Вотът на недоверие обслужва Първанов

Исканият от ДСБ и СДС пореден вот на недоверие се обръща срещу тях от гледна точка на елементарната политическа логика. Вслучай че успее, правителството падне, каквато е целта, заявена от двете партии, ще  се стигне до предсрочни избори. Според Конституцията, Първанов трябва да назначи служебно правителство. Това правителство не само ще подготви следващите иззбори, но и ще може да реализира политика без да бъде контролирано от никого. Причините са две: няма Народно събрание, няма и политическа сила, която да носи отговорност за него. Същевременно правителството на Първанов ще има всички правомощия, каквито и едно управление с парламентарна подкрепа.  

Дори само за два месеца то може да вземе решения с дългогодишни последствия, като се започне с енергетиката и се свърши със службите за сигурност – и без това болни въпроси на българското управление.
Хипотетично, служебното правителство може да трае два месеца, но и една година. Ако резултатите от следващите избори създадат патова ситуация за съставяне на нов кабинет, а преговорите по тях продължат с месеци, както наскоро се случи в Белгия например, Пъранов може да управлява чак до есента. Не вярвам някой от десните избиратели да иска подобно нещо.
Чудно е обаче защо десните политици го искат.
Нека да повторя, че дори и за един месец допускането на президента пряко в изпълнителната власт би донесло тежки щети, като имам предвид досегашното му поведение, все пак ограничавано от представителните му функции. А и напрежението между него и Станишев дава положителни резултати – то ограничава влиянието на Първанов в доста сектори на управлението.
Някой би възразил, че до служебен кабинет може да не се стигне веднага, тъй като ще се завърти парламентарната рулетка за нов мандатоносител. Това също е слаба позиция, защото България няма излишно време и пари за губене, които и без това бяха пропиляни от сегашното управление. Ако СДС и ДСБ наистина ги е грижа за пълноценната ни интеграция в Европа и за европейските фондове, те нямаше да подкрепят идеята за месеци в парламентарно разтакаване и процедурни надлъгвания, по време на които изпълнителната власт едва ли ще има мотив да работи.  
Истината е, че този вот на недоверие трябва да маскира обединението между двете формации. Да отклони вниманието от резонните въпроси, които ще им бъдат задавани. Най-резонният от тях е “защо се разделихте преди 5 години”. Преди всичко той е насочен към ДСБ. Аз знам отговора и помня основанията за тази раздяла. Тя се случи, за да се създаде алтернатива на безпринципните коалиции в името на властта и защото десницата бе превзета от клиентелата. Не знам обаче, дали някой от днешните тъмносини активисти си спомня това.
Вотът е безсмислен и от гледна точка на пропагандата, така както я мислят СДС и ДСБ. Той е седми поред, а предишните шест не увеличиха особено подкрепата за двете партии. От година и половина за ДСБ тя е между един и два процента, а за СДС около три.

Явор Дачков

www.glasove.com