Всеки терорист с паметник!

Защото България е единствената страна в света,в която официалната власт е издигнала паметник на убити терористи ,стоящи не зад какви да е терористични атаки, а зад терористичната атака срещу вагона за майки с деца и където пак тази официална власт присъства всяка година на празненствата в чест на тези убиийци.

Защо пиша това?

Ами за да не се стигне пак до инцидент като пред джамията в София, от който да пламне искрата в България.

Защото официалната власт, за да дойде на власт и за да бъде на власт е станала заложник на една антиконституционна партия в България.

Защото е крайно време да се каже истината за възродителният процес, ама цялата истина, в която истина включвам и участието на вече „приятелски“ служби в опита да направят второ Косово на територията на България.

Защото няма друга държава по света в която на въпроса „ Какъв си по националност?, да чуеш „ български циганин“, български турчин“, „български арменец“ и т.н.

Защото някой трябва да се извини за тези терористични атаки.

Защото искам България да стане цивилизована държава, в която няма неудобни теми.

Защото терора е терор и не може да има оправдание за него.

Защото терористическият акт не решава проблема, а създава нови.

В памет на жертвите на терористичните атаки в България!

Атентат на гара Буново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „ възродителен процес“

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

Жертви

В атентата загиват 7 души – 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци.Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Извършителите и тяхната съдба

Атентатът, както и последвалия го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, по всяка вероятност членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ).

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист, осигурил отровата пусната за отравяне на водовайната зона на с. Люляково при друг атентат (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990г., получава 50 000 лв обезщететие от държавата), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Има слухове, че терористите не са разстреляни, а стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, е поставена плоча в памет на тримата осъдени и екзекутирани терористи. Паметната плоча с имената им е докарана от Турция и е на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас споменатия Сабри Мехмедали, се организират тържества на ДПС, които официално се представят като "селски събор с народни игри". На 3 септември 1998 бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление, с което разпорежда да се свалят паметните плочи, часове преди да започне „селския събор с народни игри“. По този повод Ахмед Доган сравнява случката със началото на конфликта в Босна и Косово. Според него, не е сигурно, дали тримата, извършили атентата са терористи. „Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм“, казва по този повод Ахмед Доган. Година по-късно в 1999г. плочата самоволно е възстановена. В 2007г. няколко млдежи с кирки унищожават тази плоча. Със заповед на РДНСК-Бургас, след окончателно решение на Върховния административен съд в ноември 2009г. е съборена и чешмата също посветена на терористите върху която е била монтирана плочата и теренът е заравнен.

Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години и са заловени по сверка с техни агентурни писания. На същото управление на ДС, само че по-рано, е сътрудничил и Ахмед Доган (Меди Доганов). Това се вижда от списък, публикуван от министърa на вътрешните работи Бонев през 1997 година. Терористите са арестувани в 1987 г., тогава е арестуван и Ахмед Доган и хвърлен в затвора. Той лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е верно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата както се твърди в някои сайтове  няма безспорни данни.

На 26 октомври 2006 г. телевизия СКАТ излъчва кадри, с които показва, че зад Георги Първанов на официално събитие стои функционера на ДПС Сабри Мехмет Али, лице осъждено за участие в атентата на гара Буново. Впоследствие е амнистиран, а днес водещ се репресиран.

В памет на жертвите на атентата

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Турски терористични актове в България 1984-87

В периода 1984 – 1987 г. когато тече Възродителния процес в България има разкрити 42 нелегални протурски групи. Някои от членовете им са осъдени за атнидържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм – атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери у нас и т.н. Само една от тях обаче, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците" извършва многобройни убийства с атетнати. По тактиката си – две терористични атаки с по два синхронни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях нейните актове могат да се опредалят като терористично настъпление.
Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на: взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред х-л Интернационал в Златни пясъци, палежите на групата на "Кърлежите" и саботажште на "Хлебаровската" диверсионна група, са извършени само от групата разкрита със споменатата оперативна разработка.

Предистория

Образува се протурска терористична група в състав трима терористи и един помагач през пролетта на 1983 г. Още преди това първите им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния грава Тодор Живков, министъра на вътрешните работи ген.полк. Димитър Стоянов и държавни органи и институции (14.06.1976 г. – 31.05.1983г.), до ликвидирането й на 13 август 1987г. тя продължава тази практика като я разширява включвайки мюфтийството и джамийски настоятелства.

На 6-ти септември 1983 г е извършен крупен вредителски акт на опожаряване на 750 дка гора при яз. Камчия. Разхвърляни са пропагандни листовки.

На паметната дата 3 март 1984 г. на Автогара Юг в Пловдив заплахите са подркепени с демонстративно изоставен куфар, съдържащ устройство за дерайлиране на влакове (т.н. "обувка").

През есента 1983 г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария, като предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара Карнобат с цел да се стигне до влакова катастрофа
На Нова Година – 1ви януари 1984 г. в заплашително писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов e поета отговорността за вредителството и опита за саботаж.

Първа терористична атака

Атентатите на 30 август 1984 са координирана терористична атака на протурски терористи в България от два атентата в най-големите нестолични градове. Планирани са така, е да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тях.

На 30.08.1984г. в 17:29 е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата при обществените телефонни до кошче за отпадъци. Убита е една жена – Добра Василева 50 годишна от Кърджали и 42-ма души се ранени. Тежко ранено е и ослепява с едното око едно дете – 13 годишният Мустафа Шентюрк от Турция, сред ранените е и брат му Биназ на 16 години. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.

След 36 минути в 18:05 е в взривена сведваща бомба на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени – Елена Иванова и Елена Владова и двете от Варна.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки Амонит 6 по около 200 грама всяка детонирани с електрически взривител захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм – будилник "Слава" поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

На гара Пловдив на мястото на взрива е поставена скромна възпоменатилна плоча за пострадалите с името на убитата жена.

След като терористите са разкрити е установено, че те са група от 3-ма терористи, причастни са и няколко помагачи. Това е единствената протурска терористична група извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Трябва да се отбележи, че възникналата в 1985г. организация "Турско национално-освободително движение в България", предшественик на ДПС залага основно на методите на граждански натиск, пропаганда и задгранична разгласа и, според нейните заявления, не участва в активни терористични действия.

Втора терористична атака

Атентатът на гара Буново. В 21:32 часа на 9 март 1985г. на гара Буново от същите протурски терористи е взривен вагона за майки с деца (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но влака закъснава с 2 минути и това става на гарата. При Атентата на гара Буново загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Убити: Георги Цветков на 12 г., Стефан Атанасов на 13 г. Райна Бозукова на 64 г., Николай Генков на 63 г., Стилян Иванов на 60 г., Емил Николов на 40 г. и Яворка Петрова на 38 г.
Тежко ранени: Мирияна Петрова на 14 г., Бонка Найденова на 15 г., Христо Бенков на 60 г., Верка Ганкова на 54 г., , Василка Найденова на 45 г., Марин Недялков на 44 г., Василка Недялкова на 40 г., Метка Василева на 38 г. и Венета Цанова на 35 г.

След 30 минути в 22:00 в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранени – 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Локални терористични актове и саботажи

Протурска терористична група "Кърлежите" запалва горски масиви и обществени сгради.

На 22 май 1984 г. протурски терористи с 4,5 кг. тротил взривяват църквата в село Бенковски.

Есента на 1984 г. – провалил се саботаж целящ предизвикване влакова катастрофа край гара Айтос.

В 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас. Силно заподозрян като негов извършител е член на терористичната група взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.

В 1985 г. в Разградски окръг "Хлебаровската" диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.

Юни 1985 г. извършен е атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм взривено до спортна площадка.

Лятото на 1985 г. – нов опит за саботаж "късо съединение" в жп контактната мрежа край гара Карнобат.

На 31 юли 1986 г. в курорта "Дружба" (дн. Св. Константин) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник "Слава" настроен за 15:30 около 3 кг. експлозив – 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 кг амониева селитра е насипан в 5 литров гюм за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа-чанта от сезал. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал за забравен багаж от летовник. Транспортиран е на безопасно място и обезвреден от МВР.

На 26 Декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (Пловдив) и са разхвърляни листовки с протурско съдържание. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.

Краят на 1986 г. – вредителско опожаряване на балирана слама в района на Провадия.

На 7 юли 1987 г. две деца Дарин Христов 12 годишен и Николай Петков на 15 от Добрич са отвлечени с кола от трима протурски терористи за да ги ползват като жив щит в осигурянатето на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел Интернационал – централният в Златни пясъци и раняват 3-ма души – двама чужди летовници и един български, обградени от специалните части се оттеглят в осигураният им коридор към турската граница. При устроеният в Странджа бараж терористите взривяват колата в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и екзекутиран.

Август 1987 г. Планирана е, и до 10 август са осигурени взривни нещества, часовников механизъм и всичко нобхадимо за трета терористична атака с цел Слънчев бряг определена за 15 август. Терористите са разкрити и арестувани на 13ти.Терористичният акт е предодвратен.

Разкриване и ликвидиране на основната терористична група

Терористите по делото за оперативно разработка "Мерзавците" са разкрити в 1987г. от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, Направление „Терор". Антитерористиното следствие пряко се води от майор Георги Сотиров.

На 13.08.1987г. са арестувани двама от терористите, след 6 дни на 19.08.1987г. е арестуван третият терорист. Задържани са и 1 техен помагач, осигурил отровата излята във вододайната зона, брат на единия терорист и 3 причастни лица.
Tогава в 1987г. е арестуван и хвърлен в затвора и Ахмед Доган. Той лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е верно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата както се твърди в някои сайтове няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 г. амнистиран е от Желю Желев и освободен в 1990г. получава 50 000 лв обезщетение от държавата. Причастните лица са осъдени: едно лице на 2 години затвор и две лица на по 1 година.

Изводи и последствия

Координиранa терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновенния атентат. Приложена е нова терористична тактика, нещо подобно ще видим разгърнато в Лондон на 07.07.2005 г. и, макар много по-мащабно, в САЩ на 11.09.2001 г. Тактиката на терористично настъпление с последователни такива атаки също е нетипична. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.Необходим е източник

Необясним е факта, че атентата с 3 месеца предхожда ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена проведена от 24.ХІІ.1984 г. до 19.І.1985г., която би трябвало да го е предизвикала, а заплашителните писма и саботажите са още по-рано. Не е изключено обрантното те да са повлияли за ускоряване и ожесточеване на провеждането й.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна Сигурност, a помагачът им на милицията. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета работни дела на терористите-сътрудници в ДС не са разсекретени. Но, като се вземе предвид, че те са екзекутирани (ако се пренебрегнат слуховете, че са разменени с Турция) трудно може да се допусне, че са действали по поръчка на българските служби. Единият терорист работи и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Другият също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството в Бургас
В доклад на ген.полк. Григор Шопов, зам. министър на вътрешните работи, изнесен на "Съвещанието на службите по сигурността от братските социалистически страни" състояло се от 21 до 27.11. 1987г. във Варна с участието на първия зам. председател на КГБ на СССР армейски генерал Ф.Д.Бобков., се посочва, че "…. създадените нелегални групи и организации са установили чрез временно пребиваващи чужденци, служители на посолството или консулствата, връзки с изселнически организации и чрез тях с МИТ" (Националната служба за разузнаване и контраразузнаване на Република Турция).

Странен, но и поучителен е фактът, че при колосалния брой от около 850 000 граждани тежко репресирани при смяна на имената им, при дадени жертви, е доказано, че системно действа за около 2 г., всичко на всичко, една група от 3-ма терористи.

Освободеният предсрочно помагач, вдига чешма посветена на брат си и другите терористи и поставя паметна плоча за тях с текст на турски. Организационно това лице израства до областтен координатор за Бургас на ДПС, чийто лидер както е известно е доказан сътрудник поне на Държавна Сигурност. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаският окръжен прокурор Емил Христов, въстановена самоволно след една година, разбита е с кирки след 8 години от гневни младежи и окончателно заeднo с чешмата всичко е съборено и терена е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Висшия Административен Съд в 2009 г.

Единственият донякъде утешетелен факт е, че при всичките печални събития, дадените в 5 годишната срамна кампания мюсюлмански и християнски жертви от 29 души (1 жена при атентата на гара Пловдив 30.VІІІ.1984 , 8 протестиращи /включително 1 бебе/ 24.ХІІ.1984-19.І.1985, 7 /включително 2 деца/ при атентата на гара Буново, 3 екзекутираини терористи ІХ.1988г., 9 протестиращи и 1 войник 19-27.V.1989г.), ако ги сравним с колосалните човешките загуби от близките Югославия, турски Кюрдистан и руски Кавказ или по-далечните Испания и Франция, Британия и Северна Ирландия, са незначителни и нацията успя да ограничи до минимум трагедията.

Положително е, че на мюсюлманите и хриситяните загинали като мирни граждани при репресиите на властта и при терористичните актове има вдигнати мемориални знаци. Друг е въпросът, че е уместно паметта им да бъде отбелязана общо и едва ли е редно по същият начин да бъдат почетени терористите които все пак убиват и раняват мирни граждани, а не членове на репресивния апарат.

PS- Не съм националист, нито краен, нито среден, нито умерен. Не мразя нито цигани, нито турци нито арменци и пример за това е близкото ни приятелството със семейства от тези националности и етноси.

Нещо повече, един от спасилите моето семейство в Черна Гора е мюсюлманин от Сараево, с който сме като братя и до ден днешен.

Николай Ветев

Германия