ВЪВ ВИЕНА: БЛЯСКАВА , НО ТИХА И ПОМРЪКНАЛА НОВА ГОДИНА

Самият град Виена е по-различен от всякога.По улиците няма жив човек от двете най-колоритни и най- многолюдни  чуждестранни общности – юго , както тук все още наричат всички хора  дошли от бивша Югославия  и  турците, с техните многолюдни семейства.В Австрия работната година приключи още в четвъртък, разбира се – с традиционните пари в повече   и  вчера почти всичките бивши  юго  си заминаха за в къщи , а останалите във Виена чужденци тихо и кротко си напазаруваха и се прибраха в квартирите си.

   В последните часове на отиващата си година , Виена е такава , каквато не е била от десетилетия. Няма хора , и ако все  пак някой е седнал в кафенето , той непременно е австрийски австриец , както тук обичат да се наричат  местните ; ако някъде  по пешеходната улица от операта до катедралата  има група хора , те непременно са екскурзианти  – азиатци или американци.

  Днес , в късния следобед на отиващата си година  Виена е  бляскаво почистена и великолепно украсена , но в старата столица на европейската цивилизация няма сняг и нито грам живинка.Австрийските австрийци по улиците и в кафенетата са предимно възрастни ,  достолепни и сериозни  , но явно самотни, мълчаливи и  унили. Австрийските семейства днес  ги няма във Виена – състоятелните  или са на ски в Тирол , или са отлетели за топлите страни ; имащите скромни доходи са при близките си извън Виена или в Словакия.

    Обикалям  под самотните гирлянди , лампичките  светват разноцветно само  на себе си , прословутите файтони не са мръднали  – от часове нямат нито един клиент. Три виенски дами плащат всяка своето кафе в кафене Централ , но дават общ бакшиш.Не виждам дали е достатъчен , но чувам думите :   „Родихме се и живяхме плащайки с шилинги , това евро … „.

    Обединена Европа , Шенгенската зона , еврозоната с нейната чакалня и Брюксел са само думи , във Виена те не се споменават. И като за капак прибирайки се си поговорих с непознат австриец. Казах му какво си мисля за предстоящата новогодишна нощ във Виена. И за шилинга му казах. Той накратко ми каза , че е държавен чиновник и си има проблем с институциите.Побързах да го светна колко много българи  търсят справедливост в Европейския съд за правата на човека. Австриецът ме погледна с неразбиране.Бавно и кратко ми каза : имам вяра на себе си , на своите близки , на сънародниците си. Ние сме  били и сме  Европа , другото е един балон.

    Нова година е , вместо сняг и лудории , вместо радост и веселие  днес Виена е столицата  на носталгията. 

Димо Ангелов ,

Виена