Вентилаторът се задръсти от политически фекалии

А в село Кости хората се чудят как да преживеят, след като им избият добитъка. Изобщо не им пука кой кого подслушва.

Напомням го защото вчера социоложката Мира Радева правилно отбеляза, че народът не се интересува от подслушвания, а от цената на хляба и олиото. Напомням го още, защото според изследванията една трета от хората са съгласни да ги подслушват, а като прибавим и безразличните, стават дори половината. Ако пък напомним и че почти всички министри не виждат нищо лошо в тая работа… Отврат, ама факт.

Казвам го още, защото две трети от българите изобщо не знаят какво е това Шенген, а днес в парламента депутати от всички политически сили си деряха ризите какъв е дневният ред на обществото и дали Шенген е по-важен или поредната компроматна дрисня, разпръсната в публичното пространство.

И на двете – майната им. В село Кости си мислят за горките животни, а в Полски Тръмбеш, в София и в цяла България – за цената на хляба и олиото. Това е дневният ред на обществото.

Останалото е ченгеджийница, лични и тяснопартийни интереси кой да води бащина дружина.

Не, че Шенген не е важен, Бога ми. Но за да стигнем дотам първо трябва да знам, че ако ме слушат е законно, после, че няма да дадат записа на жена ми. Трето – че българските политици няма да правят фалшив капитал от фалшиви банкноти. И най-вече трябва да имаме усещането за демокрация.

Враговете на приемането ни в Шенген с повече ред и контрол са същите сиви и мафиотски структури, които навремето дърпаха България от влизането ни в ЕС. Тогава, когато през 2004 година ни отложиха и отделиха от другите бивши соц. държави, Мони Паси построи паметното изречение: „Европа ни готви десет сватби и две погребения” (Румъния и България, б.а.) Тогава се наложи да чакаме 3 години. Е, ще изчакаме още няколко месеца за Шенген. Но българската политическа диващина, родила приказката за л….то във вентилатора е показателна както за манталитета, така и за интелектуалния политически потенциал на нацията.

Между другото помня, че в Несебър инициативна група искаше градът им да излезе от ЮНЕСКО, за да запазят личните си интереси. А в село Кости хората се разделиха с единственото си средство за прехрана – добрите им животни с много тъга, сълзи, но и с разбирането, че това е правилно и неизбежно. Иначе може да пламне цяла България и дори Европа. Аз мисля, че тези хора имат по-здраво и правилно отношение към понятието Европейски съюз от много наши политици и сиви бизнесмени.

Евгени Петров
www.blitz.bg