ВЛАДИКО ЙОАН, АКО ТИ ЩЕ СЕ МИ ПОСРЕДНИК КЪМ БОГ, АЗ СЪМ БОГОМИЛ, ЗАЩОТО БОГОМИЛСТВОТО Е НАЙ-ЧИСТИЯ ПЪТ КЪМ БОГА!
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който до този момент не се открои с нищо, освен с безличността си, вместо да оре нивата на Господ СЪС СЪРЦЕ, А НЕ ЗАЩОТО Е „ДЛЪЖЕН“, се напъна да копира изказващия се за щяло и нещяло митрополит Николай, и нагази с църковно – лицемерските опинци в най-чистата територия божествена – тази на богомилите.
От 8 до 10 април в Преслав ще се проведе „Международен културно-духовен събор за богомилите”, със симпозиум на тема: „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа”.
Всичката Мара втаса на владиката Йоан покрай капсулирането на църквата към бедните, немощните, болните и нещастните, та варненският митрополит написал нещо като „декларация“ против богомилите
И като грейна владиката Йоан по телевиденията и радиата, не ти е работа, всите водещи полу заспаха. Щото де у нас „водещи“, дето сърцата им не са в лайна увити, както казваше баба ми.
След като цъфна по БНТ, Владиката Йоан се телепортира и в местното варненско Дарик радио, където вече не се траеше и „громенето“ на богомилите замяза на един соросоиден сатанист. По-скоро на техния фанатизъм.
„Ако има нещо отрицателно, което е дала България на света, това е богомилството“, изплещи Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и додаде: „Богомилството е знак минус за България…“. Бил „длъжен да го каже“.
Църквата го била обявила за „ерес“.
Ето какво пише в „програмната“ си „декларация“ владиката Йоан:
„На първо място – отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, който иначе с гордост обича да се определя като православен, продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни” учения, само едно от които е богомилското, но които, уви, и днес, в началото на третото хилядолетие, продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души. Тъжно и обезсърчително е нехайството и понякога дори неприкритото любопитство, с което все повече хора сред нас са готови да прегърнат не само богомилската, но и която и да било друга екзотична „духовност”, обръщайки гръб на здравото и спасително Христово учение, което вече две хилядолетия се проповядва в света и в което и нашият народ бе откърмен и възпитан в зората на своята европейска и християнска цивилизована история. Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят – личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много-много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание. Тъжно и пагубно е всичко това, но ние добре знаем, че силата на Христовото учение не е в агресията и не е в атрактивността, че Христос предоставя свобода на всеки и на всички – да следват или не спасителното Му учение.
Затова и второто, което бих желал с това мое пастирско обръщение към вас, е, – вярно следвайки завета Христов – като православни християни, и ние да не проявяваме агресия към никого, но да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си” (Мат. 10:14). Към това сме призвани особено сега, във времето на спасителния Велик пост, когато Църквата ни призовава да отхвърлим от нас всичко, което ни отдалечава от Господа, и да се подготвим за достойното посрещане на Неговото славно Възкресение!“
„Моя народ“… Ей, отче, я сопри се малко! „Съмнителни учители“ като Поп Богомил…“, „духовни шарлатани“… Владико, А ТВОЯТА ЛИЦЕМЕРНА ЦЪРКВА що за „духовен шарлатан“ е? „Твоята“ Църква, дето лиже подметките на властимащите, като лицето Бойко Методиев Борисов, и аха-аха да го превърне в „светец“, отрупвайки го с „награди“ „твоята“ църква, която не си е мръднала пръста за болните, старците, немощните, страдащите, а дялка кинти и и е зинала с алчна паст, като колко не е „духовен шарлатан“?!
Богомилството е чисто като сълза и е учение за ЧИСТИЯ ПЪТ КЪМ ХРИСТОС И КЪМ БОГА. Кармата от избиването на богомилите още тежи на българите, защото богомилите, за разлика от църковните фарисеи, са били ПРОТИВ ВСЯКА ВЛАСТ, УНИЖАВАЩА ЧОВЕКА, и са имали изумително чисто учение, отправено самоотвержено към Бога. За разлика от църковните ви финтифлюшки, зад които очите ви светят единствено за ПАРАТА.
Има една удивителна книга, наскоро издадена за богомилите, която всеки българин трябва да прочете: „За богомилите „от уста на ухо“ на Дамян Попхристов.
Нямам нужда от посредник към Бог. И богомилите са нямали необходимост от църковни лицемерници, които да ги водят По Пътя към Господ и Христос…
А ако ти пък, владико Йоан, ще ми се явяваш „посредник“ към Бог, то аз съм богомил!
Богомил съм в душата си, която няма нужда от Църквата ВИ, за да общува с Господ.
Аре, бЕгай сега да оправяш църковните имоти и келепира. „В името на Христос“. А богомилите остави на нас – за тая работа се иска душа и сърце, а не лъстиви бузки.
Веселина Томова