Вилфрид Мартенс и баба Гюргя
Председателят на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс е на посещение в България – и безспорно думите, срещите и политическите му послания са знакови за отношението на европейските десни към българската десница. Нека видим какво ни казват те, за да не бъдем изненадани сетне – както бяхме изненадани, когато ЕНП ни препоръча на втория тур от последните президентски избори да гласуваме за… Първанов.
Първият извод: поставена е много ясна граница между ГЕРБ и партиите от традиционната десница. Мартенс има домакин и името на този домакин е Бойко Борисов. С него лидерът на ЕНП се срещна насаме, с него обиколи България, като уважи организираните пак от него срещи – включително и тази с кандидат кмета на ГЕРБ в Раковски. За другите десни е предвидена само една закуска – с всички накуп.
Вторият извод: Мартенс показа по безспорен начин, че Бойко Борисов е основният партньор на ЕНП в България – и че всички останали са от миманса и имат най-вече поддържаща роля. Той заяви: “Нашата надежда е, че ГЕРБ ще успее да формира новото правителство. Убедени сме, че ГЕРБ отново ще е водещата политическа сила на изборите за европейски депутати.” Тези му думи просто не позволяват друго тълкуване.
Трети извод: лидерът на ЕНП отрече да се преговаря за общо правителство между ГЕРБ и БСП – тази версия беше отхвърлена като “фалшив слух”. Но пък подчерта, че ЕНП няма практика да се меси в работите на своите членки при формирането на национални правителства – като биха възразили само срещу коалиция с крайно леви или крайно десни партии с екстремистки характер.
От което следва, че коалиция с Атака би срещнала възражения, но коалиция с БСП не – тя би зависила от избора на Бойко Борисов и от конкретните резултати от изборите. Разтегливата формула, която допуска всякакви “благоприлични” партньори, стига ГЕРБ да може да формира кабинет, звучи по следния начин: . "Това обаче ще стане ясно след вота, резултатите трябва да определят хода на коалицията. Надяваме се само да видим в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов новото дясно управление на страната ви наесен".
Четвърти извод: изобщо не стои въпроса за съгласието на другите десни партии за коалиция с Бойко Борисов. В очите на Мартенс това като че ли се разбира от само себе си. Естествено, той е наясно за наличието на определени резерви у другите партии-членки, но се надява да ги преодолее, очевидно наблягайки на формулата, според която целта (властта) определя средствата (коалициите).Днешната обща закуска е акция за убеждаване в подкрепяната от ЕНП коалиция между Бойко Борисов и разнородните десни.
И най-вероятно усилията на Мартенс ще дадат резултат, защото десните не се нуждаят от убеждаване. Те се нуждаят от индулгенция за това, че в името на властта им се налага да се съюзят с един одиозен герой – и ЕНП е склонна да им даде тази индулгенция.
Впрочем отпадането на всички коалиционни резерви и съгласието да се следва единствено модела “всички заедно против БСП”, независимо от всякакви морални скрупли (и независимо основателните съмнения дали пък част от следващите този модел партии не са бъдещи стратегически партньори на червената партия – както впрочем се случи с царя и неговата НДСВ), изглежда се харесва не само на Мартенс, но и на българския народ – ако съдим по социологическите проучвания, и на българския интелектуален елит, ако съдим по цветистия начин, по който примерно проф. Михаил Константинов описва този процес:
“Председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс им набива канчето сега. Въпросът е, че като ви набиват канчето, някой път могат да ви отпорят и ушите. Но това е странична загуба.”
Загубата не е малка, защото ушите са магарешки. Именно на магариите на дясното, на нашите общи магарии (включвам и своите собствени в това понятие) се дължи онзи вакуум, който позволи да се появи Бойко Борисов като нов митичен герой и ГЕРБ като подставена и политически амбивалентна, но пък призната от Европа десница.
И последният извод, който можем да направим: ЕНП съвсем не се интересува от това кой как изглежда тук, в България – примерно от подробности като това бил ли е мутра, какъв е интелектуалният му потенциал и моралният му кодекс. Това, от което се интересува ЕНП, са бройките депутати в европейския парламент, на които се крепи сегашното дясно мнозинство.
От там нататък каквото господ даде. Ако изборите са благоприятни и Бойко Борисов управлява подкрепен от дясно парламентарно мнозинство – ура, още една дясна държава на европейската карта.
Ако не са и се наложи широка коалиция с БСП – жалко, но най-важното в случая е да се постигне стабилно управление. В този аритметичен морал позицията на Мартенс не е много по-различна примерно от тази на председателя на левицата в Европейския парламент Мартин Шулц, който също наскоро посети България и каза, че трябва да се гордеем с правителството, което имаме.
Иначе всичко си е наред, както и трябва да бъде при подобно посещение. Мартенс видя България и разговаря с нейните обитатели. Например с пловдивския митрополит Николай, с когото обменили мнения по теми “свързани с живота и делото на Българската православна църква в европейския ни дом”.
(Интересно – дали пък и пловдивския митрополит, иначе известен с това, че определяше папата като еретик, е поискал от католика Мартенс да се обяви срещу решението на Еропейския съд за правата на човека по повод намесата на държавата в църковния конфликт у нас?)
Например с баба Гюргя, която в негово присъствие била казала на Бойко Борисов: "На нас надеждата ни е във вас, а на вас надеждата ви е в нас”. Думи, които едно към едно се покриват с посланието на ЕНП към българската десница – и най-вече към Генерала на народа.
Вилфрид Мартенс и баба Гюргя. Какво трогателно единодушие.
Едвин Сугарев