Всичко е по план?
Високите цени на горива, ток, парно , телефони са непосилни и се увеличават. Харчим парите си, които и без това ги нямаме за храна, просто за да оживеем. Държавата не се издължава на бизнеса, с което запушва паричните потоци. Или иначе казано, държава помага на частните фирми да фалират и хората да останат без работа, да нямат с какво да си хранят децата. Висока инфлация, високи цени, ниски доходи или липса на такива. Бюрокрация – бавна и мудна работа на държавна администрация. Корупция – тотална абсолютно във всичките сфери без изключение. Ниска производителност на труда. Пенсиите са обидни подаяния – хора които са работили 40 години и повече днес са просяци. Малки деца все по-често умират нелепо в болниците. Здравето на всички българи зависи от това дали ще има направление от личния лекар, дори да се сдобие със заветният документ, лимитът на болницата може да е изчерпан. Няма лекарства за онкоболни, диабетици и други хора на които им зависи живота от това. Битовата престъпност е в небивали размери – закономерно при тотална разруха и недоимък. Спокойно! Това не е сценарий на нов катастрофичен холивудски филм, това е само роден български Апокалипсис. Спокойно, всичко е по план, планъг “Ра нът“ или нечий друг, но ясно се вижда, че толкова много успешни мерки за унищожаването на българският народ няма как да са случайни. Има стройна система – стъпка по стъпка, резултатът е близо. „Корабът потъва по план – има вода за всички“ или ако няма план, само за миг да предположим, че няма, тогава по необясним, неведом начин някой е натиснал копчето на програмата „самоунищожение“, задействана е и ние сами се давим, сами се унищожаваме, сами се убиваме. И при двата варианта краят е един и същ – няма хепи енд. Спокойно!!! До кога с това спокойно?!
За „черната дупка“
Какво прави човек, ако попадне в безисходна ситуация? Единственото което му остава е да задълбае още по-навътре – като при черните дупки, не можеш да спреш, не можеш да се съпротивляваш, не можеш да се върнеш, имаш само един изход. Да „дадеш газ“ и да преминеш през нея. Шансът за нещо по-добро е само там, от другата страна, трябва да се пребориш, да стиснеш зъби, колкото и да е тежко и да преминеш. Другото е сигурна смърт – няма кой да ти помогне, няма кой „да те оправи“. Черната дупка няма да те пусне – ти си само храна, материал.
Какво означава да задълбаем, да дадем газ, да преминем от другата страна? Най-простичко казано, да изпълнят всичките лъжовни обещания, дадени от българските политици през последните 20 години.
Как да стане това? От само себе си няма да се получи, те не искат а и един на друг не си разрешават да следват гръмките си „патриотични лозунги“, трябва да бъдат заставени да работят.
Как? От кого? От работодателя им – от българския избирател, старата и проста животинска истина – страх и контрол. Страх, че могат да бъдат пометени, уволнени от народното недоволство и контрол върху изпълнението на обещанията им, контрол върху това, което вършат – ежедневен, ежеседмичен, ежемесъчен. Народните избраници трябва да са под напрежение, че ще загубят заплатите си, облагите си, доброто си име и че ще носят наказателна отговорност. Те трябва да знаят, че никога няма да получат втори шанс.
Как да стане, как да се получи? Как да ги накараме да се страхуват? И това не е трудно – когато сме недоволни не трябва да мълчим, когато има протести – трябва да ги превърнем в общонационални, масови, а не да гледаме как се проваля протест след протест защото сме си останали пред телевизорите. Нормално е отделни съсловни групи да не им се обърне внимание, да бъдат настроени едни срещу други и победени. Ето това е трудно, нарича се единство, солидарност, обединение. Народът, който се досеща, че няма „чуждите“ проблеми – най-малкото защото утре могат и теб да те гледат другите по телевизия, а ти си протестирай сам. Народ който знае, че силата е в единството – живее добре. От това ги е страх лъжливите управници; от това че техният „работодател“ може да се обедини, да излезе на улицата и да ги уволни. Страх ги е, че следващите народни избранници ще имат „обеца на ухото“ и ще им се наложи да не крадът, ще им се наложи да работят за това за което са ги избрали, т.е. за хората. Ето това е да задълбаеш, да дадеш газ, да преминеш. А там – от другата страна е по-добрия живот, но ако има контрол, а това пак е наша отговорност. Така е. Имаме си отговорности – време е да си ги припомним, да дадем газ.
Ивайло Зартов