ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: ГЛАВНИТЕ НАЕМНИ УБИЙЦИ НА МИТРОПОЛИТ КИРИЛ БЯХА „ЖУРНАЛЯ”
„
Преди няколко месеца дядо Кирил ми прати една Библия с неговата ръкописна лична благословия. Когато си отиде от този свят, отворих тази Библия и първият стих, който ми попадна пред очите, бе: „Не оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро”. Убедена съм, че това бе знак от дядо Кирил…“, споделя в интервю за ТОП НОВИНИ ВАРНА разследващият журналист Веселина Томова – собственик и главен редактор на сайта „Афера.бг“ и един от близките приятели на покойния пастир на Варненската епархия – митрополит Кирил. За първи път Томова споделя публично своите лични впечатления за покойния архиерей. Вътрешното й убеждение е, че той не е убит физически.“Понякога нещата са изумително „нелепо” простички и смъртта е едно тях“, казва журналистката.
– Госпожо Томова, покойният архиерей дядо Кирил бе един от почитателите на сайта „Афера” и част от Вашето приятелско обкръжение. С какви чувства се разделихте с Негово Високопреосвещенство?
– Познавам дядо Кирил от много години. Смъртта му ме потресе и шокира. Той беше изпълнен с енергия, жизнен, широкоскроен като дух, нямаше никакви здравословни проблеми и вероятно точно заради това смъртта му бе превърната в сюжет на криминалистични упражнения от страна на медиите, които в такива случаи моментално приемат ролята на лешояди. Аз съм вярваща, не строго религиозна, и знам, че във всичко, което се случва, няма нищо случайно. Но това няма нищо общо с безумията, които се изписаха и изговориха около смъртта на дядо Кирил. Във всичко, което се случва, има Божия промисъл, и дори когато си мислим, че това ни уязвява, ранява, унищожава, трябва да имаме сетива и вътрешно знание, че всъщност това е спасение за душата ни. Само вярващият обаче е способен да разчете тези знаци. Неверникът предпочита лесното – да лепи етикети. Иначе предпочетох да се поклоня пред тленните останки на дядо Кирил рано сутринта в деня на изпращането му, за да си спестя гледката от лицемерните „опечалени” властни муцуни, които напъплиха около варненската Катедрала.
– С риск да прозвуча банално, няма как да не Ви попитам дали сте вътрешно убедена, че кончината на владиката е резултат на нелепи обстоятелства?
– Вътрешното ми усещане е, че варненският митрополит Кирил не е убит, поне физически. Когато след гръмването на новината написах, че дядо Кирил беше едно голямо дете по душа, много от „всезнайковците” се присмяха. И натрапчиво задълбаха в номерирани лексикони със „следователски” поставени въпроси защо бил там, защо бил сам, защо бил без шофьор и охрана и изобщо защо е дишал в последния си ден… Изобщо не бяха тайна неприятните чувства, които хранеха един към друг митрополит Николай Пловдивски и дядо Кирил, но не мисля, че дядо Кирил е убит. Понякога нещата са изумително „нелепо” простички и смъртта е едно тях.
– Защо според Вас Негово Високопреосвещенство бе погребан толкова набързо?
– Очевидно е имало лица, които са злоупотребили, факт е и позицията на варненските духовници относно прибързаното изпращане на дядо Кирил. В Светия синод и в църквата върви една жестока война за надмощие не само на персонални фигури, но и за визия и ценности. Самото непоявяване на митрополит Николай на поклонението пред тленните останки на дядо Кирил бе знаково. Но пък сега като си мисля, ако се беше появил – нима нямаше да бъде още по-цинично лицемерно, след като всички знаехме как именно под неговата режисура варненският митрополит приживе бе обруган, оплют и превърнат в гротеска от някои мерзки жълти вестници. Битката за партриарх изкристализира видимо тези интереси. Мисля, че и във Варненската митрополия е имало лица, които са се възползвали от смъртта на дядо Кирил и в първоначалния смут помогнаха на „благожелателите” му той да бъде погребан колкото се може по-бързо. Като че ли на някого му беше нужно да го види по-скоро затрупан от пръстта, за да се успокои, че повече няма да му пречи…
– Какви са Вашите прогнози за образуваното досъдебно производство след смъртта на владиката?
– Доколкото ми е известно, то е образувано във варненската Районна прокуратура. Казвам това, защото във варненската окръжна прокуратура има висшестоящи лица, на които изобщо не вярвам. Мисля, че нищо „сензационно” няма да излезе.
– „Агент Ковачев“, „Линкълн Хибрид“, „тъмни сделки с църковни имоти“ – това са основните ключови думи, с които бе проектиран медийният образ на владиката приживе. Кои черти от ценностите и характера му останаха скрити за широката общественост?
– Върху дядо Кирил се изля море от помия. Главните наемни убийци бяха журналя, които дори не си правеха труда да опознаят или да се докоснат до личността на варненския митрополит. Един от тях, за съжаление варненски представител на медиите, дори използваше чистосърдечната доброта и наивност на дядо Кирил и го записваше по телефона, докато разговаряше с него, а после манипулативно публикуваше казаното от него с отвратителен подтекст. Измислени архимандрити бяха вкарани с цели страници пошли интервюта в жълто-фекалните медии и това бе правено само и само дядо Кирил да бъде стъпкан докрай, обезсмислен, обруган и оплют за сметка на „любимия” митрополит Николай, чието въжделение е да се види патриарх. Дядо Кирил, ако питате мен, можеше да приключи щенията и на олигарсите около Николай и на самия Николай, но той имаше една особена смиреност и като че ли се отказа да воюва на терена на Николай. Дядо Кирил бе много отворен духовно, модерен човек – и като мислене, и като визия за църквата. Малко хора знаят, че един от най-големите му душмани бе бившия варненски кмет Кирил Йорданов, въпреки че точно дядо Кирил го благославя десетки пъти. Точно Кирил Йорданов спъна едни от най-стойностните проекти чрез общината. Дядо Кирил обаче никога не го атакува, той считаше, че не е християнски да отвърнеш със зло. Варненската митрополия понася огромна загуба със смъртта на дядо Кирил. Той беше фигура, която няма нищо общо със закостенялостта на догмите, както и у него липсваше войнстващата амбиция на всяка цена да се наложи. Той бе обичан, защото бе добър човек въпреки медийните поръчки да бъде сатанизиран.
– Приемахте ли дядо Кирил като Ваш духовен наставник и ако да, коя е най-голямата мъдрост, с която той Ви дари?
– В деня на смъртта му научих от наш общ близък приятел, че с удоволствие приел приятелят ни да ни събере на чаша вино да се видим и да поговорим. Господ осуети тази среща и вместо да се съберем, в същия ден го погребахме. Преди няколко месеца дядо Кирил ми прати една Библия с неговата ръкописна лична благословия. Когато си отиде от този свят, отворих тази Библия и първият стих, който ми попадна пред очите, бе: „Не оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро”. Убедена съм, че това бе знак от дядо Кирил…
Георги Александров