« Върни се назад Публикувано на 28.09.2024 / 8:33

„ВСЯКА НЕДЕЛЯ“ ВЪВ ФОТОСИ

Това са малки истории, събудени от фотоси.       

   

ТОДОР И ИВО

    Тодор Колев и Иво Папазов/Ибряма импровизират на живо върху музикалния сигнал на „Всяка неделя“/средата на 80-те години.

    Получи се нещо много забавно.

    През 2003 година „Дийп Зоун Проджект“ направиха нова, изключително въздействаща версия на музикалния сигнал, която завладя дискотеките.

    …

    Понякога и носът на Ибряма влиза в действие.

    ***

   

ГЕОРГИ МАМАЛЕВ 

    Георги Мамалев в „Думи на Мамалев“, „Всяка неделя“, 2002-2005 година.

    Зад гърба му: декор с героите на „Всяка неделя“, художник Борис Димовски.

    Декорът възпроизвежда стенопис от „Клуб „Всяка неделя“ в НДК.

    *** 

   

ВАСИЛ НАЙДЕНОВ

    Любовни послания красят входната врата на дома на Васко Кеца – едва ли някой друг е бил удостояван с тази чест.

    Този фотос е използван по време на разговор с певеца в „Събеседник по желание“ – в  компанията на Братя Аргирови и Росица Кирилова/18 януари 1987 година.

    …

    Посланията вероятно отдавна са заличени – но с любовта на публиката все още всичко е наред.

    ***

   

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ

    Генерал-полковник Владимир Стойчев е командир на Първа българска армия, която участва в разгрома на Хитлеристка Германия, дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет, „Маестро на конния спорт“, участник в олимпиадите в Париж/1924 година и Амстердам/1928 година. Последното му участие във „Всяка неделя“ бе през месец март 1989 година. Интервюто бе взето в дома му – понеже генералът сериозно беше пострадал при битов инцидент.

То продължи близо един час, бях се увлякъл и го прекъснах, едва когато Стойчев прошепна: „Болките са непоносими“.   

Участието на генерала предизвика гнева на партийните бонзи, защото той си позволи да критикува прекалената „десталинизация“ – и това се случи точно на 5 март, денят на смъртта на диктатора.

    …

    Две истории, които научих от ген. Владимир Стойчев.

    Свако му бил адютант на император Франц Йосиф. Отива бъдещият генерал да учи във военната академия във Виена, настанява се в дома на свако си и вижда там в една витрина две бели ръкавици. И двете десни. 

    Веднъж се осмелява и пита. И свако му казва, че за цялото време, докато е бил адютант на императора, онзи се е ръкувал само два пъти с него и той пази тези ръкавици.

    Другата история я потвърждава и писателят Антон Антонов-Тонич.

    В навечерието на една олимпиада, докладвали на генерала за нашата делегация – и той проявил интерес към отбора по водна топка.

    „Не са съвсем подготвени, нямат шансове за медал“ – рекъл плахо един спортен началник.

   „Не ви питам за медали, а има ли опасност някой да се удави!“  – сопнал се Стойчев.

    ***

   

БОЯН РАДЕВ

    Боян Радев като събеседник по желание през 1980 година.

    Тогава той изръси нещо, което днес изглежда банално и дори напълно безопасно – каза, че е един „прост каруцар от Мошино”.

    Това обаче беше истинска сензация. Тогава, когато властите в доста случаи  изкуствено извисяваха първенците си, Боян реши да им каже, че всички идват от низината, а някои и никога няма да я напуснат.

    Автографът на Боян гласи:

    „В името на голямата цел, човек може да се прави и на глупак“.   

    ***

    Фотосите са дело на младия Атанас Кънчев, днес професор в

    НАТФИЗ.

    Още тогава обаче обективът му търсеше душата на героите му.

    ***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN

«