Васил Левски: Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи…

– “Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява Българският народ пред другите народности и да прави с тях уговори” (“Наредата”).

– “Ние искаме да вървим по правия път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си” (дописка във в. “Свобода”, 28 януари 1871). “Ние не желаем да владеем над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите” (Програмата на БРЦК).

– “Не ще бъде в нашата България , както е в турско сега… Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът, и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в нашата България!” (заплашителното писмо).
– “Общественото мнение днес е такова, щото всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани” (дописката в “Свобода”).
– “И ний българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата… Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца, обезчестяването на девойките ни и на жените все от турчина, всекидневно оплаквание е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашият предрезнал глас – никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество? А и все тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдният и на нашите мишници” (писмото до Каравелов).

– “В наше време немците са по-турци от турците” (до в. “Будущност”, 1 януари 1868). “Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр., и пр. са нищо друго, освен “стани, куме, да седна” (дописката в “Свобода”). “Кой ли не иска да ги грабне българите, та да му робуват вовеки!” (заплашителното писмо).
– “Българите, ако се бяха повлекли след четите, щяха да допринесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода… Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме! Бог нека е напред и име Българско да е войвода!” (до Филип Тотю, 18 април 1871).
– “Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско… Което ни се хареса отвън, приимаме го, а на думи не се основаваме!” (до Данаил Попов, 27 юли 1871).
– “Ако ли отнийде няма помощ за българинът, то работата си ни е пак работа” (писмото до Каравелов).

– “Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да порасне и да убие народа!” (до Анастас поп Хинов, 25 август 1872)
– ”Трябва да се съветваме един други, да избягваме и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо… Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките… Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво да искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието – не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко!” (до Филип Тотю, 1 март 1871).
– “Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш” (до Христо Иванов-Големия, 4 август 1872).
– “Вчера каквото сме говорили и писали трябва и днес да го имаме пред очите си, та да не ни се смеят хората в работите утре” (до Данаил Попов, 31 декември 1871).
– “На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е. Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра” (до Любен Каравелов, 16 октомври 1872).
– “Не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме и й даваме нов век!? Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името Българин!? Затова, гдето ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народът, с Благословлението Божие, от Ада в Рай!?” (заплашителното писмо).
-“Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си” (до Панайот Хитов, април 1868).

– “Който не е чист – убивам го!” (до Данаил Попов, 16 септември 1872). “Нему смърт, смърт и смърт!” (до орханийци, 29 януари 1872).
– “Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприятели” (позив, 10 март 1871). “Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме навсякъде и всякога!” (Програмата на БРЦК).
– “Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт” (“Наредата”).
– “Ако някой от влиятелните българи, или войвода, подкупен от чуждо правителство, или от друго частно лице, поиска да ни попречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт” (“Наредата”).

– “Ако някой очерни народната ни работа с нарушаванието на правото на други народности, също като нас страждущи, и такъв ще се счита за неприятел на Отечеството ни и ще се наказва със смърт” (Устав на БРЦК, 29 април 1872).
– “Ако някой (включително председателят на БРЦК! – б.а.) поиска да злоупотреби със служебната власт, ще се накаже със смърт” (“Наредата”).
– “Ако някой от касиерите дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари, ще се накаже със смърт” (”Наредата”).
– “Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система “демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система в смисъл монархия, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт” (“Наредата”).

Васил Левски