ВСЯКО ГОВОРЕНЕ ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА НОВИ ТОПЛИННИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛИ Е ИЗНУДВАНЕ!
НЕОБХОДИМИ ЛИ СА УРЕДИТЕ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОТЧИТАНЕ НА ТОПЛОЕНЕРГИЯТА?
В сутрешното предаване „Здравей България” по Нова телевизия, излъчено на 12.10.2020 г., беше съобщено, че след 25 октомври 2020 г. всички нови абонати на топлофикациите ще трябва да си закупят и монтират разпределители и водомери с възможност за дистанционно отчитане. Надлежно беше съобщено, че има европейска директива, която изисква такова отчитане. Това е Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност . В нея има много важни неща, касаещи средствата за отчитане на топлоенергията и водата. Това са топлинните разпределители и водомерите, които притежават почти всички. Взети са мерки всички тези средства постепенно до 2027 г. да се преустроят или да се закупят и монтират нови, с дистанционно отчитане.
Всичко това е ясно, но не е ясно защо изискванията на Директивата се обсъждат, след като те не са отразени в Закона за енергетиката. Кога ще стане това един Бог знае и е почти сигурно, че българските данъкоплатци ще платят глобата за неспазване на сроковете. Ето, срокът е 25 октомври 2020 г., а ние още нямаме закон. Това, както се вижда е забавната страна на разискваната тема, а тъжната е тази, че всички авторитетно изказващи се специалисти скриват истината. А тя е следната:
Причините да не се закупуват такива разпределители са няколко:
- В стандарт БДС EN 834, който е специален за топлинните разпределители, е написано следното: „необходимо е да се определи тази обща потребена топлина чрез измерване на необходимото количество гориво или количеството на доставената топлина (последното посредством топломер, например)”. В изравнителните сметки енергията за отопление не е измерена както изисква стандартът, а е изчислена. От показанието на топломера в абонатната станция се изважда енергията за технологични нужди, която е изчислена. След това се изважда енергията за топлата вода, която също се изчислява. Така се получава изчислената енергия за отопление. След това от нея се изважда енергията, отдадена от сградната инсталация, която също е изчислена. Накрая се получава изчислената енергия за отоплителните тела, която подлежи на разпределение. Тя съвсем не отговаря на действителността и на изискването на стандарта. Какво тогава разпределяме с разпределителите? Има ли някакво значение дали те са без или с дистанционно отчитане?
- В Решение 727/20.06.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е дадено становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В раздел III Заключение, т. 6, „що се отнася до количеството топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. топла вода през отоплителния сезон, Комисията поддържа вече изказаното мнение, че най-точния начин за това е измервателният, чрез монтиране на допълнителен топломер в абонатната станция на кръга за отопление за сметка на топлофикационното предприятие”. С тази препоръка на КЗК трябваше да се съобрази работната група за промени в наредбата. Поне така беше написано в заповедта на министъра на енергетиката за създаване на групата. Представителите на МЕ в работната група изтъкваха, че закупуването и монтажа на толкова много топломери ще струва много пари и това щяло да оскъпи още повече топлоенергията. С други думи, по-добре е абонатите да заплащат по-малко за топлоенергията, а точността на определянето ѝ не е толкова важно. Забележете, това е становище на Министерството на енергетиката (МЕ). То отдава предпочитание на цената, а загърбва точността. Изпуска се важният момент, че за разпределянето на една неточно и погрешно определена енергия никакви разпределители не могат да помогнат. Би трябвало МЕ да постави този въпрос в Министерски съвет и той да отпусне необходимите средства, както постъпи със санирането на сградите.
- В доклад от 10.03.2015 г. на проф. д-р инж. Никола Калоянов от Техническия университет в София до Председателя на комисията по енергетика Делян Добрев за измерване на енергийните характеристики на многофамилна сграда е написано, че „За коректно определяне на топлината за загряване на топлата вода е необходимо допълнително измерване. Вместо измерване на два потока (студената вода и рециркулацията) измерването може да се осъществи само с един допълнителен топломер в кръга на отоплението. Разликата между показанията на главния топломер и допълнителния топломер в кръга на отоплението ще отговаря на потребената топлина за загряване на водата за битови нужди.” Това още веднъж показва необходимостта от допълнителен топломер в кръга на отоплението. Тук трябва да се каже, че и в старата и в новата наредби за топлоснабдяване съществува текст, който разрешава монтирането на такъв топломер, но, забележете, за сметка на етажната собственост. Естествено, нито една етажна собственост няма да си вкара таралеж в гащите и затова, ако някъде има такъв топломер, то е чиста случайност.(Вижте по-горе препоръката на КЗК).
От показаните до тук аргументи се вижда, че без допълнителен топломер в кръга на отоплението, не може да се определя точно енергията за загряване на топлата вода, а следователно и енергията за отопление. Енергията, отдадена от отоплителните тела е равна на енергията за отопление минус енергията на сградната инсталация, която е изчислена неправилно според формулата, отменена от съда. Следователно енергията за отоплителните тела е грешна и определянето на енергийната стойност на една дялова единица от разпределителите също ще бъде сгрешена. Това ясно показва, че изравнителните сметки са грешни. Тогава защо са ни необходими тези разпределители, след като те не дават точна информация? От тук може да се направи извод, че да се закупуват нови разпределители с дистанционно отчитане е просто глупаво. Те ще разпределят, също като сега действащите разпределители, грешно определена енергия за отопление от радиаторите. Учудвам се, че министърът на енергетиката Теменужка Петкова, споменатият проф.Калоянов, енергийният експерт Иван Хиновски, говорителят на „Топлофикация- София” ЕАД Елизабет Павлова, управителят на фирмата за топлинно счетоводство „Техем сървисис” ЕООД Милена Стоянова, обясняват по медиите, че когато всички се обзаведат с разпределители с дистанционно отчитане и се въведе ежемесечно отчитане, то гражданите ще получават точни сметки. Как ще стане това, след като изравнителните сметки са грешни, не става ясно. Омбудсманът Диана Ковачева не каза в предаването нито дума за това, макар че ѝ бях изпратил писмо с подобно съдържание вх.№ 5480/30.06.2020 г. От това можем само да си правим изводи как тя ще защитава интересите на абонатите. Ето защо всяко говорене за закупуване на нови топлинни разпределители с дистанционно отчитане може да се счита за въвеждане в заблуждение и изнудване. Когато няма измерване, не може да има и правилно разпределение. Т.е. досега, със съществуващите разпределители, Топлофикация ни лъже един път в годината, когато ни представи изравнителните сметки, а когато се снабдим (задължени от закона) с разпределители с дистанционно отчитане, ще има ежемесечно отчитане и тогава ще ни лъже всеки месец.
На всичкото отгоре ще плащаме и такса за тази лъжа.
Крайно време е да се разбере, че стандартите трябва да се спазват и че топлофикациите трябва да монтират допълнителен топломер в кръга на отоплението за своя сметка, за да се доближим до по-точно отчитане на енергията. Напълно разбираемо е, че директивата ще бъде транспонирана в нашия Закон за енергетиката и всички ще бъдем задължени да преминем към дистанционно отчитане. Но то ще ни помогне само ако има увереност в точното отчитане. А такова засега не се вижда на хоризонта. Крайно време е институциите, в лицето на МЕ и Прокурорът на РБ, да прекратят това издевателство над абонатите на топлофикациите. Не може да се работи с грешни изравнителни сметки, същите да служат за доказателство в съда и прокуратурата да не вижда престъпление в това.
Инж. Димитър Тодоров
завършил Московския енергетически институт,
факултет „Промишлена топлоенергетика”