Властта конфузно мълчи за ръста на престъпността
Като мантра днес от ГЕРБ повтарят, че вече няма отвличания и поръчкови убийства. Като оставим настрана факта, че най-много поръчкови разстрели имаше, когато главен секретар на МВР бе сегашният премиер, а негов помощник – настоящият вътрешен министър, картината на престъпността никога не е била така отблъскваща, колкото сега. Вярно е, че вината за това не е само на това правителство или на сегашния вътрешен министър. Бумът на бандитизма има своето обяснение и в тоталното обедняване на българина. Няма как обаче да не се види, че колкото повече и по-шумни и натруфени операции прави МВР и се говори за успехи в борбата с престъпността, има толкова
по-тежки и зловещи престъпления
Достатъчно е да се видят последните дни, в които "в най-спокойното място в света" бе показно разстрелян охранител и представящ се за музикален импресарио от Варна, пак там бе удушено 6-годишно дете. Две жени бяха убити зверски, безработен ром бе пребит до смърт с колове. В София две деца бяха задържани за убийство на 19-годишно момиче. Обран бе поредният банков трезор. Не остана неизтърбушено от бандити село …
На фона на това очевидно съвсем нормално е, когато възрастна жена отива да се оплаче в полицията, че е била обрана в подлез насред София от мъж, който я заплашил с нож, полицаите да я успокояват: "Радвайте се, че сте жива"!? И по стандартната процедура й поднасят снимки, за да разпознае нападателя. Ама тези, които грабят, се множат с часове, това не са обичайните джебчии, които полицията прекрасно познава, но неясно защо са на свобода!
На този фон наистина репликата на премиера, че МВР работи на принципа: "Луд умора няма – само се поти", е точна, но не в похвалния смисъл, който той влага. Има някакви арести, горди и шумни операции от сорта на последната, при която излезе, че сме най-добрите фалшификатори на евро, но обикновените и честни хора в тази държава живеят в ужас от вихрещата се престъпност.
Всички опити на властта
да обяви България за рая на спокойствието
са жалки и нагли. Защото по-лошо от бездействието е единствено непризнаването на това, че в момента страната се намира в епицентъра на разюздана престъпност, резултатите от която са напълно непредвидими. Може би те ще станат ясни едва след като се преброят труповете и жертвите на измами, рекет, сексуално насилие, пиянски и психиатрични драми.
На фона на всичко това наистина има разпад на държавния отпор срещу престъпността. И защото част от тези престъпления си стоят неразкрити, и заради това, че разкритите и очевидни престъпления не са още наказани. И най-накрая – защото властта харчи пари единствено за рекламни операции.
Да вземем например разстрела във Варна – просто се спука балона, че няма показни и поръчкови убийства. Какво по-показно от това – разстрел с автомат, жертвата е на решето. Да видим кога ще бъде разкрито. Проблемът обаче е и с разкритите. Какво да говорим за опита за обир на банков клон в Сливен – там има задържан извършител, цяла България гледа заложническата драма по телевизора – всичко е ясно. Но прокуратурата още не е готова с обвинителен акт – чакали се експертизи. Забавянето не действа особено възпитателно и превантивно. Доказателство са последните два обира на трезори в столицата.
Заради липса на пари много психиатрични случаи – сексуални насилници, хора с наистина зловещи отклонения – вече са сред хората и по улиците. И точно в тези времена се правят още по-зверски престъпления. Същото се отнася и за затворниците – заради пренаселените затвори започнаха да се пускат предсрочно или да се помилват извършители на тежки престъпления.
И всичко това също се изсипва на улицата.
Отгоре на всичко и правоохранителната, и правораздавателните система работят под критичния минимум. Първата обяснява, че хиляди случаи на агресия, имотни измами, на закани за убийства са си гражданско-правни проблеми и хората трябва да си ги решават помежду си. Нищо че МВР има право да се намесва, да издава предупредителни протоколи, да глобява и какво ли не още. Правораздавателната власт пък го е ударила на филантропия – или съди бавно, или просто гали с условни присъди.
Крайно време е и всички тези десетки хиляди полицаи, прокурори, съдии, служители на различни тайни служби, чиито бюджети надхвърлят 2 милиарда лева от парите на данъкоплатците, да признаят, че единствената по-страшна от икономическата е криминалната криза. Но за нея правителството мълчи.
Александър Александров
В. Сега