Всяка Варна си заслужава измекярите

Този град не е родил нито един комита.

Карашик от търговци на стока и на души, този град е шеметно изкусителен. В него проститутки, моряци и тарикати отвориха първият широк прозорец на България към Запада. Лепкаво сладостния вкус по устните на всеки е оставил унищожителния чар на този град.

Накои го наричат Нашия град.

Иначе казано Варна.

Варна не е родила и изстрадала нито един воевода, който да викне: „Бунт на оружие!” и да оседлае коня.

Никой в този град не е ушил знамето и не му е турил знака – смърт или свобода.

Тук се продава, купува – алъш – вериш и всеки гледа да прецака другия.

Фатално искрящ, като лъскава бутикова стока, която е уникална, но никъде в нея, дори и когато я разглобиш, не намираш душа – това е Варна.

Миризма на пържена цаца, бира, и пак пържена цаца се носи от балконите.

Баровци с умопомрачителни джапанки, струващи 2000 евро, разхождат меките си атрибути из модни кръчми, в които гледат кухо държанките си, защото никога няма какво да си кажат. Докато дръпнат по една линия в тоалетната.

Всеки гледа да надцака другия, да го прецака и да стъпва търговски.

Това винаги е бил нашия град.

Византийски.

20 години едни и същи физиомутри го крадат изкусно. Едни и същи лица -едните остаряват като педерасти, другите като търгаши, третите като люспести гущери.

Тарикати.

Във Варна винаги е преливало от тарикатчета. И от гмеж, наречена общество, което заради хапката, пийката и салатката, никога не е изрекло и една дума на висок глас. Против властта. А ако някога му се наложи – на следващия ден хуква към онзи, който му е смачкал фасона, за да осребри продажничеството си.

Този град е на фараоните и пирамидите.

И на леваците, които когато ядяха кюфтетата от високите лихви се тупаха по тумбаците, а после хукнаха да реват, че са измамени.

Този град е на измамниците – префинените, онези, които никога не знаеш как ще те врътнат. Чаровници някакви, които дори и когато ти правят санже не само на парите, а на живота, те карат да ги целунеш по бузата от умиление.

Този град е на сините, които, когато в цяла България вдигаха стотици хиляди по площадите, тук беше слаба ракия, защото тук ракията никога не се пие на асфалта, а по кръчмите – по възможност „Бургас 99” с много лед.

Този град е на червените, които си мислят, че премяновчетата са забравена капия, но фатално бъркат.

Този град е на царедворците, които с шепа морски фирми тънко, по варненски, източиха БМФ и сега са надвили на масрафа, гледайки интригантски сеир.

Този град е на гербаджии – остатъците от другите партийни чинии – мазни, хлъзгави от лой, нефелни и с нито един, на който да му стане / не в прекия смисъл/, че да го удари на масата, само за да докаже, че не е дебил.

За 20 години прошляци с кирливи ризи, крадейки този град, станаха милионери. Кокошкари карат ламборджинита. Политически плашипутарници днес броят милионите си в швейцарски банки.

Този град е на „Сбъркалия боята за боядисване”, който през промеждутъците през които го крият, докато е безпаметно пиян с дни, успя да вдене, че тук мотото е – прави пари, големи пари. И ги направи. Нищо, че роднините му му купуват гащите, според декларираното. Оплетен в сделки и уговорки, той е решил да бъде на власт, докато е жив. В случай, че случайно умре непредвидено, ако Бойко Борисов се обади докато се носи процесията и някой му чукне по ковчега, мигом ще скочи и ще възкръсне, за да не изтърве далаверата и болестния си комплекс за власт и този път.

Тази метафора не е моя, а на един мой гениален колега и приятел.

Този град е на „Лоената топка”, която също като „Сбъркалият боята за коса” обиколи де що партия имаше с единствената цел – да я разбие. „Лоената топка” е навсякъде – в обществените поръчки, във футбола, в циганските махали, даже и в центрофугите ви, но не за да пере чорапи, а пари.

Този град е на „Люспестия бакалин”, който е по-алчен от всички взети заедно. И който има психологични последствия от една диагноза. Той няма скрупули и това, че има милиони от илачи, само го кара да е все по-алчен и невропатийно да крещи и да псува, когато не му дават онази сграда или поръчка, която иска. Винаги я получава обаче, защото плаща.

Този град е и на „Туристическата обувка на Циганина”, който след като успя да обслужи готвачи, ролби и девненски възпитатели и превърна една перла на морето в краен квартал от струпан бетон, днес „Фелдфебела Циганин” го превръща в личния си рекет, ресто и миза за да си получи своето от горните играчи. Плюс холдинга „Тихо Има и за Мен”.

Този град е и на „Медузата”, който вежливо се усмихва на всички, защото е разбрал, че тук формулата да оцелееш е да си добре с всички измекяри. Да сте видели медуза, която да хапе като пираня? Аз – никога. А и вече и там е спазарено – ако сме двамата с „Оня, който си сменя боята”, ще се разберем….

Този град е и на „Унисекс Парчето”, което обиколи всички партии, за да се предложи за кмет. Лъскаво парче, с костюмче като подарено от царедворска Антония, всички са вперили погледи в ролята му на скрита лимонка, обаче… Обаче… „Унискес парчето” като гръмне пушката и ще се изпусне в панталоните си на Армани.

Този град отдавна е купен, разпределен и преразделен. Мъничка част от огромните откраднатите пари са вече завъртяни заради изборите.

В този град няма медии. Има дебелокожи, инертни плазмодии, които се продават за няколко бутилки и за по сто лева, и всичко е под контрол.

Сърцата им в лайна увити.

В този град няма обществено мнение, защото медиите са купени от наглите физиомутри и никой никога не може да научи как и защо го крадат.

В този град не само циганите се продават.

Продават се учителките, бабите, лекарите и всеки, на когото „Лююспестия бакалин” и „Лоената топка” подхвърлят като на куче петдесетина лева. В този град оправданието на низостта е: „Все файда”, прибират ги и като словесни наемни убийци утре се хилят, че типовете, от които са прибрали парите са най-свестните хора във Варна.

В този град няма нужда от избори.

Тук дори и нещо непредвидено да случи, на финала започват врътките с протоколите, есграона и чувалите с бюлетините. За това също си има човек, който години наред като „Старото ченге” реди – на онзи ще му вземем толкова гласове, на този ще му пуснем колкото трябва.

В този град всичко е търговия.

Властта.

Полицията.

Прокуратурата.

Съда.

Няма такъв град, където те така взаимно да са обвързани и така упойващо да си правят фелацио едни на други. Тук може да потъне и не дай Боже, убийството на Бойко Борисов, или изнасилването на Цветан Цветанов.

В този град всичко може. Ако паднеш, никой няма да те вдигне. Ако стърчиш, ще те смачкат с един удар.

Този град вече има своите резултати от изборите.

Всички крадци, корумпирани мутри, лапачи и педерасти отново ще бъдат там – в заветната сграда и ще управляват. Този път към тях с устремна стъпка ще се присъедини и „Онзи, който умножава само по едно”, и който сънува магистрали.

В този град няма граждани с хъс, дух и непримиримост. Тук ходят отнесени от вихъра, сложили на челата си табелката „продавам се”, оплетени в непрекъснати и задължителни схеми помияри, които отново ще се нагодят и към „новото” СТАРО статукво.

Варна си заслужава измекярите.

Всяка Варна си заслужава своите продажници.

Ако не пробият при „Лоената топка”, ще е при „Сменящият боята за косата”, или при „Люспестия търговец”, или пък при „Унисекса” или „Медузата”…

Далаверата е вечна.

В този град да си луд е привилегия.

Но луди никога не се раждат край морето, а коренът им е в Балкана.

Този град вече е продаден.

От Онзи, който наскоро празнува в Гърция закръглянето на двата милиарда. Той си знае какво и откъде.

Днес посъветвах мой млад колега, отвратен и омерзен от истината, за всичко, което се случва тук– да бяга, да бяга, да бяга, млад е, да бяга оттук…

Дадох му този съвет, защото не е измекяр.

И не заслужава онова, което Е, и което пак ще Е.

Толкова.

Веселина Томова