Възможно ли е БСП да излъчи печеливш кандидат – президент
Вероятно това е най-трудния въпрос, който стои пред политическото ръководство и пред интелектуалния елит на БСП, а защо не и на по-голямата част от българите. Защото колкото и да са малки правомощията на президента по конституция, резултат от политическите игри и късогледите комбинации в далечната 1990 г., ролята на президента като глава на държавата надхвърля далеч формално предвидените му права. И ако в една спокойна епоха, и в една уредена страна с парламентарна форма на управление това не е чак толкова важно, то за България с нейните хилядолетни традиции с водеща роля на държавния глава, формирали дълбоки стереотипи в психиката на народа, това е от изключително значение. И тъй като ние се намираме в една “ненормална” епоха на дълбоки трансформации и глобални кризи по много направления на обществения живот, държавният глава фокусира в себе си големи надежди. Въпросът днес е ще намери ли в себе си достатъчно разум народа ни да избере най-достойния, който да олицетворява и въплъщава с поведението си надеждите и действията на нацията през следващите пет години и ще има ли достатъчно разум действащият политически елит да излъчи този най-достоен кандидат или отново ще повярва на поредния месия или с напомпен от медиите имидж на посредствен “играч”?
Независимо от шумната и креслива в някои свои форми политика на действащия политически елит, в повечето случаи с неясна за идентификация политическа идеология, огромната маса на българския народ е с определено “леви” социални настроения, формирани от “онази” епоха и задълбочени от годините на т.нар. “преход” на непозната за половин век бедност.. Логически погледнато това означава, че само онази политическа сила и онзи нейн кандидат, който успее да отправи верните послания към обществото днес ще мобилизира не само негласуващите, но и ще спечели мнозинството на своя страна. Но коя може да бъде тази политическа сила и кой може да бъде нейния кандидат? С риска този анализ да не бъде публикуван по силата на много причини, които обуславят поведението на публичните медии в България, нека предложа своето мнение с надеждата, че то все пак ще стигне до онези, които ще взимат решенията.
Естествено е, че най-близко, по природата на своите традиции и идеология, до доминиращите в България “социални” настроения и очаквания за социална справедливост, за възможност за работна заетост и за цялостна социална политика, която да обхваща не само и просто доходите, но и сферите на образованието, науката и здравеопазването е Българската социалистическа партия. И именно излъченият от нейните редици кандидат-президент може в голяма степен да спечели предстоящите избори. Може, но само при следните условия:
1.Да е разпознаваем както от т.нар. “електорат” на БСП, на съмишлениците на БСП, така и от широките социални слоеве на България с една последователна през годините на прехода достойна политическа и обществена позиция.
2. Да има достатъчно държавническо-политически опит и знания както за мястото и ролята на президента, така и на другите държавни институции, а също за процесите в съвремемнна България и света..
3. Да е разпознаваем и приеман със своя авторитет от нашите европейски и американски партньори, въобще да носи потенциала на един европейски български политик, който ще може да представлява достойно България не само на Запад и Изток, но и на Север и Юг, т.е. да я превърне в особен посланик на обединение на народите в тази епоха на жестоко разделение и противопоставяне.
4. Важно условие за успеха на този политик в очите на днешните българи е да има смелостта да се дистанцира от съвременния олигархичен български капитал, в голямата си част свързан с БСП или дължащ богатствата си на политиките на тази партия в 90-те години на ХХ век. Т.е. колкото това да е”опасно” да е независим от различните “непублични” фактори.
5. Този кандидат-президент трябва да има смелостта да обяви решителната си подкрепа за преразглеждане от съдебните органи на всички случаи на криминалната приватизация на огромните мощности и обществена собственост, извършена в различните й форми от всички правителства до 2009 г. Това особено важи за т.нар. “естествени монополи”, харизани на чужди държавни и частни компании.
6. Изхождайки от особеното място и роля на президентската институция в България да заяви готовността да бъде креативен партньор и при необходимост коректив на всички власти, в това число и на фрагментаризираното и политизирано гражданско общество.
7. И не последно, да бъде патриот в съвременния смисъл на това понятие, т.е. да познава историята на народа си, да бъде фактор на неговата духовна мобилизация за решаване на огромните проблеми, които стоят пред нашето общество, да обединява различните групи и слоеве, независимо от техния социален статус, етническа и религиозна принадлежност, т.е да даде куража на народа ни, че само единен той може да успее, както е успявал в периоди и епохи на върховно изпитание.
Има ли такъв кандидат БСП? Има, но трябва да го разпознае и да го подкрепи! И колкото по-скоро направи това, толкова по-добре, за да не се повтори ситуацията през 1996 г., когато при най-малко два безспорни кандидата в последния момент беше издигнат един добър, но никому неизвестен “професор”, и така беше даден път за успеха на едно политическо недоразумение./Което не попречи на продажните медии и социологически централи да го обявят в края на мандата му за човек на годината и на столетието на България???/…
Този достоен кандидат на “левицата” беше вече разпознат от една от нейните организации в София. Издигайки го от това ще спечели не само самата БСП, но преди всичко ще спечели България.
Проф. д-р Петко Ганчев