ВЕСЕЛИНА ТОМОВА СПЕЧЕЛИ ДЕЛОТО, ЗАВЕДЕНО СРЕЩУ НЕЯ ОТ ПЕЧАЛНО ИЗВЕСТНАТА С ЕРОТИЧНИТЕ СИ ПОДВИЗИ АРХ. КАЛИНА ПАВЛОВА

След близо две години журналистката Веселина Томова спечели делото, заведено срещу нея от печално известната с еротичните си подвизи като кандидат – кмет на Варна арх. Калина Павлова.

Близо пет години след публикуването на две статии в сайта АФЕРА, и само дни преди изтичането на давностния им срок, арх. Калина Павлова внезапно се присети да заведе дело срещу Веселина Томова, заради това че бил уронен престижа и, че психически е била съсипана, и че публикациите били нагли лъжи.

Арх. Калина Павлова настояваше Веселина Томова да бъде осъдена да и заплати 5001 лева, както и да получи „писмено извинение“, което да и послужело в бъдещата и професионална и публична дейност.

Арх. Калина Павлова бе кандидат – кмет на Варна от „зелените“, но точно по време на кандидат – кметската кампания се прочу с невъобразим еротичен скандал, след изтичане в Интернет на видео клип с нейни еротични действия.

По съдебното дело срещу Веселина Томова, заведено от Калина Павлова, пред съда като свидетел се яви и участника в еротичния видео клип – Галин Андонов, който потвърди пред съда случилото и виждащото се във видео клипа.

Блестящо със защитата на Веселина Томова пред съда се справи адвокат Томина Томова.

На първа инстанция – Варненски Районен съд, арх. Калина Павлова загуби делото след като Веселина Томова бе напълно оневинена, а Павлова трябва да заплати и разноските на Томова по делото.

На втора инстанция – Варненски Окръжен съд, арх. Калина Павлова отново загуби делото, след като ВОС потвърди изцяло решението на Варненски Районен съд, а Павлова трябва да заплати и разноските на Томова по делото.

Впоследствие арх. Калина Павлова обжалва пред Върховния касационен съд.

На 4 март т.г. Върховен Касационен съд излезе с определение, с което не допуска касационно обжалване от страна на арх. Калина Павлова. Определението не подлежи на обжалване.

Миналата година съратника на Калина Павлова – Кънчо Бонев също заведе дело срещу Веселина Томова, но и той го загуби катастрофално.

Ето и определението на ВКС:

„Съдебен акт
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147/04.03.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Генка Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4014 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 983/ 01.08.2019 г. по гр.д. № 1038/ 2019 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 670/ 18.02.2019 г. по гр.д. № 2577/ 2018 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил иска на К. Т. М. срещу В. Т. З. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 5001.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от разпространяване на неистински, позорни и клеветнически обстоятелства в две статии, публикувани в информационния сайт „аfera.bg“, със заглавия „Л. Т. на К. призовава физическа разправа с „провокатори“! Групичката прави движение „Грамада“, за да прелее партийни гласчета на „Зелените“, публикувана на 18.03.2013 г. в 9.39 ч. и „Спонсор на „Зелените“ Г. и К. цъфна по BTV като „Р.“ и оплю С.“, публикувана на 29.08.2013 г. в 21.43 ч., с интернет адреси, посочени в решението.
Решението се обжалва от К. Т. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуално-правните въпроси: 1. Нарушен ли и принципът, че признанията на страната имат висока доказателствена стойност, когато са относно неизгодни за нея факти, които съдът е длъжен да цени наред с всички събрани доказателства по гражданското дело? и 2. Правилно ли е ценено от въззивния съд признанието на авторството на всички статии и дейност на въззиваемата в протокол, съставен по друго гражданско дело? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че решението противоречи на решение № 369/ 26.11.2015 г. по гр.д. № 2098/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., а допускането на касационния контрол по двата въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с чл. 45 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът В. Т. З., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска по чл. 45 ЗЗД над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
За да отхвърли иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от обстоятелствата, изнесени в двете статии от 18.03.2013 г. и от 29.08.2013 г. в информационния сайт afera.bg, които ищецът К. Т. М. е квалифицирала в исковата молба като свързани с неговата личност, но неверни и позорни, въззивният съд е приел, че ответникът В. Т. З. не е автор на тези статии. Поставяйки фактът на авторството в доказателствена тежест на ищеца (чл. 154 ГПК), въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, за да достигне до извода, че релевантният факт е недоказан. Показанията на разпитаните по делото трима свидетели или не установяват авторството по категоричен начин (тези на Т. Н.) или са за различни обстоятелства (на В. П. и на Г. А.). Протоколът за разпит на ответника като свидетел по делегация по друго гражданско дело следва да съдържа извънсъдебно признание за неизгодния факт на авторството, за да може да бъде ценен наред с останалите доказателства, събрани по настоящото дело (позовал се е на три решения на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК). Приел е, че приетият по настоящото дело протокол от 08.12.2017 г. по гр.д. № 17 968/ 2017 г. на Варненски районен съд удостоверява извършения разпит на ответника като свидетел по другото дело, но за публикации в периода 2009 – 2011 г. Двете статии, за които се иска да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника по чл. 45 ЗЗД, са от 2013 г. На конкретно зададени въпроси за факти, които са свързани с тези статии (да е наричал ищецът „печално известната“, „прочулата се“, „ползвана като маша“, приписвани са му „комерсиални зависимости и интереси“, посочено е било, че „води лична битка заради това, че й е било платено от холандска фондация да се пъне да прави проект за крайбрежието на В.“) ответникът, разпитан като свидетел по другото дело, е отговорил, че е възможно да е техният автор, но няма точен спомен за написаното и публикуваното от него в аfera.bg преди 10 години. При това съдържание на протокола въззивният съд е заключил, че той не съдържа извънсъдебни признания на ответника за неизгодния за него факт да е авторът на двете статии от 2103 г.
След това е пристъпил към обсъждане на другия, алтернативно въведен факт за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по предявения иск по чл. 45 ЗЗД – в неговото качество на главен редактор на информационния сайт afera.bg. Обобщил е, че при неблагоприятни последици на доказателствената тежест е длъжен да приеме и този факт за недоказан. В установяването му са били ангажирани същите доказателствени средства – разпит на свидетели и протоколът по другото дело (чл. 154 ГПК). Развил е и допълнителни съображения, че дори да приеме, че протоколът съдържа извънсъдебно признание за това, че ответникът е главен редактор на информационния сайт, за ангажиране на неговата деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД за публикуван от главния редактор неверен и позорен журналистически материал е необходимо да бъде установено, че разпространената информация се дължи и на негови противоправни действия, а не само на автора на статията (позовал се е отново на решение на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК). Намерил е, че за такива лични, противоправни действия на ответника по делото не са ангажирани никакви доказателства.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че повдигнатите от касатора въпроси са от значение за тези мотиви, при които въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 45 ЗЗД. В решение № 235/ 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., решение № 69/ 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/ 2010 г. на ВКС, III-то отд. и решение № 22/ 19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, се приема, че извънсъдебното признание за неизгоден за страната по гражданското дело релевантен факт, може да бъде доказано с представянето на документа, съдържащ извънсъдебното признание. Тогава съдът е длъжен да го обсъди заедно с останалите събрани по делото доказателства, за да мотивира, дали признатият факт се е осъществил. Приетото от въззивния съд съответства на решенията на ВКС. Протоколът от 08.12.2017 г. по гр.д. № 17 968/ 2017 г. на Варненски районен съд обаче действително има обсъденото в решението съдържание, а не установява извънсъдебното признание, ответникът да е авторът на двете статии, които са били публикувани през 2013 г. в информационния сайт afera.bg.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за излишно да коментира, дали протоколът съдържа извънсъдебно признание на ответника за другия релевантен по делото факт – да е главният редактор на информационния сайт към публикуването на двете статии. Това е така, защото въззивният съд е приел, че дори да приеме този, алтернативно заявен факт за доказан, тогава за основателността на иска по чл. 45 ЗЗД са необходими доказателства, че разпространената в двете статии информация се дължи и на противоправните действия на главния редактор, а само на автора на статия. В противен случай главният редактор не отговаря за изнесените в публикацията факти както по чл. 45 ЗЗД, така и по чл. 49 ЗЗД. Същото е прието и в решение № 147/ 18.01.2011 г. по гр.д. № 1640/ 2010 г. на ВКС, а настоящият състав го споделя. За такива противоправни действия на ответника въззивният съд е намерил, че доказателства няма ангажирани. За тази част от решението касаторът не е повдигнал друг процесуалноправен въпрос. И поради това повдигнатите два не обуславят решението, а това изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
С решение № 369/ 26.11.2015 г. по гр.д. № 2098/ 2015 г. ВКС, IV-то отд. касаторът обосновава и обстоятелствата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационния контрол. В това решение на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 – 293 ГПК, са обсъдени правните въпроси, трябва ли да се прави разлика между събиране на факти, даване на политически оцени и изразяване на мнения, от една страна, и обиди към конкретна личност, от друга, както и дали негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, представляват противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт. Такива въпроси не са обсъждани в обжалваното решение. Следователно това решение на ВКС не обосновава както общото, така и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените в настоящото производство разноски от ответника, ответник и по касация. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 983/ 01.08.2019 г. по гр.д. № 1038/ 2019 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Т. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Т. З. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Afera.bg