Всяко средство за масово осведомяване е просто една обикновена, тъпа тексла. Дюлгерски уред за забиване и вадене на пирони.
От известно време насам все по-често имам усещането, че е много непрофесионално в ефирните студиа журналисти, на които водещите задават въпроси за енергетика, банки, кредити, фалити и пр. много сериозни теми и проблеми. Вероятно, това е идея на редакторите и собствениците на тия медии.
Забележете: вместо да поканят за разговор експертите, канят други журналисти. И се забъркват едни невероятни каши под формата на говорилни. Драгият зрител и слушател се шашка, изпада в тиха паника и отива да тича за здраве.
Зрителят/слушател особено се изнервя, когато разбере, че документите за едни пари били получени като анонимни мейли в някаква редакция. И няма никакви доказазателства автентични ли са тия документи.
В крайна сметка какво излиза? Че едни медии са получили едни пари, а други медии – не. Значи, медиите са превърнати в инструмент, оръжие за разчистване на сметки между едни хора, които нямат нищо общо с журналистиката. Че каква журналистика е това?
Всяко средство за масово осведомяване е просто една обикновена, тъпа тексла. Дюлгерски уред за забиване и вадене на пирони.
Хубав ден на всички читатели, слушатели и зрители!
Любо Кольовски