Възрожденски песни и камбанен звън огласиха Странджа!Поводът-референдум за или против Турция в ЕС
За вдигане на населението се използват добре заучени и утвърдени от Априлското и Илинденско-Преображенското въстание начини като камбанен звън от църквите и възрожденски песни от латерни или високоговорители.Самия факт,че няма една джамия в този роден край на страната е достатъчно красноречиво да се предположи за масовостта и искането на странджанци.Процентът на положилите подписите си от ден на ден расте.Според местните,радващо е че се създават импровизирани инициативни комитети от доброволци които се нагърбват каузата да бъде доведена до успешен край и така те се явяват своебразни заместители на основните организатори от ВМРО и СКАТ които не навсякъде имат свои представители.Изключително активни са в малкотърновските и царевските села,но не им отстъпват и тези от созополска и приморска общини."Как да не приемем присърце всичко това след като ако Турция взеле в Евросъюза то това автоматично означава за нас претопяване и пагубна икономическа зависимост.Да позволим това и да предадем нашите деди ли?"категорични странджанци.Родни трибагреници ще бъде сложени да се веят на историческия мемориал Петрова нива и по вишките на изоставените соц застави около границата които се виждат без усилия от турско око отвъд Резовска река.Няма как да се подмине активността и на село Козичено или по известно като Еркеч където легендата е достатъчно красноречива,че турски крак не е осъмвал през петвековното робство.Селото обаче е на север от Странджа във високите части на Източния Балкан.Според мнозина е похвален ентусиазма на свещениците по места които без да имат нареждане от Сливенска митрополия,са възлови двигатели да се съберат достатъчно подписи за спомогane свикването на референдум.С днешна дата в национален мащаб те надхвърлят 100 хиляди.Всъщност даже хич не е похвална пасивността на владиците по въпроса трябва ли мюсюлманска Турция да влезе в Евросъюза и какви ще са последиците за православието ако това стане.Сливенска митрополия която е шапката на храмовете в Югоизточна България мълчи и за друг наболял казус за който бяхме писали неотдавна в нашия сайт и това провокира възмущението дори на бургаския градоначалник Димитър Николов който пък бе алармиран за което от духовния глава на арменците в Бургаския регион отец Зарех.Статията гласеше с конкретни примери и доказателства как се правят спънки на арменците да стават кръстници на сватби и малки дечица като тя бе препубликувана и цитирана в двата арменски вестника издавани в България.По паметливи обаче си спомнят как преди десет години именно това малцинство с масово мирно шествие поиска признаването на арменския и българския геноцид в пределите на Османската империя.Водени от тогавашния председател на църковното настоятелство в Бургас Онник Дадурян,над петстотин българи и арменци със свещи в ръка пред турското консулство в града осъдиха историческите факти и бе поднесено протестно писмо на консула.Няма да е лошо такива примери да се повтарят и сега без излишни притеснения дали това ще ни скара с комшийте или напротив защото само с ясна гражданска позиция можем да отстояваме с вдигната глава националните интереси.Напук на политиците.
Росен Петров