ВЪЗХВАЛА НА ДЕБЕЛАТА ГЛАВА
Един урок научих – при това! –
научих си го точно, както трябва –
стените да разбивам със глава,
а не със сърп и чук, или със брадва.
В главата съм като акула-чук.
Издържа на шестнайсет децибела.
Един приятел рече във Фейсбук:
– Ей, гла̀во, гла̀во… много си дебела!
И тъй – докарах я до старини –
в дворци – или във кочините свински,
аз цял живот минавам през стени,
особено – когато са Берлински!
За мен отдавна носи се мълва –
не мога ли стената да прескоча,
готов съм да разбия със глава! –
дори армирана бетонна плоча.
Живея тъй – щастлив! – като че ли –
да къртя! – кметът плаща ми заплата.
И някой път ужасно ме боли,
но пак засилвам се срещу стената!
Когато си отида от света,
щом трети път пропее ми петела,
ще вляза и през Райските врата! –
със кеф! – като през брюкселска дантела.
Това не е глава като глава! –
издържа даже на четворка тухла.
И ме помнете, моля ви, с това –
една усмивка – и стената рухва!
Валери Станков