ВКАРАХА ГО В ОПЕРАТИВНА ИГРА, ДА СИ МИСЛИ, ЧЕ ТОЙ Я ВОДИ, А ВСЪЩНОСТ ТЕ Я РЪКОВОДЕХА. ЗНАЕХА, ЧЕ АКО СИ ИЗИГРАЕ КАРТИТЕ, ТОЧНО ТЯХ ЩЕ УДАРИ ПЪРВИ, ЗАЩОТО Е НЕПРЕДВИДИМ, И ГО УБИХА!

Вътрешният министър Калин Стоянов объркано, несмаслено, глуповато: „Не е политическо убийството на Алексей Петров… Не работим по това“ и секунди по-късно: „По всички версии работим и не изключваме никоя…“.

Има ли смисъл да питаме МВР – кочината, която е в насипно състояние, как така „работят“ по всички версии, пък не било политическо убийство и не работят по това?! Кой изключи, априори, тази версия?

Министър Калин Стоянов казва и че никога не е познавал Алексей Петров и „абсолютно никога не съм се срещал с този човек“.

Аз пък го познавах от 15 години и още през месец май знаех, че „ще го сготвят“. Не защото съм гадателка, а защото познавах Алексей и цялото му поведение крещеше за това. И то точно покрай политиката и амбициите му, свързани с връщането в службите.

Сред кръга му вероятно няма друг човек, който като мен да е бил брутално откровен с Алексей Петров, до степен на мачкане. Правела съм го на две стотинки и от самото ни запознаване. И той мене. Има свидетели на тези наши „сложни емоционални отношения“, както ги наричаше той, и докато всички му трепереха, а съм виждала как ръцете на мъже треперят, когато са застанали срещу него!, които зяпаха от изумление, когато му крещях: „А бе, що не си …“ и тръшках вратата.

Много сме се карали, много сме се разделяли, много сме се събирали, но той винаги имаше нужда да чуе какво ще му кажа, макар и ужасно непоносимо за него, защото знаеше, че го разбирам отвътре. Там, където криеше всичко онова, което не показваше навън.

Затова ви го казвам в прав текст – убийството му е свързано с политиката!

И той си избра сам този злокобен последен път.

В комплексите си да се докаже, да се надскочи, да си надвие на масрафа на Егото, което в него бе прекалено в изобилие, се вкара в оперативна игра, в която го надиграха.

Вкараха го в оперативна игра, да си мисли, че той я води. Успаха го, че той я води. А той обичаше това – да води, да дирижира комбинациите. А всъщност ТЕ ръководеха оперативна игра и когато го успаха до момента да е убеден, че той ги изиграва, го … думнаха!

Защо ще попитате?

Днес Недялко Недялков, който бе също близък с Алексей, е пуснал резюме от един от последните си разговори с Алексей:

„Няма по-читави от Петко и Кирил, само те мислят за България. В никаква кражба и мръсотия не са се забъркали. Питал съм кого ли не – и ДАНС, имате ли нещо за Кирил. Не, нищо, отговарят ми. Ще видиш, колега, ще се увериш, недей сега да се смееш, само в тях е надеждата нещо наистина да се промени… Трябва да го има това правителство, разбери…“

Това пак е преиграно от Алексей и сигурна съм, че и Недялко го е усетил. Тези помпозни възклицания за Петко и Кирил са един от пинизите на Алексей, въпреки че е абсолютен факт, че бе много близък с тях.

Питал кого ли не – и ДАНС, имате ли нещо за Кирил, и те му казали – че нямат нищо. Пласмент на Алексей, в който съм убедена, че и самият той не е вярвал, но му е трябвал този пласмент за ролята да пласира подобна филипика.

Всъщност, в ДАНС имат. О, как имат! Ама … прокуратура няма!

На 9 август т.г. в последен смс до Недялко Недялков, когато Вежди Рашидов си подава оставката, Алексей написва: „Предателство. Не е новина. КОЙ е след Вежди? Аз съм първи, първенец!“

А Кой предаде Вежди? Боко! Нали така!

Тези, които познават Алексей знаят, че тази оперативна игра, в която се вкара, е била искана и от самия него, като последен шанс, да направи това, което той смяташе, че трябва да се свърши в спец. службите. Тези, които го познаваха добре, знаят, че са му обещавали постове, със сигурност и той ги е искал от Тях, но и тези, които го познават добре, знаят, че ако бе си изиграл картите и му беше вързал зара, той щеше да подкара първо Тези, с които е бил уж биз бизе в тази „игра“. Защото на някои може и да им звучи абсурдно, но Алексей наистина мислеше и искаше да работи истински за държавата.

Но и Тези, които го вкараха в тази оперативна игра, също са знаели, че ако  Алексей стигне дотам, закъдето се бе закатерил, без никакви скрупули щеше първи Тях да удари и приключи.

И го оставиха да се успи, че уж той ръководи оперативна игра, и че я води, докато съвсем го успаха и го … застреляха. Беше истински непредвидим, а никой не обича в тази Игра непредвидимите.

Алексей сам допусна да бъде елиминиран. Не чуваше различните гласове извън неговото мнение, самозабравяше се в неистовата амбиция, налагаше се, опиянен от свръх Егото си и тъпчейки клокочещи отвътре комплекси, само и само той да е прав.

Изчислиха го. И поради това.

И го елиминираха, защото беше заплаха точно за тези, които УЖ поддържаше и на които /уж/ пазеше гърба.

Една седмица „честните и безкористни“ Петко и Кирил мълчат като насрани и не споменават името на Алексей.

Боко се е скрил в миша дупка. А помните ли по време на свалянето на Гешев как ни в клин, ни в ръкав, без да го пита някой се беше изцепил как Алексей бил написал най-добрата книга за антитероризма?! Тогава Алексей ме пита надълго и нашироко как го тълкувам това, защо бил казал това Боко за него… Казах му какво мисля от упор. Дали се вслуша в мен – не знам. Успиваха го по учебник. А той крещеше на мен, че… „надуваш ми главата“, когато го предупреждавах, че тая работа няма да отиде на добре.

Той си е мислил, че води оперативната игра. Но Тези, които всъщност я ръководеха го оставиха да си мисли така, докато го отстраниха, защото вече беше станал заплаха. Усетили бяха, че ако стигне до постовете, които са му обещали, точно от Тях ще започне … чистенето. Колкото и да си е мислел, че ги е успивал, го надиграха. Защото си бе повярвал повече отколкото трябва.

…

Лек да е Пътя ти Отвъд, Алексей!

В последните месеци на нашето общуване успя да ми покажеш една твоя страна, която упорито криеше дълбоко в себе си през годините. Разбира се, последното ни скарване бе ледено свирепо, иначе нямаше да сме ние. Защото ти винаги искаше да ме подчиниш, но аз съм от онази дива порода, която винаги ти се изплъзваше.

Никога не съм деляла човеците на добри и лоши. Всичко има в един човек. Всичко. И винаги съм търсила дълбоките причини заради „доброто“ и „лошото“, което винаги са преплетени така, че нямат разбридане.

Много неща научих от теб. Благодаря ти и за дърварските ни скандали, благодаря и за нестихващия ни смях заедно.

Мевляна Руми го е казал брилянтно:

„Отвъд доброто и злото има градина, ще се видим там“.

…

Историята на тази снимка е и смешна. Тя не е плод на височайшото Его на Алексей Петров. Бях му казала след една среща с изключителен феномен, че в предишните си животи е бил все командващ армии, легиони, бил е с доспехи, убиван е много е пъти, жестоко мъчен, и зверски убиван… Тогава не ми реагира, но когато си направи страницата във Фейсбук, турна този колаж. Обадих му се и разсмяно му казах: „Еййй, ще се пукнеш от фукня, че си водил легиони и все си бил някакъв командир… И не се въздържа и се пльосна като някакъв гладиатор във Фейсбук…“. Той, разбира се, се измъкна в негов стил: „Глупости, бе! Казах само на мойте там да ми направят някакъв колаж, нещо рицарско, гладиаторско…“ и се разсмя.

Но се ласкаеше. Нещо там, вътре дълбоко в него, което го изяждаше, че иска да е такъв в очите на останалите, го ласкаеше с този колаж. Дано го намери Там това, което Тук не му даде мир на душата.

Веселина Томова

професор по изпреварване