ВАСКО ПЕТЕВ И АЗ. АМА НЕ КАТО КОРНЕЛА И КАЛОЯН М.

Сега да ви разкажа за Васил Петев и мен. Ама не като Корнела и Калоян М. Щото при нас винаги има литература, в която сме влюбени, а при тях – оръжие.

Ще попитате нетърпеливо веднага – ама що ще ни ги разказваш тия работи и аз, като никога – хладнокръвно ще ви отговоря – защото като има Бригада, тя трябва да се разкаже. Нали искате да знаете винаги кой стои зад историите, които четете и кои са тия хора, които разследват и си пъхат гагата навсякъде. Всичко е литература, както обича да се изразява Васко Петев.

Аз винаги съм била влюбена в таланта на Васил Петев, дори и още когато не го познавах лично. Точката на пресичане се получи между нас в един откъс от време, когато и той беше сготвен от едни лица, които бяха сготвили и мен по същия мерзък начин. Паралелно, независимо един от друг.

Едни чорбаджии на вестник ме бяха подписали в собствения си вестник под измислена от тях отвратителна статия, че детето на варненския тогавашен кмет не било от него. Това беше рязък шамар завинтен ми от единия чорбаджия, който след като не успяваше да ме вкара „в своите релси“, ме прасна. Уж да се освестя. Така и не му се получи, но това е друга история…

Същите чорбаджии сготвиха и Васил Петев. Още по-отвратително. Тогава не го познавах лично, следях мерзавщината и сърцето ми кървеше, защото вече ви казах, че бях влюбена в таланта му. И знаех как войнстващото бездарие може да се саморазправя с талантливия.

В ония времена – нито мен ме защити някой, нито някой защити Васко.

Но един ден получих едно писмо на личната си поща. От Васил Петев. Нищо не искаше, нито защита, нито нещо друго, просто поиска да ми разкаже истината, защото без да ме познава много ме ценял и не искал аз да повярвам на лъжите, скалъпени за него, другите не го интересували…

Така започна нашето приятелство с Васко.

И ставахме все по-близки. И двамата сме талантливи, ама той е гениален. И двамата изобщо не се взимаме на сериозно, ама той е истински ампутиран откъм суетност за таланта си. И точно като целунат от Бога с талант, свенливо ми се усмихва когато го моля да пише, да пише, да пише книги…

Вие не го гледайте Васко Петев, че пише удивителни „смешни“ текстове, той е и брилянтен журналист и прави разследвания, с такива източници, че можеш да се изумиш.

На Васко никога не трябва да обяснявам каквото и да е било. Аз само му разказвам. Защото той ме разбира от раз. И аз го разбирам от раз. И досега, ако щете ни вярвайте, никога не сме се скарали.

И двамата прощаваме и не зацикляме, защото на съвсем други честоти са душите ни от онези, дето редят непрекъснато схеми, упражнения и комбинации.

Обичам приятелствата магии, приятелствата мистерии. И Васко затова го обичам.

С Васко можем да направим грандиозни неща, стига да поискаме да си мръднем талантливите (лениви) задници, защото често се отплесваме да търсим съвсем другаде смисъла – в песъчинките, залеза, или просто страхотно разказаната история…

Знаете ли каква е разликата между нас с Васко и Корнела, и Калоян М.?

Че ние никога няма да престанем да бъдем деца, никога няма да изоставим Дийн Мориарти от „По пътя“, никога няма да минем на страната на „квадратните“ и ще си останем „груви“-та, докато Корнела и Калоян М., наплюнчили химическите моливи, докрая ще изчисляват – „а бе, тоя патрон, дали не ни го гепиха, я виж, добре сметките…“.

Разликата е и в това, когато двама души се събират в едно братство, то винаги трябва да е джем сейшън, а не калкулация.

Разликата е и в това, че ние, например, с Васко Петев си мечтаем да отидем в Дубай, а после да отскочим до ЮАР, и то не за друго, пичове, а за да потънем в историите, които ще напишем. Щото сме готини и нас и в Дубай, и в ЮАР няма как да не ни харесват и обичат.

Вие представяте ли си Корнела и Калоян М. да отидат в Дубай, и после до ЮАР, и да се цопнат на онова място, където едни страхотни литературни герои се събират? Представяте ли си там Корнела по бански и Калоян М. с чадър?

И двамата ни е страх да летим със самолет, ама затова ще си вземем Миленка с нас – да ни крепи и да ни вдига, когато повръщаме.

С Васко си мечтаем и да напишем сценарий за сериал. Брутален сериал. Даже си разказваме сцените – да ви обадя под секрет, те всичките епизоди изобщо не са измислени, а са преживени, но звучат толкова абсурдно, че никой няма да повярва, че са реални… Но пък ще стане наистина убийствен сериал.

Вие представяте ли Корнела и Калоян М. да напишат сценарий? Познайте кого ще убият накрая – Корнела или Калоян М.?!

Що ви ги пиша тия работи ли?

Ами да знаете.

Че има и такива връзки. Ама не като на Корнела и Калоян М.

И че когато ни четете, зад написаното винаги има душа.

Чувствителност винаги има.

Любов винаги има.

И мистерия винаги има.

А то какво да видиш у Корнела и Калоян М. и у останалите Чорбаджии? Вместо зеници – банкови сметки…

Веселина Томова