ВМЕСТО Ч.Р.Д.: НАУЧИХ СЕБЕ СИ НА ПИСАНЕ. И СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ С ПИСАНЕ НАУЧИХ СЕБЕ СИ. АЗ НЕ ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ НИТО СЪС СЪРЦЕТО СИ, НИТО С УМА СИ. ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ С ДУШАТА СИ. ТЯ НИТО ЩЕ СПРЕ, НИТО ЩЕ ЗАБРАВИ…
Вместо Ч.Р.Д., Веселина Томова!
Всичко, което трябва да се каже го е казал Мевляна Руми!:
…
Родих сe в безкраен мрак.
Видях светлината, уплаших се.
Разплаках се.
С време се научих да живея в светлина.
Видях мрака, уплаших се.
Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора …
Разплаках се.
Научих се да живея.
Че pождението е в момента на свършeка на живота,
че това по средата е времето, откраднато от смъртта, научих.
Времето научих. Съревновавах се със него…
С време научих, че с времето не се съревновава,
С време разбрах, че с времето трябва да се помириш.
Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли…
След това, че във всеки човек
има добрина и злина научих.
Научих се да обичам.
После да се доверявам…
После, че доверието е по-трайно от любовта,
че любовта се гради върху здравата основа на доверието научих.
Научих плътта човешка.
После под плътта, че има и душа…
После, че душата всъщност е над плътта научих.
Вселената научих.
После научих пътищата да осветля вселената.
Накрая, че да осветля вселената,
първо трябва да осветля около себе си научих.
Научих хляба.
После, че в мир трябва да се меси много хляб.
После, че справедливата подялба е важна най-малко, колкото и правенето на много хляб.
Научих се да чета.
Научих после себе си на писане…
И след известно време c писане научих себе си…
Научих се да си отивам.
После, неиздържайки, да се връщам…
И накрая, да си отивам въпреки себе си…
На млади години се научих да предизвиквам света…
После стигнах до мисълта, че трябва да вървя с тълпата.
После пък ce yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.
Научих се да мисля.
После се научих да мисля с готови шаблони.
А после разбрах, че истинското мислене е мисленето, разбивайки шаблоните.
У дома научих какво е чест…
После, че е безчестие да чакаш чест
от безчестника,
че истинската чест е, грехът когато е под ръката ти, да не посягаш към него,
разбрах.
Истината разбрах един ден…
И че истината горчи…
После, че както на добрата гозба, умерената горчивина,
дава вкус на живота…
Че всяко живо същество ще вкуси смъртта,
но че само някои ще вкусят живота разбрах.
Аз не обичам приятелите си нито със сърцето, нито с ума си.
Нали може…
Да спре сърцето…
Да забрави умът…
Аз обичам приятелите си с душата си.
Тя нито ще спре, нито ще забрави…
Мевляна Руми
Превод: Севджан Кендже
….
Afera.bg