„Варна утре” – диагноза „Няма да платим! Няма да платим!”, уви не по Дарио Фо

Във варненското политическо пространство се пръкна коалиция „Варна утре”, взела името на маргинален местен сайт, ръководен от бившата отговорна редакторка на местната притурка на в. „24 часа” Росица Пенкова.

След като дълго време Пенкова добре се справяше с обслужването на кмета Кирил Йорданов, както и лявото пространство, внезапно се яви в ролята на „дясна” и градът се окичи с билбордове с „Варна утре”.

Това, естествено се дължи на Красен Крале от „Новото време”, който налива пари в новата коалиция, издигнала за кмет Костадин Костадинов от ВМРО, който пък на първата си пресконференция заяви, че не се виждал в женски образ.

От поне половин година в afera.bg регулярно постъпват сигнали от журналисти работили във „Варна утре”, че по никакъв начин не могат да си вземат изработените пари от Росица Пенкова. Очевидно още чакат благоволението и да спази най-елементарното нещо, когато си тръгнал да правиш медия – да не лъжеш и подвеждаш хората, щом не можеш да се справиш финансово.

Сега след като Пенкова стана лице на коалиция „Варна утре” е задължително да приведе в ред финансовите си бакии, защото няма да има такъв, който да повярва на „почтените” от коалицията „Варна утре”, че ще оправят морската столица като вземат властта.

А и сега и е йола на Пенкова – хванала е за пеша Красен Кралев, Николай Недков, респективно Славчо Христов – все люде с големи пари…

Аfera.bg публикува материал на Елица Матеева, работила във „Варна утре” и все още чакаща тия, дето са тръгнали да оправят морската столица, да и платят дължимото.

Отворени сме и за позициите на всички онези излъгани журналисти, които все още мълчат.

ДИАГНОЗА „НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ!”, уви не по ДАРИО ФО

Ето и на мен ми се случи нещо почти фарсово. Без да предполагам, попаднах в ситуацията на персонаж от пиеса, писана преди доста десетилетия. Но като човек с тапия от НАТФИЗ и доста опит в подобни сценични произведения, винаги си казвам, че реалността е по-изненадваща и от най-витиеватата художествена измислица.

Миналата година попаднах в една „измислена” творческо-журналистическа идилия (новинарския сайт „ВАРНА УТРЕ.БГ) като сътрудник, който отразява културните събития в града или поне се опитва да улови ритъма им.

Започнах от юни 2010 с първия най-провокативен фестивал във Варна, а именно театралното „Варненско лято”, така постепенно преминах през филмови, литературни, музикални събития, които с оригинален авторски поглед коментирах. Проблемите обаче както във всяка картина от родния пейзаж не закъсняха. През септември миналата година от редакцията ми обясниха, че имат проблем. Увериха ме, че всичко ще се оправи, нека имам търпение.

Имах търпение в огромни размери!!! до месец юли 2011, като близо една година се публикуваха мои текстове без да ми се плаща, с уговорката, че ще ми се плати скоро. На 19 юли, изпратих последнияси текст за премиерата на кукления театър във Варна и съобщих, че няма да пиша повече, защото вече не мога да толерирам финансовите проблеми на ВАРНА УТРЕ.БГ.

До началото на фестивала „Любовта е лудост” (26 август 2011), името ми стоеше с координатите ми в сайта на медията, затова помолих главния редактор г- жа Росица Пенкова да го „изтрие”. Доводът ми бе, че няма смисъл да се създава впечатление, че пиша за тази медия, като вече съм отказала да работя поради известните на мениджъра й причини, а именно, че: ми се дължи хонорар. Другата причина, която е твърде важна( поне за мен), е че медията ми е дала хонорар само за месец юни и юли 2010 в плик от около 200-250 лв, за които не ми е издаден приходен ордер, както се прави в други медии. Когато питах за този аспект, не ми се отговаряше… Всъщност главният редактор (г-жа Пенкова) идваше с лекия си автомобил до жилището ми и на ръка ми даваше плик с пари. Никога не съм проверявала на каква база и за колко знака е определян размерът на възнаграждението ми.
Винаги съм изповядавала максимата, че ако една дейност е вид кауза, то усилията си заслужават. Затова моите усилия продължиха близо година, сближих се с част от екипа, който постепенно намаляваше като размер, не се интересувах кой-защо е напуснал, защото всеки има право на избор.

Ето в момента и аз направих своя избор, на този етап обаче нямам писмено официално становище от главния редактор кога и как ще си получа възнаграждението за периода. С мен общува чрез твърде императавния си стил на поведение сестрата на главния редактор, която е технически администратор в медията. От нея получих доста упреци, като последното определение бе, че рекетирам ВАРНА УТРЕ.БГ и въпреки тези опити, това няма да ми бъде от полза.

В странни ширини живеем, тук хората, които имат права се определят като рекетьори, а онези, които законът задължава да плащат и въпреки, че съзнателно го нарушават …те се "имат" за безгрешни. Разказвам тази история, защото освен мен има и други ужилени журналисти от новинарския сайт. При тях са нарушени, гарантираните от Трудовия кодекс норми на поведение, става дума за журналисти, които са работели с договори.

Не вярвам в анализите, оценките, журналистическите текстове на медия, която не е коректна към своите автори и служители. Не е редно да си мълчим и да не предприемаме нищо, защото става въпрос за обществените говорители-нали медиите говорят за обществото, констатират нередностите в обществото?

Къде е тогава границата и мярката в личното поведение, в личния статус и пример?
Нямам какво да губя и затова разказах тази история, убедена съм, че няма да си получа хонорарите, но важното е че споделих своята позиция. Варна Утре.бг не е единствената медия с подобни проблеми има и други, но все пак трябва да се започне от някъде…трябва да изискваме коректно отношение от другите, така, както те го изискват от нас.

„Рекетирайте” всяка медия, която се подиграва с труда ви на автори!

Медиите трябва да се научат на правилата, не ние-авторите!

Елица Матеева
Театрален критик, режисьор, артист

Afera.bg