ВЕРНО ЛИ АХМЕД ДОГАН БИЛ „В СЕБЕОТРИЦАНИЕ“?! А ЩО ТОГАВА МУ Е „КОЛЕЛО НА КЪСМЕТА“, КОЕТО МОМИТЕ ВЪРТЯТ, КАКЪВ ЧЕРЕН КАМШИК ДА СЕ ПАДНЕ?! ЩО МУ Е КЕШ, КУПИЩА ЗЛАТО, КОЛИ, ЯХТИ И САРАИ?! АЛЛАХ, АЛЛАХ, АЙДЕ, ГЮЛЕ, ГЮЛЕ*!

Няма как да го пропуснем тоя „дървен философ“, който се напънал да пунтира „морфичните резонанси“ на Вожда си Ахмед Доган и написал такова „творение“, че да се смееш ли, да плачеш ли как тия хорица без дори да се усещат правят „почетното си Божество“ за пълен майтап!

Някой си „Фахредин Молламехмед“ в Догановата група във Фейсбук „Аз подкрепям Ахмед Доган“ написал следното умопомрачително писание /запазваме пунктуацията автентична/:

„Себеотрицанието на един естествен лидер..

Къде е бил д-р Ахмед Доган?

Почетният е в себеотрицание!

Защото той е с целия български народ!

Себеотрицанието е отхвърляне на личното щастие в името на възвишена кауза в полза на други – на цялата българска нация!

Той прояви себеотрицание, за да спаси не ДПС,  не ветераните на ДПС, а за да спаси България!

Ще зададе нов модел за перспективното развитие на нашите деца, на нашето бъдеще – без мутри, без зависимости и без компромати!

Диалектически скок..

Този философски скок е качествена промяна, която е предизвикана от количествени изменения. Количествените изменения предхождат и се явяват непосредствена причина, качествените изменения настъпват като следствие.

Задача!

Заменете думите „качествена“ с „автентична“, а „количествени“ с „предателски“.

Видяхте ли? Описва нашето количествено изменение в качествено!

Няма да е лесно, но ще надскочим заедно, обединени в името на нашата Родина!

Отличително за диалектическия скок е преминаването от съществуващата мяра към нова мяра. Не е начало! Нашето начало е едно!

Сега. Не позволявайте злобните и материални страсти да Ви водят, а да помислим как ние може да проявим смелост и себеотрицание!

„Надменността и злобата водят началото си от прекомерното желание и прекалената любов към материалния свят.“

– Хазрети Мевляна“

…

„Къде е бил д-р Ахмед Доган? Почетният е в себеотрицание!“, въх, мари майка!

В себеотрицание ли бил?

„Защото той е с целия български народ! Себеотрицанието е отхвърляне на личното щастие в името на възвишена кауза в полза на други – на цялата българска нация!“, тъй се плюнчи нЕкой си Фахредин Молламехмед.

Верно ли бил Почетния в себеотрицание, а?!

Верно е, че „себеотрицанието е отхвърляне на личното щастие в името на възвишена кауза в полза на други – на цялата българска нация“, ама драги ни Молламехмед, кое точно лично щастие отхвърли твоя „Почетен“ – двата сарая ли отхвърли, в които блаженно го обслужваха като Падишах години наред?!

Кеша, дето му носеха ли, ли отхвърли? Луксозните автомобили ли отхвърли?! Златото в купиша ли отхвърли? Кашоните с уиски и водка ли отхвърли?! Процентите от всяка далавера ли отхвърли?! Обръчите от фирми ли отхвърли?!

Като е бил и е „в себеотрицание“, що тогава му е „колело на късмета“, което момите въртят, какъв черен камшик да се падне?!

Що му е кеш, коли, злато, диаманти, яхти, сараи на „себеотрицателиния“?! А, бе, келеш?!

Като е бил и е толкоз „себеотрицателен“, защо всичко получено не го е дарил на бедни, болни, нещастни хора, а? Нали живеел уж в „себеотрицание“?!

Отхвърлял „личното щастие в името на възвишена кауза в полза на други – на цялата българска нация“?!

Каква полза видя българската нация, бре, Фахредин ли си, Нахендрин ли си, и каква полза видя от тоя пищен султански живот изнурената българска нация, че ние не се сещаме?!

Друг един депутат от Догановата дерибейска компания пък вика, че на Доган не му трябвали сараи, щото той живеел … „в сърцата на хората“.

Ако на Доган му е останал и един грам мозък в главата ще спре тия негови недорасляци да спрат да плещят кретенизми, защото точно те го направиха за посмешище.

Фахредин ли, нахедрин ли, се пъне, че пъне да обяснява какъв „диалектически скок“ щял да направи Доган и намасурва „количествено“ и „качествено“ в такъв кадаиф, че с … масур да го целуваш.

Догане, Догане, докъде се докара сам, сам се докара, такъв карабатак, овъртян около тебе, да те направи за пълен ташак.

Аллах, Аллах, айде, гюле, гюле*!

Afera.bg

*гюле -гюле – довиждане, чао