« Върни се назад Публикувано на 12.02.2017 / 12:31

ВЪЛЧЕ, ВЪЛЧЕНЦЕ, ВЪЛЧА ОРИСИЯ, КАТО ТЕ ГЛЕДАМ – ИДЕ МИ ДА ВИЯ! ПОМИРИШИ МЕ ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ГРЕДА – АЗ НОСЯ ТЕЖЪК ДЪХ НА СВОБОДА…

ВЪЛЧЕВЪЛЧЕТО

Вълче, вълченце, вълча равносметка:

убихме майка ти, а тебе – в клетка.

Не помниш ни поляни, ни бърда,

ни овчите разблеяни стада.

То и да помниш – има ли файда?

 

А спомняш ли си страшните звезди,

снега с окървавените бразди,

човешките ботуши и следи?

 

Вълче, вълченце, вълча орисия,

като те гледам – иде ми да вия!

Помириши ме през желязната греда –

аз нося тежък дъх

на свобода…

МИРЯНА БАШЕВАМиряна Башева

 

 

«