Владо Даверов разследва чудовището ДС

Известният автор на бестселъри Владо Даверов поднесе  цяла тетралогия, озаглавена предизвикателно „Чудовището ДС” и издадена от ИК „Световит”, същата, която пуска на пазара хитовете на Христо Калчев и Георги Стоев.Тъй като следя отдавна творческото развитие на Даверов, а и съм лично познат с него, бе съвсем естествено да си купя и прочета с интерес и внимание тази му книга.Каква бе изненадата ми само като разбрах, че в нея той майсторски и вещо разследва аферата „Акрам”, разтърсила държавата ни преди 20 години и имаща за своя база основно Търновска област.

В послеслова си писателят описва чистосърдечно перипетиите около създаването на четирилогията си и мислите, които са го вълнували:”По поредицата от четири книги работих необичайно дълго.Още в процеса на събиране на документация, на безкрайно ровене в периодичния печат от първата половина на деветдесетте години на миналия век и интервюта с преки участници в събитията, с изненада открих колко простичко е ставало всичко.Съвсем делово, с папка под мишницата, от кабинет в кабинет между етажите на партийни централи и държавни институции, едва ли не пред погледа на цялата ни заспала общественост.Разграбвали са наред.Ръфали са се като бесни кучета за всеки кокал.”

Благодарейки на своите информатори, чийто имена предвидливо скрива, авторът завършва:”С тяхна помощ сглобих тази история, в която фикцията се доближава до реалността, макар в крайна сметка да си остава най – вече една писателска измислица.Съвпаденията на имена, дати и събития са напълно случайни и непреднамерени.”

Застраховайки се по този начин от съдебни преследваия Владо Даверов уверено и атрактвино разкрива механиза на източването на парите от банките в Северна България, извършено през ноември 1993 година.

Навремето тази афера беше симптоматична за прехода ни, за неговия криминално – грабителски характер и за безнаказаността на неговите вдъхновители.

Кратко, делово и методично писателят възстановява картината по „голямото грабене”, в което основно действащо лице е палестинският терорист Джамал Абу Либде, известен с псевдонима си Акрам, успял с един заложен колбасарски цех и с една ипотекирана вила на приятеря си полк.Радославов в Арбанаси, да ужили банките в Северна България с 93 млн.лева, след което през януари 1994 г.мистериозно да изчезне от Търново и страната и да умре също така неочаквано пет години по – късно в мадридски затвор.

Делото по банковите измами се точи достатъчно дълго, за да омръзне на публиката и бъде забравено и едва сега от Даверов научаваме в синтезиран вид цялата истина – как Луканов е наредил да се използва тази схема за финансиране на БСП чрез кадри на ДС, кога са се получили дрязгите между него и небезизвестния в миналото БСП кадър Димитър Йончев, подклаждани от Акрам и как от цялата верига свързани помежду си кадри  от ДС пешкира опира само капитанът от ДС Людмил Досев…

Тъй като повествованието на Даверов почива на документална основа  ще добавя пикантния факт, че поради стечението на обстоятелствата познавам повечето главни действащи лица в него, почвайки от съдения кмет на Велико Търново Борис Крумов и свършвайки с тогавашния окръжен прокурор Цанко Русев, колегата му Милчо Ванев, шефката на клона на „Балканбанк” Николина Маркова и с колоритния представител на Корпуса на мира Антон Николов – Американеца, оказал се всъщност резидент на ЦРУ.

Но не  това е важното в случая.

В цялата драматична сага по ограбванвето на националното богатство аферата „Акрам” е само брънка от веригата.

А като фон в трагичната съдба на Людмил Досев са замесени и други видни местни политически фигури и бизнесмени.

Енергично и с едри мазки е обрисуван бившият областен лидер на СДС и депутат в 38 ОНС Тодор Великов ( в 41 е от листата на РЗС, след това става независим, създавайки и своя фантомна партия), първоначално честен учител, издигнал се сам, благодарение на качествата си, а по – късно, според Даверов ,  вече меродавен разпоредител с властта и крепител на шефа на РДВР Велико Търново Иван Янков, дизайнерът Атанас Парушев, при когото гангстерският бос Иво Карамански си поръчва модни сака, добре познаният ексшеф на фирма „ДИТО”, президент до 1995 г. на ПФК „Локомотив” Горна Оряховица и настоящ строителен предприемач, роденият в Самоводене бизнесмен Петър Христов, присъстващ в сагата под името Пламен Христозов, към когото писателят изпитва  определен респект.

Христов – Христозов е лансиран като благоразумен, оправен и обигран търговец, който подава ръка на Досев в труден за него момент, цени лоялността и работоспособността на своите подчинени и прави всичко възможна да бъде добре със силните на деня, за да изкара на светло своя бизнес.

Владо Даверов добавя важен нюанс в разкриване  битието на Христов – Христозов – именно конфликтът между него и Тодор Великов провокира сътресения и в бизнес климата на Търново, и в областното СДС.

Другата важна местна фигура в драмата е на  офицера от контраразузнаването Станимир Токмакчиев, разкрит като честен, упорит и безкомпромисен борец срещу корупцията в МВР, олицетволявана от полковниците Иван Янков и Цоньо Иванов, които благодарение и на неговите усилия са изхвърлени от системата през пролетта на 2002 г., по времето на главния секретар на МВР Бойко Борисов.

Централна фигура в сюжета на Владо Даверов заема горнооряховчанинът Людмил Досев,отличникът на школата на МВР, получилият първо офицерско звание през октомври 1982 г.,  главната невинна жертва на аферата „Акрам”, човекът, използван за мюре от Радославов и Акрам за теглене на 10 млн.лева кредит от „Балканбанк”, вкаран в затвора и прекарал там 4 години, местен между тюрмите на Враца и София и ловешката психиатрична клиника.

Случаят „Досев” е наистина клиничен.Той е единственият български кредитен милионер, изтеглил за друг  милиони левове, неизползвал и един от тях, попаднал в затвора , изваден оттам след демократичните промени през август 1998 г. и отново оказал се  в мъртвата хватка на ДС, от която безуспешно се опитва да се измъкне през следващите 4 години и след като е направил три опита за самоубийство…

Към Людмил Досев Даверов храни най – големи симпатии, може би защото е обвинен за кражби, които не е извършил, а вероятно и тъй като е жертва на новите вълчи времена, в които за наивници като него просто няма място под слънцето.

Грешката на Людмил Досеве е , че като кадър на ДС вярва сляпо и безпрекословно на своите началници – Радославов, Янков и Цонев, които го забъркват в серия от криминални престъпления, манипулират го, карат го да  доносничи и го прехвърлят като пингпонгова топка , засилвайки го ту към Карамански, ту към Митьо Пищова, ту към Христозов – Христов.

Горнооряховчанинът Людмил Досев е свикнал стриктно да изпърнява заповедите на висшестоящите.

Той е направил блестяща кариера в ДС, разкрил е канал за издаване на международни паспорти в поверения му район, разобличил е като хомосексуалист зам. – началникът на районното управление на МВР Горна Оряховица, след което, прехвърлен през 1984 г. във Велико Търново активно участва във възродителния процес, влизайки в конфликт с митичния началник на 6 управление на ДС ген.Антон Мусаков, разработва свои колеги, готви се за научна кариера ,  стигайки до член на аналитичното звено на Областното управление на МВР в Ловеч, където го сварва и превратът на 10 ноември 1989 година.

Ориентирайки се интуитивно след промените, той попада в отбора на прословутия полк.Радослав Радославов, страховитият накогашен общински шеф на търновското МВР, чрез когото през май 1990 г. установява контакт с Акрам, през ноември 1991 г. с тогавашния търновски депутат, родом от Горна Оряховица Христо Иванов, спомогнал за налагането на новия шеф на РДВР ВеликоТърново, а от 1992 г.е вече в прословутата фирма „Акрам къмпани”, честен частник, теглещ милиони, от които се облажават неговите ментори, които след това спокойно го хвърлят на лъвовете като непотребно парче месо…

Владо Даверов прави интересна характеристика на  Горна Оряховица .

В първа книга за железничарския град пише следното:”През осемдесетте години на миналия век Горна Оряховица беше между големите транспортни центрове в Северна България.В града се въртяха значителен брой криминални престъпници.Повечето си изкарваха хляба в различни предприятия, колкото да не попаднат под ударите на закона, а в останалото време киснеха в питейните заведения.Престъпниците разполагаха с много информация и Людмил Досев се погрижи да установи връзка с голяма част от тях.

Самите те също търсеха контакти с офицери от ДС, защото така се чувстваха по – сигурни.Бяха интересни събеседници.Изключително сладкодумни „деца на улицата” и всичко, което разказваха, изглеждаше безкрайно забавно”.

С много топлота са експонирани и родителите на Досев, обикновени трудови хора,  полагащи  трогателни грижи за своя син и мъчещи се да го откопчат от пипалата на колегите му от ДС.

Само те с инстинкта си на люде от народа осъзнават чудовищната меркантилна същност на тайните служби и на тяхната пагубна власт.

Повествованието на Даверов не завършва с хепи енд.

Полковник Иван Янков е сменен от Драгомир Димитров, но Янков и Цоньо Иванов осребряват натрупаните пачки с успешна адвокатска кариера и огромен скъпарски апартамент, докато Досев, жертвата на системата ,прави през април 2002 г.на запуснатия плаж в покрайнините на Варна своя трети неуспешен опит за самоубийство…

Даверов, подобно на Александър Томов, е наясно, че след „великата криминална революция” в страната ни, парите управляват нашия живот и че в новите свирепи условия няма място за аутсайдери като Людмил Досев.

Затова и в послеслова си към последната четвърта част на поредицата  писателят ще отбележи съвсем удачно и с минорен тон:”Любезният читател ще забележи, че в тези книги няма нищо героично.Липсват обичайните за жанра „свръхчовеци”, отдадени докрай на благородни каузи.

Мястото им е заето от скучновати канцеларски плъхове, затворени в своя паралелен, измислен свят.Физическите им характеристики също са отбягвани съвсем съзнателно.

Оказа се невъзможно да се опишат по различен начин две пешки, независимо какви позиции заемат на шахматната дъска.Чудовището Държавна сигурност смила всичко еднакво – палачи и жертви!”

Към тези съкровени писателски прозрения наистина няма какво да се добави!…

Борислав Гърдев