« Върни се назад Публикувано на 20.01.2021 / 8:00

ВСИЧКОВЪЗМОЖИЕТО КАТО ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА СОБСТВЕНАТА ТИ ГЛУПОСТ

България навлезе в странно безвремие. Вчера вицепремиерът Томислав Дончев отново употреби мантрата за всичковъзможието. От юли миналата година той и Сачева все повтарят, че всичко е възможно. Възможно е Борисов да подаде оставка, възможно е ресторантьорите да употребят гражданско неподчинение, възможно е училищата да бъдат отворени, въпреки заразата.

Всичко е възможно! Особено когато приличаш на селски пътник, който в кошницата с варената кокошка и шишето с ракия вижда опашката на пътническия влак, който току-що е изпуснал. Управляващите отдавна трябваше да се довлекат обратно до дома, да отворят дисагите, да поръсят още от червения пипер и да хапнат присядащото им варено пернато.

Защото независимо от всички възможности, те проиграха собственото си всичковъзможие. И избраха тупкането на топката до такова безумие, че сега страната ни е притихнала в политически вакуум.

Когато си станал ненужен, ти слизаш от политиката и сам риташ столчето под краката си. В нормалното демократична държава има невидим обществен договор. Паднеш ли до рейтинг от 20 на сто, просто си подаваш оставката и се молиш да ти простят греховете. Иначе, да управляваш напук на народа си, е автосадо-мазохизъм, който никой нормален човек не би могъл да си позволи.

В човешката история няма такъв случай, когато всичковъзможието да се превърне в индулгенция за собствената ти глупост. То не е нищо повече от най-обикновено домашно насилие в едно общество, в което е време най-голямото му бебе да го пратят в Трудово-възпитателно училище.

Не, не. Всичко е възможно. Утре метеорит може да се стовари върху земята. Софийското поле може да потъне поради обективни земетръсни причини. Може и извънземните най-накрая да кацнат на Плана планина.

Важното е да си дъвчем кълката. Влакът може и да е заминал без нас, но кокошката е още в бохчата. И ракията.

Цанко Цанев

«