Видях как Дебелия и Яхтения Милен, оглеждайки се гузно, сядат на обяд

На 11 април в 13:32 ч, ден петък, видях с очите си Дебелия и Яхтения Милен, оглеждайки се гузно, да сядат на обяд в централен столичен ресторант. До гласуването на 5-ия вот на недоверие оставаше по-малко от час и половина. Защо са заедно, какво са си говорили и колко често се срещат те и други подобни, за да обсъждат схемите и мрежите за източване на бюджета чрез митниците, знаят добре не само в ДАНС, но и в други компетентни институции.
Затова по време на дебата по вота (заради обвързаността на кабинета с организираната престъпност), ние от ПГ на ОДС напомнихме на тройната коалиция със специална декларация от парламентарната трибуна, че контрабандата и корупцията в българските митници са станали висша държавна политика.
Защото част от корупционните схеми действат чрез множество техни фирми-спонсори, част от които с репутация на големи данъкоплатци. Тези същите поръчват нужното или по-малка част от действително необходимото им количество бандероли, но облепват с тях между 20 и 30% от търгуваните бутилки. Останалата част са с фалшиви бандероли, които се произвеждат в Турция и се внасят през Капитан Андреево. След продажбата на количествата с фалшивите бандероли съответстващата им бройка, получена от държавата, се връща с мотив, че не е осъществена предвидената търговска реализация. От Агенция „Митници” съставят протокол за унищожаване на истинските бандероли, респективно на съответната фирма се възстановяват парите за акциза на уж нереализираните в търговската мрежа количества алкохол. Някои производители просто поръчват и закупуват нереално малък брой български бандероли, за да ги допълват с контрабандно внасяни от Турция. Тенденциозно от митниците не правят проверки на такива производители и търговци, които няма как да докажат производствени мощности и обороти, съответстващи на официално обявяваните от тях продажби.
Другата крупна измамна схема е свързана с източването на ДДС. Ето макрорамката на фактите.
Съвкупната данъчна основа за ДДС през 2007 г. е 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки от трети страни, нечленки на ЕС (17 милиарда и 760 милиона лева), на събраните мита (193 милиона 13 хиляди и 300 лева) и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос (57 милиона 106 хиляди и 100 лева). Тази данъчна основа е приблизителна и следва да нарасне допълнително, защото към нея не са добавени сумите на дължимите при внос продуктови такси и тютюневи вноски, за чиито размери шефът на митниците Асенов не случайно мълчи години наред, въпреки че тази информация по принцип трябва да е публична. Това изчисление имаше своята нормативна регламентация в чл. 31 от ЗДДС (в сила до 31 декември 2006 г.), където данъчната основа при внос бе дефинирана като митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акцизи. В действащия от началото на 2007 г. Закон за данък върху добавената стойност принципът на изчисление е запазен, като само е терминологично преформулиран в чл. 26, определящ данъчната основа на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчиците във връзка с доставката, увеличено с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката. Събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2007 г. е 3 милиарда 511 милиона 620 хиляди и 900 лева, т.е. с 90 милиона 402 хиляди 920 лева по-малко от реално дължимия. Тази загуба например е равна на разходния бюджет за политиките на Министерството на културата за цялата 2007 г.
Щетите от несъбран ДДС през предходните години бяха много по-впечатляващи, не на последно място и поради облагането на вносните потоци от страните-членки на ЕС, които формираха близо две трети от стоковата съвкупност на българския импорт. Да вземем за пример и 2006 г., през която българските митници поставиха безспорен рекорд в източването на ДДС! Съвкупната данъчна основа за ДДС през 2006 г. беше 36 милиарда 903 милиона и 944 хиляди лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки (35 милиарда 938 милиона и 300 хиляди лева), на събраните мита (454 милиона 489 хиляди и 915 лева) и на касово постъпилите в бюджета акцизи (511 милиона 153 хиляди и 695 лева). Облагането на данъчната основа в размер на 36 милиарда 903 милиона и 944 хиляди лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима сума в размер на 7 милиарда 380 милиона и 788 хиляди лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2006 г. бе 5 милиарда 975 милиона и 647 хиляди лева, т.е. с 1 милиард 405 милиона и 140 хиляди лева по-малко от реално дължимия. Това са абсурдни бюджетни загуби, които никога не биха се случили в друга страна членка на ЕС.
От таблицата добре се вижда, че правителството има ясна представа за размера на кражбите в митниците, но умишлено прикрива и не оповестява защо цифрите, които са в огромен ущърб на републиканския бюджет, не се коригират чрез конкретни мерки за противодействие на корупцията. В Европейската комисия разполагат с неофициален анализ на финансовото министерство с адресат премиера Станишев за изпълнението на приходите през първата половина на 2006 г. Там съвсем откровено се посочват загуби от 600 милиона лева и се заключава, че в Агенция „Митници” и НАП „събираемостта е резултат на повишени (над прогнозните) количествени показатели или, по-просто казано, не може да се твърди, че има повишена събираемост”. Този безспорно верен извод в документ за вътрешна употреба драстично се разминава с тежко напарфюмираната статистика на правителството в неговите доклади до ЕК за изпълнението на екшън плановете и мерките в проблемните за България области, сред които са организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Не случайно тези дни известният германски политолог Хайнц Брам заяви за "Дойче веле", че доверието в България е спаднало катастрофално, най-вече в страните от ЕС, които едва сега си дали сметка, че са надценили българските власти. Според него политиците в Европейската комисия прекалено дълго си затваряли и двете очи, а критичните гласове в Брюксел били потискани поради доброжелателност, но това повече нямало да се случва.
За последните години точната сума на загубите за държавния бюджет от недосъбрания от българските митници ДДС са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г. Или общо загубите от несъбран ДДС само за три години са 4 милиарда лева. А какъв всъщност е истинският размер на неоповестените официално загуби от контрабандата и митническите измами през този период? Според експертите ни общият размер е не по-малко от 10 милиарда. Ако се прибавят и загубите от контрабандата в петролния сектор, ще стане ясно, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда. Разбира се, тези процеси не са неизвестни за специализираните правоохранителни органи. Обаче съществува съвсем реален страх – за сметка на отсъствието на каквато и да е държавническа воля да се удари по крупните играчи в акцизната мафия, без да има благоволение «от горе». Дори и с просто око се вижда, че в България властимащите не гледат с благоразположение на инициативи, които биха разкрили понякога твърде близките им взаимоотношения с крупни ключови фигури от престъпния свят. Може би някои все още си спомнят, че в средата на миналата година генерал Ваньо Танов подаде оставка като шеф на Главната дирекция за борба с организираната престъпност, като публично се обоснова с обстоятелството, че в България съществува политически чадър над стоковата и акцизната контрабанда. Твърдението му намери пълно потвърждение в разразилият се наскоро скандал с арестувания заместник-директор на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов.
Не случайно при разследването на контрабандния внос на произведени в турски нелегални фабрики бандероли служители от полицията констатират, че митничари от ГКПП Капитан Андреево са пропускали пратките, без да ги регистрират документално. Това е ставало многократно по нареждане на висш началник от София. Председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов обяви, че в материалите, предадени от о.з. генерал Атанас Атанасов в прокуратурата, освен за Иван Иванов има данни и за шеф на агенция към финансовото министерство. От разработките става ясно, че висш митничар с прозвище Дебелия е осигурявал чадър над контрабандния внос на фалшиви бандероли. Пожелали анонимност служители на МВР се кълнат, че зад прякора Дебелия всъщност стои несменяемият директор на българските митници Асен Асенов, който е трябвало да бъде арестуван ден след задържането на Иванов. Тук възниква въпросът защо Асен Асенов е още на свобода? Защо правителството, след като е наясно, че Асенов е обект на разследване, не го освобождава от длъжност, и не си ли дават сметка, че полицейският скандал може да се окаже буря в чаша вода в сравнение с грандиозните кражби в митниците? Тук е мястото да поясня, че в Европейската комисия от две седмици експерти по фискалната и акцизната политика на ЕС работят и вече приключват анализ, доказващ в най-общи линии, че от основаването на ЕС до момента не е имало по-големи и по-организирани митнически измами, покровителствани от държавата.
Във въпросния анализ се посочва, че тази мафиотска практика в България датира още от 1967 г., когато с решение на Министерския съвет към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие “Кинтекс”. Твърди се, че контролът върху тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия – “Тексим”, “Деспред”, “Разноизнос”, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”, „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой”. Ако до 1989 г. контрабандните канали са необявена официална политика на еднопартийно контролираните тайни служби, то във времето на така наречения посткомунистически демократичен период незаконният трафик се превърна в хранилка на периодически сменящите се партийно-политически елити чрез посредничеството на сенчестия бизнес. Според евроекспертите през годините на прехода към пазарна икономика от контрабанда българската държава е изгубила около 20 милиарда лева. В тази сметка обаче влиза само така нареченият регистриран контрабанден внос, известен още като полуконтрабанда. При този метод една част от превозваните стоки се обявяват в документите, обикновено със силно занижени недостоверни цени, а друга част въобще не се обявяват. За да може това да се случва, съществуват няколко десетки техники на контрабанда и митническа измама. Приблизително на 10 милиарда лева се изчисляват загубите от нерегистрирания внос. При него превозните средства изобщо не фигурират във входящите дневници на съответния граничен пункт. Стотици камиони, самолети, цистерни, танкери и шлепове, превозващи цигари, алкохол, петрол и др., са преминали националната граница като фантоми. Една немалка част от тях са „превъртени” през безмитните валутни магазини и бензиностанции, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове. Загубите от фиктивния износ и реекспорт се изчисляват на приблизително същия размер, характерен за полуконтрабандата – около 20 милиарда лева. При него високостойностните и високоакцизни продукти като цигари и горива, софтуер и хардуер, само по документи напускат границата на България, но се реализират в страната. Дори една част от стоките да се изнасят, каквито са многобройните случаи с амортизираното оборудване на обявени в ликвидация предприятия, това става на нереално високи цени. Печалбата се формира от възстановените на „експортьорите” от данъчните служби суми за акциз и ДДС. Но вдигнатата бариера е възможна и при износа на стоки за чужбина. В този случай операцията не се оформя с митнически документи. Но се осъществява с помагачеството на граничните полицейски и митнически служители. За пример те посочват периода на наложеното спрямо бивша Социалистическа съюзна република Югославия ембарго, чрез което са създадени стотици милионери, представители предимно на криминални групировки. Никой не знае колко стотици хиляди тонове петрол, храни и акцизни стоки са преминали безотчетно по суша и вода.
Както се вижда, грандиозната българска митничарска далавера е известна в Брюксел. Ако правителството продължава да си затваря очите пред нея (а всъщност директно да я протежира), санкциите няма да закъснеят. Няма защо да се учудваме, че при посещението си в България на 27.03.2008 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу остро предупреди, че от Брюксел не може постоянно да повтарят за необходимостта от борба с корупцията по върховете и да чакат конкретни резултати.
Затова аз внесох питане по реда на парламентарния контрол до министър-председателя за политиката на правителството по отношение на контрабандата и корупцията в митниците. Очаквам на 25 април г-н Станишев да ми отговори:
– Има ли според него напредък по отношение на овладяването на контрабандата и корупцията в митниците за последните години и ако има, в какво конкретно се изразява ?
– Може ли отговорно, категорично и обосновано да се ангажира, че в системата на митниците не съществува организирана корупционна схема, която има политическа протекция?
До отговора на Станишев ние от опозицията ще очакваме конкретни действия, а те могат да бъдат само в една посока: Асен Асенов поне с още 20-30 високопоставени държавни служители в Агенция “Митници” да бъдат отстранени и арестувани.

Яне Янев

В. “Новинар”