ВИНАГИ СЕ НАМИРА ЕДИН ЗА ЖЕРТВА. НО НЕ КАТО ПИШМАН „ХАДЖИ“ -ИТЕ
Започва Страстната седмица, седмицата на Страданието.
„Осанна“ вече е минало. И не бива да се забравя, че между „Осанна“ и „Разпни го“ винаги има само шест дни.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневява на събралата се тълпа, превърнала Храмът за молитви в тържище. Божият син, изпратен НЕслучайно, разтурва масите и изгонва търговците от Храма.
Кой Храм, ще попитате всички, които съзират ежедневно търгашите в Храма.
Кои търговци, ще попитате всички, които не различават други, освен търговци в Храма.
И докато питаме, винаги се намира Един, извън Съмненията и Унинието, и идва, за жертва. Но не като пишман „хаджи“- ите.
Защото жертвата е Страдание. В името на другите.
Винаги Самотен и изоставен е Един/н/ият.
Защото от „Осанна“ до „Разпни го“ е ВСИЧКО онова, на което така и не се научихме.
Веселина Томова