Вотът днес – Ипон или сепуко
"Стига сте създавали изкуствени драми – няма нищо страшно да се случи на България, ако има предсрочни избори", скара се на журналистите Сергей Станишев след заседанието на Изпълнителното бюро във вторник. Тогава соцлидерът набързо очерта и стъпките, с които ще притисне кабинета до стената. БСП обяви, че започва консултации с другите парламентарни групи за внасяне на вот на недоверие, настоява за срещи с председателя на ДАНС и главния прокурор. Най-страховитата закана на Станишев гласеше, че ще изкара народа на улични протести срещу ГЕРБ. По всичко личи, че ваденето на тайни записи на час по лъжичка и пълзящото ескалиране на скандала "Ало, Ваньо" е внимателно планирано.
Малко преди да гръмнат първите СРС, Станишев размаха юмрук от парламентарната трибуна: "Ще ви бием всеки ден." Обещанието на соцлидера, дадено с нетипичен за него агресивен тон, със сигурност не се дължи на превъзбуда. С изпреварващия си ход обаче Борисов торпилира медийното планиране на червените. По принцип режисирането на всеки вот на недоверие иска майсторлък.
Почва се с дълги консултации в парламента, обилно полети с пресконференции,
канонади от СРС, разкрития, обвинения и кьорфишеци.
Следва ритуално ръкостискане на опозиционните лидери, внасяне на подписката в деловодството и пристъпване към разузнаване с бой в пленарната зала. По тази рецепта последният вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ се търкаляше около месец. Бойко обясни, че с изпреварващата маневра дава знак на тези, които искат да го изнудват, че няма да им мине номерът. Вотът на доверие се ползва с лоша слава в най-новата ни история.
Подобно упражнение катурна през 1992 г. правителството на Филип Димитров – единственото, гилотинирано от парламента. Затова и на пръв поглед Борисов иззе инициативата на противника и постави опозицията в крайно нелепа ситуация. Премиерът приложи и друга тънкост – с искането да се гледа цялостната политика на правителството той ще съумее да разсее за кратко унищожителния огън, който се сипе срещу Цветан Цветанов от ноември насам. Досега атаките отляво и отдясно премиерът отбиваше с деловото предложение: "Ако не искате аз да управлявам, хайде да ходим на избори." Перспективата от предсрочен вот беше достатъчна да охлади ентусиазма на сини и червени, които от социологическите проучвания не личи да са се отлепили от дъното на общественото доверие. Сегашният ченгеджийски спектакъл обаче преследва цели, твърде далечни от свалянето на кабинета. Замисълът е правителството да бъде поставено на колене, а Борисов под натиск да се раздели със силовия си вицепремиер. И тук голямата въпросителна е колко още записи на СРС предстои да бъдат публикувани в медиите.
Разбираемо е и поведението на премиера, който се въздържа да предприема ответни удари, преди да е приключила атаката срещу правителството. В същото време е ясно, че макар и вотът да се провали, ГЕРБ няма да успее да загаси напълно скандала, преди да изясни цялата картина с изнесените СРС, споменатите в тях случки и герои.
Основното предимство на герберите пред останалите партии е, че всяка тяхна издънка досега се е наказвала и всеки прегрешил управник е поемал съответната отговорност. Парламентарните сражения най-накрая имат и положителен ефект за млада партия като ГЕРБ. Воинът се калява в битките, а не в тила.
А днешният вот най-вероятно ще донесе чиста победа с ипон за Борисов.
Сепукото засега е за опозицията.
Руслан Йорданов
в, Стандарт