« Върни се назад Публикувано на 21.03.2010 / 10:29

Вместо Станко дойде Дянков – ще си ходи ли „Първанката“?

Това са проектомотивите за импийчмънт на президента Георги Първанов. Те са придружени и с проект на решение на Народното събрание, с което се повдига обвинение срещу държавния глава за „нарушение на конституционни норми и принципи“. Очаква се окончателният проект да бъде внесен в деловодството на Народното събрание другата седмица.

Мотиви
към проекта на решение на Народното събрание за предложение до Конституционния съд за прекратяване на пълномощията на президента на Република България.

На 05.03.2010 г. е проведена среща между президента на Република България г-н Георги Първанов и заместник министър-председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков. Срещата е имала за цел изясняване на причините за създаденото между тях напрежение във връзка с участието на заместник министър-председателя и министър на финансите в телевизионно предаване, което я определя като среща от личен характер.

Въпреки че срещата не е имала институционален характер, което се доказва от непосочване на участващите в нея официални лица и съдържанието й, на нея е бил воден стенографски протокол. Г-н Дянков не е бил уведомен за това. Още същия ден на сайта на президента в раздел “Президент”, под раздел “Речи и изявления”, стенографският протокол е огласен публично и е изпратен до средствата за масово осведомяване. Разпространението на стенограмата също е станало без знанието на г-н Дянков.

Тези действия и последвалата публична изява на президента в нарочно дадена от него пресконференция на 12.03.2010 г. станаха повод за дебат в обществото. Институционално този дебат следва да се състои в Народното събрание, което произтича от централното му място в конституционната система, изградена върху принципите на парламентаризма. В условията на парламентарна република мястото на политическия дебат за политическата отговорност на президента е в Народното събрание.

По аргумент от чл. 103, ал. 1 от конституцията на Република България в материално правен аспект президентът е неотговорен за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. Отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от конституцията за всеки конкретен случай. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал специална процедура по чл. 103, ал. 2 и 3 от конституцията, по който ред единствено Конституционният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 8 от конституцията може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове или вербално той е нарушил конституцията.

Загубването на имунитета на това основание е по същество политическа отговорност на президента, която може да доведе и до загубване на самата длъжност, т.е. прекратяване предсрочно на пълномощията му от Конституционния съд.
Границите на легитимното президентско говорене са заложени в конституцията. Считаме, че със силно натоварените си политически изказвания и действия по време на скандала с министър Дянков президентът извърши нарушение на конституцията, изразяващо се в нарушение на основни конституционни норми и принципи на политическата система – на народния суверенитет, разделението на властите и политическия плурализъм.

Тъй като по този въпрос не може да има тълкувателно решение на КС, парламентът е принуден да започне процедура по отстраняване на президента, за да може Конституционният съд авторитетно и окончателно да разреши този междуинституционален спор. Съгласно чл. 1, ал. 1 от конституцията България е република с парламентарно управление, а президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения – чл. 92, ал. 2 от конституцията.

В една република с парламентарно управление президентът, макар и пряко избран, има ограничен по обем демократичен мандат и правомощия. Основният носител на властта в държавата е парламентът – Народното събрание, което осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол – чл. 62, ал. 1. Изпълнителната власт е съсредоточена в Министерския съвет, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите – чл. 105, ал. 1. В тази схема на разделение на властите суверенът е оправомощил президента да упражнява ограничен брой функции. Доколкото изпълнява тези си правомощия, държавният глава може да заема политически позиции, да изказва политически мнения, да подкрепя или не определени политически сили – това е изрично заявено от КС (Решение 25/1995).

Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия – чл. 95, ал. 2 от конституцията, но може да бъде член на политическа партия или партийна коалиция. Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. Това негово право е закрепено и в конституцията.

Чл. 98, т. 2 му дава право да отправя обръщения към народа и Народното събрание. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при упражняване на които той може да се ръководи и от своите политически убеждения като тези по чл. 101, ал. 1 – мотивирано да върне закон в Народното събрание за ново обсъждане на политически съображения, или чл. 99, ал. 5 при определени обстоятелства да назначи служебно правителство, което може да бъде съставено или доминирано от хора, на които той има доверие – негови политически съмишленици.
Конституцията обаче изисква президентът да бъде олицетворение на единството на нацията. Затова Конституционният съд е решил, че е възможно с определени свои думи или дела, които имат политическо съдържание, той да излезе отвъд конституционно допустимото поведение и да наруши пределите на легитимната си власт.

Затова съдът запазва правото си на преценка във всеки конкретен случай:
Основният конституционен принцип на парламентарното управление е, че парламентарното мнозинство има мандат да управлява. Президентът не е равнопоставен на този мандат, той не трябва да се състезава с парламента и кабинета, както е в един полупрезидентски или президентски режим. Точно този основен принцип нарушава президентът Първанов, твърдейки, че неговата политическа легитимност е сравнима с тази на парламента: “ … моето място тук е решено от 2 млн. Избиратели.

Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно (цитат от пресконференцията).От тази своя криворазбрана позиция президентът отхвърля цялостната политика на правителството и което е по-важно в случая, заявява, че ще се превърне в систематична негова опозиция: “… сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук нататък…(стенограма от среща с министър Дянков).Изборът на начало на атаката срещу министър Дянков не е случаен. Не само защото г-н Дянков е един от стълбовете на правителството и идеолог на икономическата му политика.

Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Последва атака срещу заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който води решителна борба срещу корупцията и организираната престъпност ( пресконференция).В този смисъл, атакувайки министър Дянков и министър Цветанов, президентът ясно съзнава, че атакува цялото правителство. Подобна яростна атака не е водена нито срещу правителството на Сакскобургготски, нито срещу правителството на Станишев.

По същество е налице изплъзване на институционални ресурси за осъществяване функцията на политическа опозиция, тъй като се оспорва правото на правителството и парламента да определят вътрешната и външната политика на страната. При задълбочен анализ не е трудно да се съзре употреба на президентската институция и позициите, които тя дава за формирането на нова политическа, партийна сила. Преследването на партийни цели, съзнателно или не, е недопустимо за времето на упражняване на президентските правомощия.

Безспорно тези изявления са политическо говорене, което само по себе си не води до смяна на баланса на властите в страната. Но несъмнено едно такова интензивно говорене е в състояние да промени характера на президентската институция и от олицетворение на единството на нацията да я превърне в инструмент на тясно разбрана партийна политика и пропаганда. Едно такова развитие е в сериозно противоречие със смисъла на конституционния текст.
Ето защо гореописаните вербални актове на президента нарушават парламентарните принципи на нашата конституция и я подлагат на една полупрезидентска интерпретация. Това е сериозно нарушение и заплаха за конституцията, която трябва да се пресече в зародиш. Това е достатъчно сериозно нарушение на основния закон: Не само на духа му, но и на съвсем конкретни разпоредби като чл.1, ал.1, чл.92, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.105, ал.1. Такова нарушение заслужава задействането на процедура за отстраняване на президента.

На следващо място няма закон, който да позволява на президента да записва и разгласява съдържанието на водените от него разговори при провеждане на срещи, които нямат институционален характер, без знанието на другите участници в тях. Че срещата с г-н Дянков няма официален характер, следва от съдържанието на стенограмата, където президентът изрично заявява: “….аз тук говоря само в лично качество…”, “…няма да занимаваме хората с лични взаимоотношения”. Президентът е длъжен безусловно да спазва конституцията и законите, да зачита конституционните права на гражданите и да дава пример за спазването им, а не да ги погазва грубо при условията на злоупотреба с право.

По начина на водене на разговора и чрез огласяване на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков, което по същество е нарушение по чл. 32, ал.2 във връзка с чл. 6, чл.57, ал.2 и чл. 39, ал.2 от конституцията. В определена от президента като “институционална” част от стенограмата той не само не се проявява като балансьор, посредник и помирител между политическите сили в името на висши национални интереси, какъвто е добрият диалог между институциите по време на криза.

Обратното.
Съзнателно е търсено конфронтиране от негова страна с изпълнителната власт чрез вменяване на вини за действия и решения на г-н Дянков, които са от компетентност на колективни органи като Министерския съвет и Народното събрание. Ако президентът има критика към политиката на правителството и Народното събрание, то следва да бъде извършено по реда на чл. 98, т.2 във връзка с правомощията му по чл. 102, ал.1 от конституцията. Недопустимо е да използва лична среща за изясняване на недоразумение по повод участие в телевизионно шоу за отправяне на политически послания. Като е сторил това, Георги Първанов е извършил нарушение на чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 98, т.2 от конституцията.

Действайки в условия на некомпетентност и злоупотреба с права, в същото време президентът Първанов не е упражнил контрол върху начина, по който през изминалите години вицепрезидентът Ангел Марин е изпълнявал делегираните му правомощия по чл. 98, ал. 9 и чл. 98, ал. 10 във връзка с чл. 104 от конституцията при издаване на документи за българско гражданство и условията за предоставяне на убежища за бежанци. Във връзка с това са били създадени условия за корупция в големи мащаби, която застрашава националната сигурност и европейското гражданство. В резултат на синхронизираните действия на полицията, службите за сигурност и разследващите органи към наказателна отговорност по обвинение в корупция през последния месец са привлечени висши държавни служители, отговорни за издаването на документи за българско гражданство, както и за системни нарушения и злоупотреби в държавните институции, ангажирани с предоставянето на убежище.

Установената, продължила повече от пет години организирана престъпна дейност представлява риск пред националната сигурност и пред сигурността на ЕС, което определя изключително високата обществена опасност на това деяние и тежестта на повдигнатите обвинения. След като не е упражнен контрол върху делегираните на Марин правомощия, то считаме, че президентът носи отговорност за бездействието си, от което са произлезли вредни последици за сигурността на държавата и статута на българското гражданство в ЕС.

Като народни представители сме убедени в необходимостта от легитимно упражняване на правомощията и отговорностите на всички държавни институции. В този смисъл реализирането на цялостна процедура по повдигането и поддържането на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите на президента по смисъла на Конституцията на Република България.”

*Коментар на автора:

Експертите ще преценят тежестта и състоятелността на мотивите, а само Конституционния съд има решаващата дума. Не съм нито едното, нито другото. Но както всеки политически мислещ човек, който следи темата, имам няколко реплики.

Помните ли кой беше основния проблем при отстраняването на Петър Младенов, който в крайна сметка беше принуден да отстъпи? Спорът се водеше дали е казал онова, за което го обвиняваха. Той отричаше да е изрекъл фразата “по – добре танковете да дойдат” на 14 декември 1989 г. пред Народното събрание в столицата. Дългите спорове приключиха едва след многобройни експертизи на записа, направен от оператора Евгений Михайлов, с което приключи и мандата на Младенов.

В случая с Първанов няма такъв проблем. Той така се е самозабравил след 8 години безконтролна власт, че наистина се помисли за най-умния, най-хитрия и единствено способния да залага капани.

В капана за Дянков обаче самият Първанов стана жертва на прекаленото си самочувствие. Защото сам снабди обществото с документ за деянието си. Сега никой няма нужда да се мъчи да доказва думите му. Той ритуално ги поднесе на тепсия. С тях сега го атакуват в мотивите депутатите от мнозинството. Хващат го в противоречия- както със собствените му думи, така и с основния закон, на който би трябвало да се подчинява.

Например му припомнят, че сам определя срещата с Дянков като лична, но ползва институцията за разчистване на лични сметки, включително като нарежда да бъде воден запис на личния разговор без за това да бъде уведомен събеседника му, както и след това да бъде оповестено съдържанието на стенограмата.

Може и да е късно да съжалява, но че Първанов вече не се радва на някои от думите си в стенограмата, е сигурно. Перченето от негова страна, че дебатът “от сега нататък” щял да се води в президентството ( вместо в посоченото от Главния закон за такива цели, какъвто е парламента), определено не е в негова полза. Както и озъбеното му изявление на пресконференцията от 12 март, когато напълно обърка понятията, сравнявайки гласове на гласувалите за него с онези, подадени на парламентарните избори за сегашното мнозинство.

Освен всичко това в мотивите има и една малка неприятна изненада за тандема Първанов – Марин. Атакуван е вицепрезидентът Ангел Марин, който вече побърза да ни заплаши със себе си, ако случайно бъде свален началника му. Формално претенцията е към президента, че не е упражнил контрол върху вицепрезидента, но по съвместителство тя съдържа сигнал за извършено престъпление ( или най-малкото престъпна небрежност по отношение на такова) от страна на Марин по повод на разразилия се скандал с далаверите при даване на българско гражданство.

Ще бъде интересно да се види, като тези казуси, доста контрастни дори и за неспециалистите, ще бъдат оборвани от конституционните съдии – особено от онези, които се смятат за лично благодарни на Първанов за постовете си, чиято реакция ще бъде следена под лупа. Не само в София.

Една от глупостите, с която в случая с Петър Младенов се опитаха да замажат гафа му, беше опитът да бъдат изкривени думите му. Не бил казал “танковете”, а “Станко”. Нямало нищо лошо да каже, “по-добре Станко( Тодоров) да дойде”.

Станко така и не дойде. Дойде Дянков. Но го прегазиха като с танк. Което се връща на “Първанката”.
Ходът със стенограмата е типичен случай на злополучен плонж от високо в басейн без вода от страна на политик, който е загубил чувство за реалност и самосъхранение през дългите години на самодоволно къпане в застоялите води на медийния комфорт. Осигури си го и се подведе сам. А сега го подвеждат и под отговорност.

Иво Инджев
www.ivo.bg

«