Веселин Стаменов: Жоро Стоев твърдеше, че Бойко Борисов е жив само заради пиара си

Веселин Стаменов е автор на книгите “Раждането на тигровата акула”, “Дупката на слепите кучета”, “Пътека от змийски кости”, “Паразитът”, “Убий Путин – Вирусът на дълголетието”, “Убий Путин – Завръщането на Козела”, “Убий Путин – Изпълнението на присъдата”.

– Г-н Стаменов, наричат Ви „наследникът на Христо Калчев”. До колко това е вярно и не е ли поредната пиар-игра, свързана с името на покойният класик?

– В моя случай не е. Контактът ми с Ицо Калчев, може да се определи с едно старо клише – озовал се на точното време, на точното място с точните хора. В краят на 2004 година се запознах с Оги Младенов, а няколко месеца по-късно той ни запозна и с Калчев. Това, че някъде около моето име, от време на време, хората слагат думата „писател” се дължи именно на Христо Калчев. Той реши да ми се довери и ми даде шанс за изява. Така в началото на 2005 година първият ми роман беше на пазара. Христо Калчев беше убеден, че някой трябва да продължи да пише “вулгарните” му романи и аз набрах тази смелост да го направя. Такава беше схемата. Първите ми два “вулгарни романа” Калчев видя още приживе, издадени от неговото издателство „Световит”, което след смъртта му Оги Младенов най-нагло го присвои. Но това е друга тема. След смъртта на Ицо се случиха доста неща, появиха се негови информатори, измамни конкурси и подобни странности. За това избягах от там.

– Казвате, появиха се негови информатори. Имаш предвид Георги Стоев?

– Да, точно него имам предвид. Познавах Жоро, смея да кажа, прилично добре. Беше голям пич, умееше да разказва, да говори и беше нечовешки смел тип. Уважавам името му до ден днешен. Но както винаги има съществена разлика от медийния герой до реалната личност. Жоро Стоев, беше мъжкар, директен тип и не можеше са свикне с плявата на журналистиката. Всички го използваха и после го изхвърляха, а той живееше със съзнанието, че е възможно да се превърне в постоянен медиен образ. Възможно е, но не и в България явно.

– В крайна сметка Георги Стоев беше ли писател?

– Да, но от ново поколение. Той диктуваше книгите си. Той умееше да изнася факти, да разказва умело. Първоначално той е нямал намерение да става писател. За тази работа си беше Ицо Калчев. Сделката е била Жоро да даде информация на Ицо за няколко книги, а Калчев да го лансира като информатор. Но уви Ицо не си изпълнява частта от сделката и отношенията им се обтягат. В крайна сметка на пазара излиза книгата “Съня на уморения лъв”, но Жоро е покрит зад завесите.

– Но защо е целял тази популярност?

– За да оцелее. И тук е моментът да разсея, едно така мощно навлязло твърдение, че Жоро Стоев е убит заради книгите си. Лично той, в директен разговор ми е казвал, че те, книгите му го държат жив. В първият момент и аз се удивих, но после ми разясни. Каза ми, че познава схемата на повечето групировки и хората, които стоят зад тях. Каза ми, че те много трудно могат да се сетят той кой е, защото в онова време е бил незначителна фигура. Изнасяйки „фактите” според него, те ще търсят кой стои реално зад тези книги. Няма логика от мъглата да излезе един непознат тип и от никъде да започне да ти разказва собственият ти живот. А случи ли се това започваш, да си мислиш кой стои зад този „писател”, от къде има информацията и кой има за цел да го прави всичко това. Все въпроси, с които човек би развил параноя да някаква степен.

– Значи е говорил истината?

– Да, до моментът на неговото участие. В книгите си той си придаваше прекалена влиятелност, а това бе измислица.

– Защо го правеше?

– Тук можем само да гадаем. Аз съм убеден, че е заради нещо в миналото. Жоро беше останал сам. Винаги се чувстваше застрашен. Спомням си един път, как ми даде пример с Бойко Борисов. „Бойко” както му викаше, “защо докато беше главсекретар си правеше на сто процента постоянен пиар. Целеше да стане публична личност. Сърби го гонят да го трепат, наши, руснаци, а той в медиите. Известен.” И наистина беше така по онова време, чешмата да пуснеш, Бойко Борисов започваше да тече от там. Същото се опитваше да направи и Жоро Стоев – да се осветли. Според Жоро Стоев, Бойко Борисов днес е жив именно заради медийният си успех и брилянтният си пиар. На Жоро също му трябваше рейтинг. Не случайно във всяка от последните си книги, гледаше да оплюе по една популярна личност от шоу бизнеса. Започна със Слави Трифонов, разказа как е взимал пари от „Овъргаз” с цел Слави да го оплюе от екрана, или поне да се защити. А Слави го гледат на един милион човека, сериозна аудитория. Но това не стана. После опита и с Катето Евро, но и там удари на камък. После с чалгаджийките, там обаче се получи същото. Отчаян, Жоро тръгна по кабеларките.

– Георги Стоев винаги е твърдял, че се страхуват от него и думите му?

– Не беше така. Журналистите усетиха жаждата му за популярност. Има много по – скандални книги и писатели. Хайде да не визирам себе си, че ще ме сметнете за рекламиращ се нарцис, ама един Наско Панайотов, например. И той цитира имена, схеми, убийци, без цензура в книгите си. Ами Христо Калчев, Христо Стоянов, Надя Чолакова, Ваня Червенкова, Анна Заркова? Ами една Маргарита Михнева ? Ами, че тя винаги е правела скандални изявления и интервюта. А Сашо Диков? Това са все хора без страх и с огромна смелост. И са много информирани. Повече от Жоро. А Жоро просто наистина си беше хроникьора на мафията. Той обичаше да плюе, а това определено беше грешка.

– В крайна сметка какво го уби, книгите или миналото?

– Категорично смятам, миналото му. Дори поглеждайки нещата от ъгъла, че книгите му са продукт на това минало. Така, че оглеждайки нещата от всички страни мисля, че съм прав.

– А твоите книги?

– Те са един съвременен коктейл от факти, фикция и опит за летене над измислената реалност. Те са прозорец към скритото съвремие. Това, което повечето хора не искат да видят.

Разговаря: Веселина Томова