ВОНЯ
… ще питам – и ви моля, без анализи,
с наивността на малките деца –
как да посрещам изгреви и залези
в държавата на скъдните слънца,
и да се впиша в стихче сред тулупите,
когато управлява ме тулуп,
елате – глътка въздух да си купите –
воня от политическия труп,
как да повярвам в бедната илюзия,
че утре ще ме грейне светъл ден,
когато рой надежди се изхлузиха
и отлетяха – тъй далеч от мен,
със тутманици, тиквеници, баници,
смени ми най-прекрасните мечти,
Историйо, във жълтите си страници
България – на кръст! – зачеркна ти.
Валери Станков