Веселин Данов: Ченгета направиха милиони от фалшиви монети и антики!
– Г-н Данов, никога не си крил, че в един период от твоя живот си се занимавал с нумизматика. Твърдиш и, че си наясно с иманярството у нас. Тези дни отново се появиха журналистически разследвания в медиите, свързани с митичния фалшификатор Славей. Има ли нещо, което да остава скрито за журналистите?
– Разбира се, че има. В повечето т.нар. журналистически разследвания, които съм чел за иманярската мафия се изнася по-малко истина, за сметка на раздувани и силно преувеличени медийни балони. Знаеш, че никога не съм крил и го споделих в “Изповедите”, които направих, че съм се занимавал с нумизматика много силно през 70 – години. Още преди това обаче, в България има изключително развита нумизматика. Тогава на пръсти се брояха имената на хората, които се занимаваха с тази дейност.
– Кои бяха най-ярките фигури?
– Тези, които може да се каже, че се водеха лидерите в тази дейност, бяха Желязко Колев – Императора, Димитър Станков – Бузата, Николай – Рижия, Славей Майстора от Хасково, Митко Попов – Тигъра от Разград и Георги Булев от Разград. По това време всички до един бяха певци на Софийско градско управление на МВР, т.нар. бивша Столична полиция, а Желязко Колев – Императора бе солов изпълнител на Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”. Много колоритна личност беше и Божидар Лукич, който от години се отказа от нумизматиката, но тогава беше име в тия дела. През първите години на 70-те все още почти нямаше фалшификатори. В София имаше един доктор – зъболекар, който правеше отливки от т.нар. сплав “физибал”, чието научно название е “сплав на Вут”. Това бяха, разбира се, примитивни копия, но с тях много хора бяха излъгани. На базата на тези първи копия, впоследствие една група от Нови пазар започна да произвежда и се обучи да прави по-качествени отливки.
– Тогава ли се появи и митичният Славей Майстора от Хасково?
– Тогава Славей Майстора се прояви като добър фалшификатор, но по-точно казано е, като много добър имитатор. Защо казвам имитатор, а не фалшификатор? Защото никъде по света не е забранено да правиш имитации на произведения на изкуството, при положение, че не ги продаваш за оригинали. Славей беше и е един от най-добрите майстори на копия в света на антични монети и производител на геми и камеи. През 1974 година от него произлязоха много добри фалшификати на римски ауреуси, което означава скъпа римска златна монета, както и на скъпи римски сребърни монети – денари на рядки императори като Пертинакс, Дидия Клара, Песцений Нигер и други. Тези копия, лица като известният Бойко от Пазарджик ги продаваха на Императора и на Бузата като оригинали.
– Каква точно беше далаверата от това?
– Тогава далаверата беше следната – две трети от монетите минаваха през сръбски канал и се връщаха в България под формата на валута – долари, щвейцарски франкове и дойче марки, както и в големи количества златни синджири с висулките “вяра, надежда и любов”. Златото се продаваше чрез подставени лица из цяла България и от разликата се реализираше печалбата. Например, ако една монета си я купил за 1000 марки и си я продал навън за 5000 марки, и срещу тези пари си взел златни накити и синджири, тук ги продаваш за 8000 марки и печалбата ти става огромна.
– Знаеше ли полицията за всичко това?
– Тогава Желязко Колев – Императора беше толериран от полк. Нинов от МВР. Останалите работеха за Софийско градско управление и няколко години по-късно цялата Стопанска полиция беше уволнена. Питам се, сега ако се разровят истински в нещата, колко ли полицаи, отгаварящи за тази дейност, ще останат изобщо на работа?!
– Значи може да се каже, че иманярството и фалшификатите на произведенията на изкуството са сложени под висш полицейски чадър?
– След 10 ноември 1989 години, в годините на демокрацията, винаги имаше висши офицери и от полицията, и от БОП, които отговаряха за нумизматиката и иманярството. Не си спомням, някой от тези полицаи да е останал дълго време на на работа в МВР и да е бил зле финансово тогава, и след като е излязъл от системата. Тези ченгета правеха далавери за милиони!
– Можеш ли да посочиш конкретен пример?
– През 1986 година при една акция на полицаите във Варна, която беше оглавена от един следовател от Главно следствено управление с гръмкото име Христо Ботев, бяха иззети огромно количество златни и сребърни монети и във всички протоколи за изземването монетите бяха изписвани така – монета, жълта, еди колко си грама, монета, бяла, еди колко си грама. Никъде не се опоменава дали монетата е на обикновен император, или на излкючително рядък император. Монетите можеха да бъдат заменени дори със съвременни. И това е ставало масово. Известна личност беше и Вальо от Разград, който пък в съдружие с един от шефовете в МВР, който рекетираше останалите дилъри на антики, изнасяха огромни количества в САЩ. По това време самите иманяри започнаха да се трансформират като дилъри и сами изнасяха антиките в Германия, Австрия и САЩ. Помежду им, естествено започнаха и измамите. Във Варна една известна личност например, завлече с няколко стотин хиляди няколко души от морската столица и от Нови пазар.
– Кои са най-разработените иманярски райони в България?
– Нови пазар, в Плевен от 1970 година насам антиките се изнасяха с тирове, в Русе има идеално изградени две паралелни структури, чиито тартори се ненавиждат един друг, Горна Оряховица също има силна иманярска група, в Дупница работи организацията на Дружката. Във Враца пък една много силна трибуквена групировка изкупуваше земи и ги ограждаше с охрана с оръжие, и там с булдозери и всякаква модерна техника разкопаваха могили, вадеха монети, статуи и чрез една известна личност в България с научна титла всичко заминаваше за САЩ. Много известен иманяр и фалшификатор във Варна беше Евгени Добрев, който изчезна преди две години. Той направи голям удар с фалшиви тетра оболи, това е стара гръцка монета, от които с десетки хиляди бройки бяха измамени много хора с огромни пари.
– Как може да се спре тази мафия?
– В Турция, Гърция, Италия иманярството е забранено със закон. И Господ не може да спаси от правосъдие някой иманяр, заловен да се занимава с това. У нас няма действащ такъв закон. Много е важно да се идентифицира дейността на иманярите и търсачите. Иманярите са тези, които разрушават паметници на културата и изкуството, разкопават могили, унищожават ценни антики и наказанието за тях трябва да бъде жестоко. Докато търсачът е човек, който ходи с металотърсач по поляни и гори, намира индивидуални предмети и много рядко би могъл да нанесе огромни щети. В Германия, Англия, Австрия и САЩ се правят ежемесечни аукциони, има регулярни сбирки на нумизмати от цял свят, и това не е преследвано от закона. Иска се само за представените антики да бъде декларирано, че не са крадени. В цял свят най-богатите хора са именно тези колекционери на произведения на изкуството и никъде не ги гонят, нито ги низвергват. Те са уважавани, защото се разчита на тях да направят частни музеи и да изложат там експонатите си. Само в България има някакъв недоносен закон, според който всеки античен предмет, който датира преди 1890 година, трябва да бъде деклариран. По тази логика не представлява ли ценност една медна монета от две стотинки от 1881 година например, или някоя стара носия от 1870 година. Изпада се в смехотворната ситуация да бъдеш ударен от закона за това, че си продал палтото на баба си.
– Според теб един изпипан детайлно закон може ли да канализира в правилна посока нещата?
– Абсолютно. Колекциите на известни личности у нас като Богомил Райнов, бившият шеф на МВР Ангел Солаков, Иван Славков, Васил Божков, Боян Радев трябва да бъдат легализирани и да им бъде дадена възможност да ги излагат на показ. И още нещо много важно: ако имам власт над ДАНС, ще ги накарам да разровят и огледат всички шефове в МВР, които имат съпричастност към иманярството и нумизматиката, и да проверят защо сега са милионери.
Разговаря: Веселина Томова