ВАШЕТО РОБСТВО ПРОДЪЛЖАВА И ДНЕС, ДУХОВНОТО РОБСТВО ОСТАВА И ВИНАГИ ВЛАДЕЕ ДУШИТЕ ВИ! ЩОМ ТАКА СТЕ РЕШИЛИ ДА Я КАРАТЕ, ТО НЯМА СИЛА НА СВЕТА, КОЯТО ДА ПРОМЕНИ РОБСКИЯ ВИ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ!
Честито ви Освобождение от омразното турско робство, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари! Изключително съм щастлив, че за 138-ма година за пореден път въстанахте хем да си защитите робството, хем да се освободите от него! Впрочем, надали има такъв идиотизъм – хем да крещиш 138 пъти всяка година, че си бил роб, хем да не си направил почти нищо, за да преодолееш САМ такава историческа съдба, хем да пъчиш гърди всяка една от тези 138 години срещу омразния поробител?! И в същото това време да имаш амбивалентно отношение към онзи, който ти е помогнал да възстановиш собствената си държава, Русия – не, че те е освободила от въображаемото робство, а ти е помогнала да си направиш собствената държава отново?!…
Нека ви го кажа направо, макар и да рискувам отново да не бъда разбран – РОБСТВОТО, СКЪПИ, НЕ Е ТОЛКОВА ЮРИДИЧЕСКО ПОНЯТИЕ, КОЛКОТО Е ПСИХИЧНО СЪСТОЯНИЕ, НАЧИН НА ЖИВОТ, КОЙТО ВИЕ СТЕ СИ ИЗБРАЛИ ДАЛЕЧ ПРЕДИ ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ДА СЕ Е ПОЯВИЛА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ! ТОЧНО В ТОЗИ СМИСЪЛ ВАШЕТО РОБСТВО ПРОДЪЛЖАВА И ДНЕС, МАКАР ЮРИДИЧЕСКИ ДА СТЕ СВОБОДНИ ХОРА, ДА СТЕ ЧЛЕНОВЕ НА НЕ ЗНАМ КАКВИ СИ НАЙ-МОДЕРНИ ОБРАЗУВАНИЯ, НО ОНОВА, ДУХОВНОТО РОБСТВО ОСТАВА И ВИНАГИ ВЛАДЕЕ ДУШИТЕ ВИ! И ПОНЕЖЕ СЕ СТРАХУВАТЕ ДА СИ ГО ПРИЗНАЕТЕ, ТЪРСИТЕ УПОВАНИЕ В ТУРСКОТО РОБСТВО, КОЕТО СЯКАШ ВИ ОНЕВИНЯВА ЗА СОБСТВЕНОТО ВИ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ СОБСТВЕНАТА ВИ КОЛЕКТИВНА СЪДБА!
И това не е случайно, скъпи, защото векове наред и до днес вашите основни стратегии са насочени към вашето лично оцеляване, а общността винаги се възприема като някаква нищо незначеща абстракция! Такива са и вашите лидери и управляващи, затова ми е толкова смешно, когато се оплаквате от тях – смешно и тъжно, защото те ви повтарят, те са ваш продукт, скъпи!
Впрочем, тъкмо поради тези психични особености българската общност няма и много трудно ще формулира собствена Национална Доктрина, за което ви писах преди време!
Както и да е, няма значение, вече дори не ми е интересно…
Да сте живи и здрави, и вие, и вашите близки! Щом така сте решили да я карате, то няма сила на света, която да промени робския ви начин на мислене!
Проф. Людмил Георгиев