ВЕЛИН ХАДЖОЛОВ: ДАНС БЕШЕ УБИТА В ЗАРОДИШ. ТЪМНИ ГРУПИРОВКИ КРИЕХА ТАЙНИ ОБВЪРЗАНОСТИ И ФИНАНСОВИ ЗАВИСИМОСТИ КЪМ НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ГЕРОИ. ТОЧНО ТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ ПОДОБНА ЕФЕКТИВНА СЛУЖБА!

За съжаление, днес подобно политическо влияние върху службата за сигурност претърпява ново развитие и се изражда в още по-уродлива форма. моделът за съсипване на човешката съдба винаги е бил актуален. Той не е присъщ само за ДС. Може да работи еднакво добре, както в НСС, така и в ДАНС.  Опасността от този „модел” нараства още повече, когато е политически мотивиран или е под влияние на частно-икономически интереси. А аватари на „ДС-доносници”, за подобни мръсни игри, винаги се намират. Работата ни в агенцията осезателно стресира много от онези сиви структури, от които предстоеше да се търси сметка за престъпната им дейност през годините.

Велин Хаджолов е бивш шеф на спец.звеното в ДАНС „ОСА”. Хаджолов има дълъг оперативен стаж в контраразузнаването. След като напусна ДАНС, той заедно с Рашко Зайков – ексшеф на контраразузнаването алармираха и предупредиха, че по върховете на Агенцията има високопоставени служители, които предават и продават интересите на българската национална сигурност. Сега Велин Хаджолов води блестящ отбор по булкемпо, който печели турнир след турнир в Европа.

– Няма да използвам учтивата форма „Вие”, защото се познаваме с теб и би било фамилиарно и нечестно спрямо читателите на АФЕРА. Как си, Велине, как се чувства един контраразузнавач извън официалното татами на българските спецслужби?

– Благодаря, чувствам се добре. Казват, че достойният, дарен със смелост, но лишен от чувство за дълг, може да стане размирник. Простият, дарен със смелост, но лишен от чувство за дълг, може да стане разбойник. Аз уважавам в себе си чувството си за дълг и през последните три години се старая да бъда полезен с уменията си. Работя с прекрасни деца, мъже и жени , превръщам ги в шампиони, учейки ги, че справедливостта трябва да властва над делата, а пристойността – над човешкото сърце.

– В „онова” ДАНС, което бе сатанизирано съвсем умишлено от лица, ползвани с користни цели, ти водеше едно специализирано звено „ОСА”, което стресира, да не кажа уплаши, много от високо поставените фигури не само по върховете на службите, но и на държавата. Кой ви сложи прът в колелата и защо?

– Човешката глупост е безгранична, а манията за величие тласка хората към лоши деяния. Много пари не се печелят честно. Всичко се гради върху  измамата и лъжата. Онази ДАНС, в която работихме,  трябваше да забие жилото си точно в сферата на корупцията по високите етажи на властта, а така също и в структурите на организираната престъпност. Това бе регламентирано със стария закон за ДАНС и съгласувано с евро-атлантическите ни партньори. Друго засега не бих коментирал.

– Знам, че мъжете в твоето звено „ОСА” са били привлечени от средите на военните, ако не са точни източниците ми, поправи ме. Това ли определяше внушението, че „ОСА”      е силово звено, или се търсеше и друга цел – оперативната?

– Да, първите служители постъпиха от средите на военните. В армейската професионална подготовка те бяха обучавани да постигат тотално надмощие, демонстрирайки сила, в това число агресивност при провеждане на тактически действия за установяване на пълен контрол над зададената ситуация. Никой не оспорва изграждането на тези умения и навици, които тогава щяха да се доразвиват и в друга насока. Но едновременно с това, в работата си, а и в спортната практика, аз винаги съм обръщал внимание на „Хагакуре” – кодексът на самурая, където Ямамото Цунемото споделя: „Безсмислено е да се учат военни тактики. Ако просто не се хвърлиш срещу врага си със затворени очи, значи си напълно безполезен. Младите мъже трябва строго да се обучават в целеустременост и мъжество. Това е възможно само ако мъжеството се култивира в сърцето.” В тази връзка, тактическата подготовка на тези момчета за  мен бе тежка грижа, на която се опитвах да гледам с леко сърце. В никакъв случай не отричах тактическите умения, но не можех да си позволя да ги превръщам в догма. Тук чувствах, че предстояха да  се взривяват бомби в отношенията ни, поради наличието на множество различия в обучението ни. Аз познавах в голяма степен армейския образец на работа и го уважавах, но те бяха далеч от оперативната ми визия и изисквания за функциониране на звеното, което сега се структурираше.

– Това ли уплаши онези, които се страхуваха от оперативните задачи, които трябваше да изпълнява „ОСА”? Че това няма да е поредното „тумба лумба” бияческо звено, което гледаме по телевизията в „зрелищните акции”?

– В началото самите момчета, гледаха на процеса „задържане на обект” като на физически акт, осъществен силово, под знака на черната полицейска маска, превърнала се в символ на специалните единици в правоохранителните структури. Статутът на анонимност, придобиван с поставянето на черните маски отключва страни и качества, които осезателно влияят върху възприятията и действията на специалния екип. Това е екстремален процес на проявление на вътрешната същност на служителите. Тук се откроява балансът в отношението между тяхната душевност, интелект, дисциплина и самоконтрол. Тези качества са от изключително значение и е необходимо да бъдат строго наблюдавани от ръководителите на специалните звена. Те са жизнено важни, особено ако под маската е скрит комплексиран тип с велико желание за изява.

– Това е много знаково, което казваш – „особено ако под маската е скрит комплексиран тип с велико желание за изява”. През изминалите четири години обаче, точно това прозираше под „черната качулка” на десетките показни акции, които ни демонстрираше силовото ведомство на Цветан Цветанов и Станимир Флоров.

– В началото на службата ми се учих на занаят от служители на ДС. Те бяха перфектни при документалното и оперативно водене на разработките си. Като мои началници изискваха това и от мен. Беше ми необходимо време, за да разбера характера, маниера и тънката линия на активност и пасивност в оперативните действия, която капсулираше контраразузнаването в специфична сфера на правоохраняването. Днес „утвърдени” политици агресивно атакуват съдебната система, обвинявайки я в неефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност, а всъщност добре би трябвало да знаят, че съдията съди според това, което е дадено в делото, с неговата неоспорима доказателствена стойност. Не обществената нагласа, способна да бъде шарено и нагло манипулирана чрез различните методи и средства на медийно облъчване, а стойностните доказателства са пътя за решаване на проблемите с престъпността.

– Обаче нали се сещаш, че днес като кажеш ДС си априори низвергнат и дамгосан, че всичко, свързано с ДС е сатрапно. Аз изобщо не споделям подобен възглед, но той бе и е натрапван, вероятно от хора, които нямат и хабер от чисто специфичната оперативна дейност, която днес, въпреки че няма ДС е нулева…

– Да говориш за ДС, както и за СРС, днес е много актуално. От тук следват и множеството спекулации, които винаги са в изгода на някого. Дано все пак разумът надделее и се даде истинска възможност на службите за сигурност да работят пълноценно. Не специалните разузнавателни средства, а друго е разковничето на контраразузнавателната дейност, което разбива ефективно корупцията, неутрализира престъпността и защитава сигурността на страната ни. Специалните разузнавателни средства са необходим инструмент, който само подпомага истинското контраразузнаване. Те в никакъв случай не бива да се фаворитизират. Онези служители на ДС, продължили кариерата си в НСС, които ме приеха и напътстваха при постъпването ми в системата, държаха преди всичко на агентурната работа. В нея се крие тънкостта на занаята, която няма да споделям по ред причини. Те наблюдаваха старателно действията ни за легализирането на оперативната информация. Стигаха до педантизъм при привеждането й  във вид, който да има неоспорима доказателствена стойност в хода на съдебния процес. Следяха стриктно и безкомпромисно за гарантирането на сигурността на оперативните източници. Умееше се да се предвижда всичко, до най-малкия детайл в различните ситуации. И в повечето случаи решенията се взимаха не от позицията на силата, а на базата на една сложна гама от интелект, последователност, увереност, професионализъм и решителност за утвърждаване и спазване на закона. Днес новопоявили се политически лица, произлезли от низшите и средни редове на МВР  са категорични в убежденията си и нападките към съдебната система. Жалкото е, че някои от тях никога не са се докосвали до ефективния арсенал на ДС, никога не са работили истински и не са живеели с трепета, стреса и динамиката на контраразузнаването. Поставят диагнози и кроят стратегии за национална сигурност, които почиват на криворазбран политически популизъм и демагогия, а в някои случаи и на откровени лъжи.

– И същите тези лица, за които говориш, не мислиш ли, че не само нищо не са научили от чисто специфичната оперативна дейност в ДС, ами и днес се правят, че са рожба едва ли не на ЦРУ и ФБР?

– Най-интересното е, че точно тези „успели” политици в онези пурпурно червени времена на социализма, са търсили врати, пред които да демонстрират огромната си лоялност, готовност и желание да помагат Държавна сигурност. Ако трябва да бъда по-точен, проявявали са самоинициатива, за да се предложат и да се закачат по някакъв начин за ДС. Но… това вече е минало. Днес те са намерили своя начин да се окичат с власт и да бъдат по-добри от всеки професионалист в своята област, особено в сферата на правоохраняването. А омразната Държавна сигурност вече е служба на мръсните ченгета, останала във времето. Новите професионалисти са властимащите и всеки е нужно да се съобразява с тях. Те ще осигуряват безопасността и сигурността в държавата по свой начин… със своите специални служби, чрез своята перфектна визия за демократична правова държава. И така стремежът им за власт никога няма да секне. А властта, както казват е мъжко удоволствие. Тя е царски път за компенсация на скрити недъзи. Преди да напусна службата за сигурност бях заклет идеалист. Дори и сега продължавам да бъда такъв по отношение на правоохраняването. Живея с надеждата, че един ден България може да има истинска и независима служба за сигурност, която да работи ефективно по всички линии на противодействие на престъпността и тероризма, в това число, партнирайки си реално с редица международни служби в условия на безупречен суверенитет.

– И ти, човекът, който пръв би камбаната, че българските специални служби се ръководят от хора, които предават националните интереси, продължаваш да ми говориш за идеализъм и надежда ?! Не е ли твърде наивно?

– Тези мои очаквания вероятно изглеждат утопични. Особено днес. Крайно неприемливо е една специална служба да се превърне в инструмент на политическа партия, но още по радикално е тя да се „приватизира” и да стане оръжие за забогатяване и разчистване на лични сметки от страна на отделни личности, с тъмно минало и спорно материално-финансово благополучие, облечено във власт. При такова развитие на обстоятелствата, властта се превръща не само в царски път за компенсация на скрити недъзи, а и в целенасочено структурирана деспотична система за унищожаване на човешки съдби.

– Затова ли изсипаха толкова помия върху главите ви, на всички онези от „онова ДАНС” и продължават да ви демонизират?

– Организиран курс на медийна атака, с изразено целенасочено недоволство на определени политици и спорни контраразузнавачи, имаше към ДАНС. Онази ДАНС, в която аз имах честта да работя. Тази агенция трябваше да се превърне в истинско проявление на държавността, но за съжаление, тя не можа да продължи да функционира пълноценно. Беше убита в зародиш. Работата ни в агенцията осезателно стресира много от онези сиви структури, от които предстоеше да се търси сметка за престъпната им дейност през годините. Тези тъмни групировки, криеха тайни обвързаности и финансови зависимости, чрез които бяха прокарали свои пътища към новите политически герои. Точно сега те ни най-малко имат нужда от подобна ефективна служба…  Затова продължава налагането на един популистки модел на политически илюзионизъм,  който поддържан от феномена на корупцията, със своето зрелище, ангажира непрекъснато вниманието на народа повече от 20 години. А всъщност, истината не е тази, която ни представя „театъра на абсурда” в днешно време.

– В каква служба за сигурност си мечтаеш да работиш?

– Службите за сигурност имат свои принципи на дейност, утвърдени във времето. Те са съвършена форма на информационно осигуряване и комуникация, издигната през отделните епохи до степен на високоинтелектуална система за специализирано общуване, контрол, наблюдение и анализ на всички сфери на обществено-икономическата дейност, с една генерална насоченост – защита на националните приоритети и сигурността на държава. Това е моето определение за служба за сигурност. В тази връзка ДС, НСС, а и ДАНС, развиваха своята дейност на базата на доказали се правоохранителни модели, типични за повечето контраразузнавателни служби в света. Изкривяванията в ДС не са резултат на професионалната й същност. Техният генезис има много специфична политическа окраска, характерна за времето. За съжаление, днес подобно политическо влияние върху службата за сигурност претърпява ново развитие и се изражда в още по-уродлива форма. Тази специализирана материя има много страни, които няма да си позволя да коментирам сега.

– Но същите тези служби могат да съсипят нечий живот, стига да поискат да го направят и то по политическа воля. Ти самият бе жертва на подобно безумие. И теб хората на Цветанов, заедно с твоите момчета от „ОСА”, ви нарекоха „рекетьори”…

– По-важно е да се разбере, че моделът за съсипване на човешката съдба винаги е бил актуален. Той не е присъщ само за ДС. Може да работи еднакво добре, както в НСС, така и в ДАНС. Друг е въпросът дали има нагласа за това. Опасността от този „модел” нараства още повече, когато е политически мотивиран или е под влияние на частно-икономически интереси. А аватари на „ДС-доносници”, за подобни мръсни игри, винаги се намират…„Няма нищо по-опасно от човек, комуто е чуждо човешкото, който е равнодушен към съдбините на родината си, към съдбата на ближния си, към всичко, освен към съдбата на алтъна, който е в джоба му.”, е казал Михаил Шчедрин.

Интервю на Веселина Томова