« Върни се назад Публикувано на 05.05.2014 / 13:35

ВЪЗХВАЛА НА ДЕБЕЛАТА ГЛАВА

 

Един урок научих – при това! –
научих си го точно, както трябва –
стените да разбивам със глава,
а не със сърп и чук, или със брадва.

 В главата съм като акула-чук.

Издържа на шестнайсет децибела.
Един приятел рече във Фейсбук:
– Ей, гла̀во, гла̀во… много си дебела!

И тъй – докарах я до старини –

в дворци – или във кочините свински,
аз цял живот минавам през стени,
особено – когато са Берлински!

За мен отдавна носи се мълва –

не мога ли стената да прескоча,
готов съм да разбия със глава! –
дори армирана бетонна плоча.

Живея тъй – щастлив! – като че ли –

да къртя! – кметът плаща ми заплата.
И някой път ужасно ме боли,
но пак засилвам се срещу стената!

Когато си отида от света,

щом трети път пропее ми петела,
ще вляза и през Райските врата! –
със кеф! – като през брюкселска дантела.

Това не е глава като глава! –

издържа даже на четворка тухла.
И ме помнете, моля ви, с това –
една усмивка – и стената рухва!

Валери Станков


 

«