« Върни се назад Публикувано на 24.06.2017 / 21:53

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР – ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ

веселина томоваГолемите спират да господстват, спрат ли малките да пълзят.

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер

Денят не беше от онези – идеални за лов на рибка бананка*, но пък перфектен да ме закачат на кукичката.

-Пусни жалба до комисията на Народното събрание за контрол на трафичните данни дали е искана информация за трафичните ти данни /чл.250 а – 250 д от Закона за електронните съобщения/ и кой комуникира с теб от 1 май 2014 година. Искането е направено до Районен съд – Варна. И… чакаме. Поискай кой е направил разпечатки на сайта ти АФЕРА тази година. И ще изпищят, или няма да получиш отговор. Не се занимават с истински неща, а търсят кой контактува с теб и трафика на телефона ти и сайта. Особено за „похода“** и за Пуйчето***, и за парите на Праматаров. Имало е съвещание. Пусни само до Комисията. Иначе ще унищожат данни. Тихо. Зареди се с търпение поне три месеца.

Тихият даваше знак.

Че не се занимаваха с истинските неща, а се бутаха в бутонките ми с гламавата настъпателност на селски бекове, никак не бе в състояние да ме развълнува. Псувах ги цветисто по телефона и ми беше през шарената фуста, защото информацията от брилянтните източници никога нямаше удостои ушните им миди. А когато нахалството им надскочеше и без това вродената ми припряност, ги прасках в слепоочието. Можех и да ги пропусна, но си заслужаваше трепета да следиш потните им носове и страха в подпухналите им очички. Те ме контролираха, те бяха спецовете, те използваха законни и нерегламентирани ресурси за да ми слухтят словото, а пък аз ги ловях на гюме – като патки за отстрел.

В минутата, в която се случваше нещо на съвещание във варненската ДАНС, в сайта АФЕРА вече бе написано какво точно става. В реално време, в което се стъкмяваха и чистеха документи в „руско направление“, в сайта АФЕРА пишеше какво мътят в кабинета. Това дебнене бе част от играта, но Тихия този път бе казал нещо, което отдавна чаках да лъсне – съдия е дал разрешение.

-Ерна**** e побесняла и е вдигнала скандал на Гунчев*****, че прекаляват с тези неизпипани законно искания за трафичните данни и щяла да се оплаче. Скандалът не е касаел искането за теб, но и твоето е подписано от нея.

– Чудничко! Побесняла, пък подписва и дава разрешение. И колко да е побесняла, а? Да не би да се е оплакала, нещо не съм чула да дава пресконференции на честната съдийка, която вижда с очите си как се гази закона от МВР… Откъде накъде ще подписва тая да ми контролира трафичните данни, бе? – набирах бързо и яростно – К’ва е тая, бе? Аз да не съм Таки?

По едно време имаше и един бургаски съдия, дето и той се напъна да ме заплашва в сайта. Пишеше коментари съдията по цял ден в АФЕРА, вместо да раздава правосъдие, и се подписваше с некрофилски и гробарски никнеймове. Подадох жалба просто заради спорта. Изобщо не се надявах да си мръднат лоясалите задници, обаче тоя път сбърках. Намери се едно ченге на което бяха възложили проверката от прокуратурата и то взе, че го закова тоя магистрат – трол. И като го закова, шефовете на ченгето се посраха. И го извикаха ченгето в кабинета на директора на варненската вътрешна дирекция за да го притискат да приключи със заключение, че няма такова животно като бургаския съдия, иначе да си подава рапорт за напускане.

Ченгето бе поставено под тотална преса, а полицаите имаха особен вид мислене – повечето от тях нямаха идея какво ще правят, ако напуснат органите на МВР и си брояха, и отмятаха времето до пенсиониране и взимане на куп на 20-те заплати. Момчето обаче излезе кораво. Не напусна. Въртяха го, сукаха го и той смекчи резултатите от проверката си в заключението си до прокуратурата. Но така или иначе бургаският юнак – съдия цъфна. Докато мачкаха ченгето в директорския кабинет, „пуйчетата“ нямаха и хабер, че знам точно какво се случва и вече бях била камбаната по върховете, на които и в идващите си седем живота нямаше да стъпят.

„Пуйчетата“ бяха рожбенца на Цветлин Йовчев. Той ги бе издигнал в йерархията като вътрешен министър в правителството на Орешарски. Преди тях бяха „чавките“ и „барбитата“. Варненската дирекция на МВР не помнеше такава челна катастрофа, припознавана все по-често като директен саботаж, извършен от Цветлин Йовчев и началник на кабинета му в МВР Георги Великов. След встъпването на Цветлин Йовчев на власт като вътрешен министър, той назначи за шеф на варненската вътрешна дирекция тогавашния началник на Второ Районно управление – Чавдар Нанков. Викаха му „барби“ и „чавката“. „Барби“, заради една русолява, близка нему служителка на Второ РУП, която само дето не го ръководеше и кога да посещава писоара. Заедно с Чавдар Нанков, като шеф на „Вътрешна сигурност“, която бе базирана във Варна, но обхващаше цяла Северна България, бе назначен Валентин Тренев. Той пък не беше известен с нищо друго, освен с прякора си „Ебати“, защото на всяка трета дума в изречението плъзгаше интелектуалния философски пирон – „еба ти“.

В същото време в ДАНС – Варна бе назначен за шеф Цветан Панайотов, сачма от техния калибър. Далеч преди тези назначения ги бях изловила във варненско заведение, в което мътеха със столичен цветлинйовчев пратеник „заверата“. Още тогава знаех, че това е старта на окончателното погребване на варненската полиция в стил Цветлин Йовчев. И че този човек ще торпилира и тази власт.

В продължение на една година „Чавката“ разби де що бе останало читаво в Дирекцията. С доноси, лъжи и мръснишки интриги, „Чавката“ и „Ебати“ отстраниха всички професионалисти, за сметка на впиянчените некадърници. МВР във Варна не само буксуваше, то бе парализирано, бе умишлено смачкано и унизено, защото точно такова трябваше на онези, от които зависеха кадровите решения.

Във Варна резки движения по улов на корупция никога не се допускаха. Във Варна чадър над трафици на наркотици, проституция и контрабанда, бе винаги осигуряван от високопоставени служители на МВР и службите, и този път това бе демонстрирано нагло, арогантно и с показност в жанра: „назначаваме ви за шефове кретени, защото такива ни трябват. Точка“.

Мачках ги непрекъснато. Вадех им мерзавските игри, безхаберието и корупцията. Нито една институция не реагираше. Смазвах ги с информация за безумията им. Нито прокуратура, нито МВР, нито ДАНС не трепваха. Правеха се, че ме няма.

С Кръстника, Тихия и Пантерата се бяхме превърнали в „специален отряд“, който вършеше цялата работа на призваните да гонят корупцията, но нямахме нито ресурс да надяваме белезници, нито някой ни броеше за сливи. Вместо да ни раздадат ордени, чакахме да ни арестуват. Не посмяха, но пък го измислиха – поставиха ни под контрол, който по-късно щеше да им излезе през ушната кал, защото го бяха правили незаконно. Бяха нарекли разработката си „червеи“, но гнусните червеи бяха те, плъзнали и олигавили цялата ни национална сигурност.

Пантерата бе на ръба.

– Да знаеш, ще ги пребия тия лайнари. Ебаха майката на всичко. Нямам право да ти разказвам, ти само ако знаеш какво правят и какво става. Тия са по-страшни от престъпниците! Ще дойде момент, в който ще ти разкажа всичко… Не издържам, тия са за затвора!

С Пантерата се мотаехме, нахлузили шапки на килъри, вдигнали високо яките на якетата си. Ако някой ни следеше отстрани, със сигурност щеше да ни заподозре, че готвим някоя от идиотските „фабрики за убийства“, които подскачаха като пинг – понг в гелосаната глава на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Пантерата обаче винаги знаеше къде и кога е „чисто“ от „външно“ и нервно тропосвахме паважите.

Той бе честен до лудост в тия осрани МВР – пътеки. Искаше да напуска. Беше омерзен от това, на което ставаше свидетел и по момчешки безсилен да промени нещо. Спирах го:

– Никъде няма да ходиш. Животът е въртележка. Не  може да не свърши това… Не може, по дяволите, не може да продължава тази гнилоч до безкрайност…

Но можеше. Даже можеше да става и по-зле.

Кръстникът бе перфектно оръжие. Хладнокръвен и внимателен, завързваше ги на фльонга и му се възхищавах на изумителната тънка прецизност на информационно ниво. И тримата ми вярваха, въпреки моето дивачество, а може би точно заради това. И бяха постигнали удивителното – бяха опитомили взривяващото ми качество – точно за трийсет секунди да напиша и пусна скорострелно всяка информация, където и да съм.

Аз съм от късметлиите. И на врагове случвам, и на партньори. Това не се учи. Нито се практикува. Господ дърпа пресечните точки, залага капаните, за да прогледнем, след като си ожулим колената, той праща и онези, които са необходими за бъде разпръсната тъмнината…

Веселина Томова

Из подготвяната и книга „Хвани ме за кобура“

* „Идеален ден за лов на рибка бананка“, разказ от Дж.Д. Селинджър

** пиянска запивка на КАТ – Варна през работно време

*** Николай Калчев – Пуйчето – бивш директор на ОД на МВР – Варна

**** Ерна Жак Яков Павлова – шеф на Варненски районен съд

***** Гунчев – бивш шеф на Криминална – Варна

«