Веселин Стаменов: Покойници от ъндърграунда даваха информация поръчково!
Веселин Стаменов е противоречива творческа личност. Израствал е като творец в лобито на Христо Калчев и е получил лично от него благословията за продължението на вулгарните му романи. Без съмнение Стаменов, знае доста тайни от кухнята на мъртвия класик и скандалната му „връзка” с обявилия се за негов наследник, информатор и писател, убитият Георги Стоев. Сега в периода на развиващи се скандали около двете имена Стаменов, реши да проговори и да сподели и своята истина около двамата летописци на мафията.
– Г- н Стаменов, месеци след смъртта на Георги Стоев и повече от година след кончината на Христо Калчев, вие се свързахте с afera.bg, за да разкажете своята истина. Защо?
– Защото прецених че му е дошло времето. Още повече, че в опре
делени ситуации от историята ми, не са приятни за самия мен.
– От къде започна всичко….?
– В началото на 2005 година, се занимавах с дейности, за които много трудно бих проговорил. Официалната ми работа беше бизнес, свързан със захарни изделия. Тогава работех с един руснак в София, който непрекъснато се славеше с контактите и възможностите си из столицата. Не му се връзвах много, но една вечер реших да пием по едно малко с него, чисто колегиално. Кръчмата беше, вече до болка познатата ми „Галерията” и бяхме само двамата. Същата вечер в салона влезе, възрастен мъж, слаб с леко набола брада, придружаван от още двама. Руснакът трепна, леко подскочи и ми прошепна „ Този дъртия отсреща е Козела!” В първият момент си помислих, че е някой от наплодилите се босове на мафията, но по-късно разбрах, че бил самият Христо Калчев. До този ден, бях чувал за великия писател, но в момента, в който го видях на живо, разбрах че освен писател, той наистина е сериозен човек. Малко по-късно вечерта, Ицо ни покани на масата. Компанията му бе изключителна, направи ми сериозно впечатление. Помня че руснакът ме представи така – „ Това е мой приятел от македонско…”. Ицо явно ме прецени веднага, защото взе да ме разпитва, за този или оня, все знакови имена от ъндърграунда в моят край. Помня, че остана озадачен, от информацията ми и поиска да се видим отново. Подхвърли ми визитна картичка с логото на ИК „Световит” и с името Огнян Младенов и ме помоли в удобно за мене време да звънна на този телефон.
Седмица по късно се обадих, срещнах се с Младенов и получих оферта да работя, като „нещатен сътрудник на издателството”. Тоест да се добирам до информация и да я продавам на Младенов.
–Информация за подземния свят…?
– Очевидно да. От моят район, тогава властници все още бяха Кьоравия, Чората и подобни. Честно да ви кажа, от самият контакт с Калчев идеята ми се понрави. Всичко, което ви кажа друго, ще бъде лъжа. Цял месец събирах информация от известни журналисти, от имена, на които имах доверие, дори от познати полицаи. Комплектовах всичко в двадесетина страници и ги занесох в София. Получих за услугата 400 лева. Разбира се не го правех за парите. Мислех, че като руснакът, ще си създам контакти. Но създадох повече. Ицо бе прочел материалите ми и ме извика лично на среща. Каза ми, че имам качества и буквално ми заповяда да прочета книгите му и да се опитам да направя нещо такова. Реших се и го направих. След няколко месеца занесох в издателството готов ръкопис. Месец по късно излезе първата ми книга „ Раждането на тигровата акула”.
– От тези думи излиза, че си бил частен агент на Калчев?
– И не само аз. За Ицо Калчев работеше цял екип, известни журналисти, ченгета, бивши и настоящи мутри. Дори с чиста съвест ще кажа, че и някои покойни имена от ъндърграунда са му давали насока в книгите. Поръчково. Когато някой криминален журналист направи добро разследване и достигне до интересни неща за определени случаи, Калчев му плащаше хонорара, който би му платила съответната медиа, умножен по две.
– Има ли твоя информация в книгите му и би ли я посочил?
– Да, в „Изстрелът на амнистията”. Читателите сами ще преценят коя информация е моя, ако прочетат книгата. Не случайно моят роман „Убий Путин” е продължение именно на тази книга, а не на измисления от Владо Даверов, „Вълчи Капан”.
– Тук идва моментът да те попитам и за Жоро Стоев. Каква беше наистина неговата връзка с Калчев?
– Такава като моята. Христо Калчев беше провел няколко срещи с Поли Пантев. А Жоро Стоев през това време е бил бодигард на известния сикаджия. След смъртта на Пантев, се свързал с Ицо и му предложил услугите си. Срещали сме се с Жоро инцидентно в офиса на „Световит” на Слатина. После издателят Младенов, ми каза, че намерили „бръмбар”, в една от лампите в офиса, тогава Ицо взе да провежда срещите си извън него, по случайно избрани кафенета и кръчми.При един от последните ми разговори, Ицо ми се оплака. Аз вече подготвях втората си книга и се получи така, че вместо аз той започна да ми дава информация. Чувстваше се уморен. Оплака ми се от Жоро, каза ми, че взел да си измисля случки събития и дори хора. Чувстваше се предаден и страшно объркан. След смъртта му разбрах дори, че Жоро се е опитвал да го рекетира и заплашва. Не зная как, но Ицо бързо го „повалил”.
– Излиза че Жоро Стоев не е този за когото се представяше?
– Абсолютно вярно. Той просто открадна схемата на Ицо Калчев. Огнян Младенов му потдаде заради парите, предавайки Ицо и започна медийното лансиране, че едва ли не Стоев бил еди кой си. Казал съм го и преди, не плюя по паметта на Жоро, но истината е по-силна дори и от смъртта. Да, Жоро може и да е писал някои истини, но лъжеше хората, че той е бил пряк свидетел.
– Думите ти звучат скандално.
– Но са истина. Истината е, че Жоро Стоев беше солташак на Христо Калчев. Огнян Младенов и Владо Даверов го направиха писател.
– Тогава кой уби Георги Стоев?
– Вижте, аз не съм следовател. Но имам своя версия, след смъртта му книгите му стигнаха почти 300 000 броя тираж. А това са почти милион и двеста хиляди лева. Направете си сами сметката.
Разговаря: Веселина Томова