите, нали, вместо да обикнем освободителите си – американци там, европейци и секакви други тъпанари, ний, моля ви се, пак сме обичали Русия и въобще не ни било еня за европейщината. Не било хубаво това, ма хич.

И се чудил Захари, как, докъде и докога сме можели, или по-скоро могат Захариевците да толерират тези, които се отвращават от Европа и имал усещане, „че е крайно време за друг тип толерантност“. Каква ше е тая друга толерантност, какво ще и́ е покритието и прочие – Аллах керим!

Толерантността трябва да е норма според Захарито и когато не се вписва в границите на неговите възприятия, то следва да се наложи един друг тип толернатност. С ограничени функции, но все така демократична и европейска. Отгоре биля. Чак артък!

Не разбраха тия демократи европейски, че трябва да се отърсят най-сетне от тоя джетлаг, който ги е обсебил и да приемат, че за мнозинството тук те винаги ще бъдат Хавра…

Иван Иванов