Всичко ни е „уж“. Мрън. Мрън. Мрън. Лузъри.
За пропадането на България, за мизерията, за ограбването на държавата, за издевателствата на политиците над гражданите, за всичко лошо в тази държава е виновен народът. Кога ще спрем да обвиняваме другите за собствените си несгоди?
Ако не ви харесва миризмата в стаята, в която спите – проветрявате. Ако не харесвате прическата си – променяте я. Ако някой/я не ви харесва, не живеете с него/нея. И така до безкрай. А когато не ни харесват политиците, какво правим – нищо. Нищо не правим! Само мрънкаме като бебета. Безпомощни неудачници. Това сме ние, българите. С огромни претенции без покритие. Уж умни, уж знаещи, уж можещи. Всичко ни е „уж“. Наужким.
А някои смятат, че, когато заминат в друга държава, ще сполучат. Това са глупости. И навън сме аутсайдери, защото отиваме там с комплексите и обремененото си мислене. Няма как днес тук да си боклук, а утре, на друго място – цвете. Мрън. Мрън. Мрън. Лузъри.
Стоян Тончев
Колаж: Иво Ангелов, „Сила”