ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ КАТО ТРИТЕ МАЙМУНИ
Висшият съдебен съвет (ВСС) – кадровият орган на съдебната власт открай време се опитва да изглежда като трите маймуни, чиято символика означава „не знам, не чух, не видях“. Но дистанцирането от злото (според будистката концепция за злото маймуните са израз на разбирането: „Ако не виждам злото, не го чувам и не говоря за него, аз съм защитен от него“), дори да е искрената философия на ВСС, далеч не съвпада с конституционните му правомощия да бъде активен защитник на независимостта на съдебната власт.
Съветът често запазва мълчание, когато съдебната власт бива въвлечена в скандали от високопоставени нейни представители, макар задълженията му да предполагат точно обратната позиция – ВСС е призван да пази авторитета на правосъдието, а това изисква своевременна реакция във всеки случай, за да се обясни какво се е случило, какво е нередното и какви мерки ще се вземат, за да не се повтори никога повече. Уви, съветът показва последователен подход – чака скандалите да потънат в бързината на медийния поток и обществото да обръгне. Вредата е голяма – все по-малко доверие в институциите.
Затова може би не е учудващо, че непробиваемото „не знам, не чух, не видях“ отново стана дневен ред, когато в края на миналата седмица бе публикуван годишният доклад на Софийския градски съд за 2013 г. В него, освен обичайната статистика, ръководството на съда, начело с Владимира Янева, е поднесло на публиката и няколко смущаващи от гледна точка на морала и професионалната етика констатации и умозаключения.
„Не чух“
В онази част от доклада, в която е разгледана дейността на Наказателното отделение на СГС, е записано дословно следното: „Могат да се направят изводи, че първоинстанционните съдебни състави от СГС значително завишават наказанията на подсъдимите, една от причините за което се дължи на големия обществен натиск над дейността на съда и прокламираните в медиите очаквания на обществото за високи наказания и стремежа на съдиите да задоволят тези обществени нагласи, което не се оценява положително от апелативните и касационните съдии и често е обект на сериозна критика в съдебните актове„. Или с други думи административният ръководител на СГС смята, че наказателните съдии в съда, който представлява, не са независими. Не решават делата според доказателствата за престъплението и качествата на извършителя, а според това дали медиите са имали интерес към делото, дали са били тиражирани нагласи, че подсъдимият ще бъде осъден и то тежко. Би следвало да е доста обидно за съдиите и същевременно много тревожно за гражданите, нали?
Докладът не спира дотук и съвсем безкритично продължава: „Задоволяването на обществения интерес от информация по наказателните производства, разглеждани от СГС, и изнасянето на факти по делата в медийното пространство следва да бъде оценено с отрицателен знак, тъй като очевидно пречи и влияе негативно на дейността на съдиите от СГС“. Това изречение, разбира се, е скандално и може би се явява световен принос в развиване на практиките за управление на съда – общественият интерес от информация и медиите се оказват вредоносен фактор за самите членове на обществото, потребители на правосъдието. Очевидното в случая е друго – като административен ръководител на съда, където се гледат делата от особена значимост за държавата и обществото, съдия Владимира Янева следва по силата на служебното си качество в най-голяма степен да защитава авторитета на съдиите, работещи в него. А и в НПК пише, че публичността на процеса е основен принцип, т.е. ценност, която работи за благото на хората – и на замесените в процеса, които така получават гаранции, че, ако има държавен произвол срещу тях, той няма да остане незабелязан, и на гражданите отвън, които пък имат право да знаят как функционира правосъдието, което издържат с данъците си.
Според официалните данни в сайта на съда в Наказателното отделение работят 35 съдии, сред които се разпределят на случаен признак т. нар. обществено значими дела и ако следваме логиката на ръководството на съда обобщеният извод важи за всеки един от тези съдии, който гледа дела срещу лица с имунитет – депутати и магистрати, срещу министри, срещу обвиняеми за особено тежки икономически престъпления и т.н.
Естествено възниква въпросът как е възможно това официално самопризнание в доклад, което без свян заявява, че публичността не е ценност, а съдиите не отсъждат според закона, а под медиен натиск, може така толерантно да бъде изтърпяно от ВСС, чиято работа е да не допуска съдът да бъде излаган?
Записаното в доклада на практика поставя в нарушение на Етичния кодекс на магистрата 35-те съдии от Наказателното отделение, защото влиза в конфликт със забраната съдията да „не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина“. А пък председателят на СГС Владимира Янева не е изпълнила следното свое етично задължение по кодекса – „магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения“.
Ако съдиите в СГС налагат сурови наказания, за да получат медиен комфорт или одобрение, то редно е ВСС да се поинтересува как е възможен този тежък проблем със зависимостта на съдиите или дали под формата на генерален извод Владимира Янева не е споделила собственото си лично основание да завишава наказанията. При всички положения обаче е естествено да се потърси отговорност на съдия Янева защо публично злепоставя всички наказателни съдии. Още повече че официалният доклад не е инцидентна случка за председателката на СГС. Помним реакцията й, когато прокуратурата отведе съдия Димитрина Ангелова по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов (близък семеен приятел на Янева), като се позова на слухове за интимни отношения между нея и адвоката на подсъдимия. Тогава Янева, която не би следвало да има каквото и да е отношение към висящо дело, възложено за разглеждане на друг магистрат, коментира, че процесът е обществено значим и не бива да има каквито и да е съмнения в безпристрастността на съдията по него. „Това е много сериозен въпрос“, казва председателката на съда, цитирана от в. „Преса“ и забравя, че е призвана да защити достойнството на колежката си.
„Не видях“
Същото мълчание ВСС демонстрира и към скандалните признания на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов от миналата седмица. Провокиран от активността на прокуратурата по дело срещу него тъкмо преди да се кандидатира за втори мандат за шефското място, Пенгезов сподели пред журналистите, че е бил обект на опити за влияние по определени дела. Макар и с недомлъвки, председателят на най-големия апелативен съд в страната, втора инстанция по дела, подсъдни на СГС, разкри, че адвокати са му предавали съобщения от депутата от ДПС Делян Пеевски как трябва да се произнесе съдебният състав, разглеждащ процеса срещу бившия депутат от партията Митхат Табаков. Получавал и сигнали за „неправилно“ решеното дело срещу нападателя на Доган Октай Енимехмедов. А освен изброеното, Пенгезов индиректно заяви, че е бил заплашван, че ще види втори мандат „през крив макарон“ и обвърза делото срещу него с предстоящия конкурс за председател на САС. В същото време Пенгезов си призна, че ходил два пъти при главния прокурор, за да говори за разследването срещу него, защото не искало да му пречи в предизборната надпревара. Пред „Дневник“ по-късно председателят на САС каза, че е обсъждал дела с Пеевски и без посредник.
Неприличното мълчание на ВСС по признанията на шефа на САС е повече от смущаващо, защото у гражданите може да остане трайното впечатление, че влиятелни политически и икономически хора се месят при решаването на делата. Затова и липсата на реакция на кадровия орган на съдебната власт беше остро разкритикувана от Съюза на съдиите, като организацията за пореден път напомни, че съветът има законоустановени задължения да вземе мерки за независимостта на съдебната власт от вътрешни и външни посегателства. Безспорно последното трябва да е приоритет на съвета, заради несекващите примери в последните години как такива посегателства правят уязвима съдебната система и рушат авторитета й и доверието в нея. Още повече че съвсем скоро лидерът на ДПС Лютви Местан от трибуната на парламента обвини съдиите в САС в пристрастие и изпълнение на поръчки точно по едно от цитираните от Пенгезов дела.
„Не разбрах“
Разминаването в разбирането какво се очаква от органа, който администрира съдебната власт в критични ситуации, в които понятието авторитет на правосъдието е изпразнено от съдържание с любезното съдействие и на политически отговорни фактори, бе най-видимо в скандала „независимата прокуратура докладва на властта“. Изтеклият разговор между бившия градски прокурор Николай Кокинов, бившия премиер Бойко Борисов и ексземеделския министър Мирослав Найденoв чудовищно ясно постави диагноза на проблемите в прокуратурата – зависимости от политическите силни, задкулисно кадрово израстване, уреждане на дела. И в този казус членовете на ВСС не демонстрираха необходимата и категорична нетърпимост към подобен род явления – да си припомним, че предложението за образуване на дисциплинарно преследване срещу една от най-силните фигури в едноначалната прокуратура бе направено…от съдиите от съвета.
А кадровият орган на съдебната власт направи всичко възможно да омаловажи мащаба на скандала, като категорично отказа да провери какво действително се случва с делата в градската прокуратура. Защото ако ръководителят й е склонен да търгува бъдещото си повишение в Апелативната прокуратура за информация по висящи досъдебни производства срещу членове на правителството, а вече е бил избиран за два мандата, не е далеч предположението, че може би той най-добре знае точно как става раздаването на постовете? При това положение думите на Пенгезов, че ако не се съобразява, ще получи силно желаното от него шефско място за нови 5 години „през крив макарон“, може би не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка.
Именно, за да окуражи редовите прокурори, след скандала „Кокинов“ ВСС трябваше да извърши безкомпромисна проверка и по делата, споменати в подслушания разговор от градския прокурор, и неговите собствени, и на кариерното му израстване.
И един нещастлив край
Ако обобщим казаното дотук, излиза, че в последната година и половина станахме свидетели на осветяването на ценностния разпад на номенклатурните ръководства на възловите софийски прокуратури и съдилища. Тези институции представляват триъгълник на властта в съдебната система, най-апетитната хапка за винаги търсещата удобство и съдебен комфорт политическа и икономическа класа. Овладяването им няма как да стане без бездействието – целенасочено или поради липса на капацитет – на ВСС. Прозрачността, на която се сърди съдия Янева, обаче постигна поне това – илюзии не останаха, маски – също.
Галина Гиргинова, „Съдебни репортажи“