ВСИЧКО ЖИВО Е ТРЕВА. И УОТЪРГЕЙТ. СПОРЕД ГЕНЕРАЛ НАСКО. OF COURSE. БЕЗГЪНКОВАТА АНАЛОГИЯ НА ГЕН. АТАНАСОВ МЕЖДУ РЕСТОРАНТ „ДЕЛВИТЕ“ В СОФИЯ И ХОТЕЛ „УОТЪРГЕЙТ“ ВЪВ ВАШИНГТОН
Две добри политически включвания видях аз за последните 24 часа.
Първото беше от партията на Васил Божков, откъдето официално обявиха, че ще се борят за легализирането на марихуаната – намерение, което аз силно адмирирам, особено предвид факта, че преди година-две в МС скрито легализираха кокаина.
Второто пък дойде вследствие на острия като муцунка на булдог ум на ген. Атанас Атанасов, който направи безгънкова аналогия между ресторант “Делвите” в София и хотел “Уотъргейт” във Вашингтон. Нещо, което легалната трева трудно може да постигне, но пък джуджетата от приказките постигат само с една обикновена рецепта за диви гъби от горската аптека.
Между другото, в периода 1972-74 г., когато се развива аферата Уотъргейт, 15-годишният Наско най-вероятно е люпил семки на единствената улица в село Батин, чудейки се дали ако го пратят пътен милиционер на кръстовището пред Разград, чичо му Спас ще му даде помощните колела от Школника, за да може и той да се повози на къра с останалите тригодишни по акъл деца.
Всъщност, за да бъда напълно справедлив към чудотворната аналогия на ген. Наско, трябва да призная, че в нея има известна доза достоверност, най-малкото защото Уотъргейт все пак е хотел, а тея от ПП-ДБ обожават хотели. Когато имат кеш. А когато нямат – Airbnb.
Едно нещо обаче ме озадачи в сложното и многопланово изложение на този еднопланов социалистически съдия и прокурор от Разград. И то е: защо, бе, Наско, си мислиш, че има някаква нужда, някой, който да е било той, да подслушва вашата партийна централа? От къв зор?! Кво толкова може да чуе? Малките мисли за големия кеш? Или пък подутите от гной финансови анализи на Бобъра от Хасково? Или пък освен, може би, очевадното, известно за някои от нас от години, като например, че сте тъпи галоши и че вече имате афти по устата от уморителната орална любов, която възмездно практикувате при константните ви посещения из разни дипломатически централи. Сигурно и приложение за повикване по интернет сте си направили: пишеш “промяна” – и Лена си сменя чорапите.
Освен това, да те питам още нещо: Бойко Никсън ли е? А кои тогава са тримата кубинци? Да не би да намекваш нещо за Ваня, Мая и паметника на Съветската армия, а? Те не са кубинци! Те просто имат ядрен чар и хубав тен. И билборди, разбира се. Христо Иванов пък в тази схема най-вероятно е в ролята на Лари О’Брайън, а ти самият си “Дълбоко гърло” in personal.
Истината е, че е крайно време да си признаем (с нужната доза самочувствие, разбира се), че ние сме държава със сериозни традиции в глупостта. В този ред на мисли последните 30 години са нещо като Златен век, тъй като успяхме да излеем толкова много уотър в дълбокото гърло на вселенската тъпота, че е някак нормално накрая да изпаднем в интелектуалното безводие на типажи като агент Наско, политик Киро и Кисинджър Иванов.
Което пък ме подсеща за думите на един английски свещеник, който бе казал, че глупаците няма нужда да ги поливаш, те все едно си растат сами. До метър, метър и двадесет. За разлика от тревата, която може да стигне до цели 3.
Васил Петев