Великото индиго принос към копрофагията*

Ризова се прояви като посредник на мълвата, на слуховете и измишльотините на хора, болезнено фиксирани от години в бившия главен прокурор. Някои от коментарите й бяха направо озадачаващи – например, че ако човек цитира Маркс, излиза, че е с леви убеждения, такива безумия.

Тя нямаше подход към Филчев и поне 10 минути от разговора бяха пропилени за глупави заяждания, които си позволява само човек, който компенсира сервилността си към силните на деня единствено в случаите, когато се изправи пред бивш властник. Но както е добре известно, храбър е онзи, който знае кога да прояви храбростта си.

"Човек не е равен на клеветите за него" – каза по някое време Филчев, но и тази хубава фраза безпрепятствено мина покрай ушите на Цв.

Едва към края разговорът влезе в някаква форма, понеже се отдалечи на значително разстояние от споменатото "рядко лайно". Но дори и тогава Цв. не можа да схване думите на Сенека, цитирани от Филчев: "Думите ми зависят от мен, но съдбата ми зависи от друг". Това беше забележително уточнение за отношенията му с Бойко.

Защо й беше на Цв. да се заяжда с Филчев, така и не стана ясно. Вместо да се съсредоточи върху важни моменти от миналото, които оставиха грозни белези върху съдбата ни. И Филчев непрекъснато я иронизираше – това също бе загуба на време.

А Цв. лесно може да задоволи интереса си кога и как е породена днешната криза в съдебната система. Тъй като редовно кади тамян на Костов, хубаво е тъкмо него да попита кой отмени правото на прокуратурата да контролира приватизацията – след което започна истинският грабеж. Но повечето от днешните водещи, освен че знаят малко, не искат и нищо ново да научат, само мятат кадилниците пред новите "първенци", което си е жалко, направо жалко.

Седи си някоя лелка, мига ситно и иска да се храни с изпражнения. Безсмислено беше Филчев да съветва Цв. и колегите й да не ни хранят от екрана с този деликатес. Не и не –

копрофагията е смисълът на днешната журналистика, това си е. Нищо друго не ги интересува.

Филчев вметна и една свръхскандална история със Соломон Паси – бившият министър на външните работи, трабантът на НАТО, бил рекетиран за 10 хиляди долара, понеже го хванали с луксозни проститутки, имало и разследване и пр. Но и тази случка мина покрай ушите на Цв. Това беше отличен пример за това колко избирателно действат тя и подобните на нея. Много е интересно също как ще отразят медиите и особено телевизиите случката с Паси. Готови са да се прехласнат по всякакви невероятни измишльотини,

но когато Филчев подхвърля една троха от страшните тайни, които знае, те си мълчат. Защо?

***

Тия дни Снежана Атанасова, която сигурно помните от интересното й предаване "Изборът", горко се оплакваше от Иван и Андрей – били откраднали някаква нейна идея. Много са смешни тия спорове. Чакам всеки момент да се яви някой с претенцията, че е изобретил телевизията, пък някой му свил идейката и се облажил.

Като слушах Снежана, която гостуваше на Кулезич, се питах аз пък какво трябва да правя – след като навсякъде виждам клонинги на "Всяка неделя", в момента поне един-два ефективно работят. И какво от това – никога не съм се дразнел. Освен ако не са прекалено бездарни. От друга страна обаче, "Всяка неделя" е като артист, който не излиза от гримьорната си, пък чува непрекъснато ръкопляскания по свой адрес. Никак не е зле.

Хората от телевизията трябва да разберат най-сетне, че всички пишем една и съща книга – въпросът е как запълваме страниците, които са ни отделени за известно време. Чие мастило избледнява по-бързо и чии редове се запазват за времето.

Другото е без значение. Иначе утре може да се яви някой адвокат и да пита Карбовски защо и той си е сложил тирантите – запазената мярка на Лари Кинг, и да му заведе дело в нюйоркския съд.

Хората от нашата "Панорама" също могат да си изпатят, защото навремето, преди много години, директно свиха това предаване на Би Би Си. Е, разбира се, нашите бяха по-свободни и смели, не споменаваха повече от 10 пъти на предаване Живков и Леонид Илич Брежнев.

"Всяка неделя" пък някой я бил донесъл от Америка в куфар и пр. безсмислици. За нея и друг път съм казвал – тя има много мними бащи, обаче аз съм майката, гледах я грижливо 30 години. Толкова. Нищо чуждо не ме е впечатлявало, то нямаше и откъде, никога не бях виждал чужди телевизии – ако не се броят петъчните предавания на съветската телевизия, но тях ги гледах с противогаз. В историята на "Всяка неделя" обаче почти всичко е правено за първи път у нас. Въпросът е как развиваме общия занаят, как го тикаме напред.

Снежана беше интересно момиче, агресивно, но с мярка – но чак пък толкова да се разстройва сега. Щом наистина са й откраднали идеята, да ги съди, особено ако я е патентовала, както твърди.

"Господари на ефира" имало италиански прототип – е, и? Важното обаче е как се представят Зуека и Рачков, които са чудесни актьори, както и останалите им колеги.

Предаването им е направено под индиго, но актьорската им индивидуалност е абсолютно автономна и това е същественото. Те слагат солиден отпечатък върху една чужда идея, движат я напред. Но това е може би един от малкото случаи във форматните предавания – другите се предлагат едно към едно, без да се вземат предвид особеностите на нашата публика. Тя ходи още с фереджета, ако съдим по интереса й към турските сериали, а пък ние искаме да съпреживява мерзостите на "Цената на истината".

Ами Карбовски – правел нещо като "Всяка неделя". И това е прекалено – предаването е той самият и затова е уникално. Няма друг водещ, който да гледа по подобен начин към живота.

Е, за "Нека говорят" е ясно, че са прекалили с индигото. Но и това е без значение. Проблемът е друг. И той е, че повечето водещи са безлични, имат индивидуалността на пакет чипс, само минават от предаване в предаване, криво-ляво се справят, но нищо не остава зад гърба им.

А най-много скачат и се перчат тия, които са най-големите имитатори и които са най-нищожни в занаята ни.

И са решили, че от тях започва всичко – макар че от повечето от тях започват фалшът и дори краят на телевизията.

В крайна сметка всичко опира до човека – а както казваше Монтен, човекът – това е неговият стил. Всеки трябва да се запита какъв е неговият стил, това е основният въпрос – не е лесно, разбира се, той да бъде задаван в една фабрика за бройлери, но все пак. Захранването на този стил, енергията за него идва от любопитството ти. Тъкмо то днес е доста вяло. То е заменено от предварителните текстове на анонимни сценаристи.

Аз имах нещастието първи да бъда определен като стил – прочутото "кеворкиране", с което ме дари Катя Паскалева. Това обаче е и една тежест, това са едни окови. Когато след известно отсъствие се върнах на екран, много хора очакваха да джафкам като палетата, които вече бяха населили телевизиите. За мен проблемът обаче беше друг – как да се чува един по-разумен глас. Лаенето е най-лесното. Вземете дистанционното, минете през каналите – и на доста места ще чувате скимтенето на улични помияри или врещенето на кокер шпаньолчета. А трябва да си като пекенеза – много-много не лае, обаче се впива в ахилесовата ти пета и не пуска, освен ако не го умъртвиш, то и затова е създадено. Това трябва да е стилът на онзи, който иска да бъде запомнен.

В неделя в "По света и у нас" (БНТ) продължиха дивотиите около църквата. Много активен напоследък е пловдивският митрополит Николай – но неговият арбитраж около досиетата на събратята му изглежда вече подозрителен. Имаше подробен репортаж от Пловдив, един репортер питаше неколцина зъзнещи миряни как трябва да постъпят владиците. Тогава един от тях рече: "Всички да си ходят. И как те ще си се избират на Църковен събор, ние ще ги избираме!? Задава се нов комунизъм!"

А църковният фолклор разнася една забавна история. Патриарх Максим веднъж казал на митрополит Николай, че вярва единствено на неговите молитви за здраве – защото в края на краищата още поне 7 години 43-годишният Николай трябва да чака възрастта, в която може да се кандидатира за поста му. Това обаче не попречи на някои лумпени телевизионери да твърдят, че и това изискване трябва да се промени в църковния устав.

Кулезич беше поканила Йордан Соколов, който бе определен като "адвокатът на демокрацията" – пак добре, че не беше наречен "бащата на демокрацията". Друго бе интересно – този човек го представиха така, сякаш се е родил като министър на вътрешните работи и дотогава не е съществувал. Преходът у нас затова се оказа толкова успешен, защото бащите и адвокатите на българската демокрация се родиха за една нощ след 10 ноември 1989 година.

Други публикации на автора
можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт