ВЪВ ВАРНЕНСКИ ХРАМ: „А БЕ, ГОСПОЖО, Я СИ ГЛЕДАЙТЕ РАБОТАТА!“

10, 30 часа. Варненската църква „Света Петка“.

Влизаш да се смълчиш в Храма, да запалиш свещички за живи и умрели.

Тихо е УЖ. Докато не те налази чиляк, още при запалването на свещите, който така усърдно мете и така още по-усърдно трака, като че не мете, а копае окопи в подовата мозайка на църквата.

Още при паленето на свещите му казвам: „Моля, по-тихо!“.

Чилякът обаче трамбова като на плаца. Няма лабаво.

И пред иконите няма как да се смълчиш – трака чилякът, тропоти, като че гони норма.

Не се стърпявам – какво ти смълчаване?!, какво ти смирение?!: „Хайде по-тихо а, тука е Храм?!“

Чилячецът, все едно е в конюшня, а не в Църква, ме „зашлевява“: „А бе, госпожо, я си гледайте работата!“ и продължава на глас да злослови неразбрано.

Сдържам се. Нито го халосвам с нещо по-главата. Нито му отговарям.

Той продължава да се завира, тропайки под носа на миряните, седнали да се помолят.

Прекръствам се, мислейки си: Тоя чиляк дали вярва в Бог?

И излизам. НА ВЪЗДУХ! За да не се върна повече в тоя „храм“.

Веселина Томова