„Вотът на доверие“… мъка…а.а.а…, мъка!
– Червените подскачат нервно като недоубити зайци…
– Министрите на Бойко са навити като пружинки и славославят вожда си- то не бяха успехи, то не бяха розови очила. Особено патетично бе изказването на една министърка, която нарече ББ "Моят премиер"… От всички като че ли най-малко забележки по отношение на поведение, изказване и сериозна мотивация събира един- външният министър…
– ГЕРБ умишлено оставиха за накрая експозето на вътрешния си министър, който иначе би им лепнал една камара срам от издънки и нескончаеми упреци. Мястото в сценария му бе отредено с цел да се поизмори залата и да бъдат смекчени атаките.
– Цецка -парламентарната шефка- неотлъчно следва стратегията си, като стане напечено, т.е. като понагъзят малко повече нейните хора, да дава веднага 15-минутна почивка, за да могат да се понаговорят как да действат.
– Парламентарното управление не можа да скалъпи един вот без гаф /повторното броене/, камо ли да скалъпи от ощавена България нормална държава.
– Бойко плю повече по Синята коалиция заради "въздържанието" , отколкото по активно атакуващите правителството /БСП/, дори имаше един момент да изказване на горещи благодарности към Сергей Станишев и БСП /основния му палач в дебатите/ за европейския диалог /което поведение пък въобще не го проумях/.
– Атака плю повече по Синята коалиция, отколкото по "омразните им" РЗС-ари, ДПС и БСП.
– БСП прецакваха системата за времетраене на изказванията с вмъкване на реплики и повторно връщане на преждеговорящия на трибуната за довършване на експозето под формата на отговор на реплика на свой съпартиец.
– Българските парламентаристи показаха пълно кокошкарство от гледна точка на това,че не мина без селски изпълнения като плискане с бистра водица, селско репликиране и репчене между премиера от място и един индивид от червените- когото май после изгониха. А дебатите им бяха изградени на най-елементарно ниво на сплетничене и взаимни нападки – този споменал онзи, онзи пък веднага върнал удара и намесил трети…
Не ми се иска да повтарям Гоце, че никак не го обичам, ама това е мъка, мъкааааа!