Ваня Георгиева: Търся спонсор за евтаназия!

По време на последния петъчен парламентарен контрол в Народното събрание бе поставен на обсъждане казусът на 53-годишната варненка Ваня Георгиева, която търси спонсор за евтаназия.

Историята на Ваня

е низ от обещаващо бъдеще и ужасяващи събития. „Била съм 13 години чакано дете. Родителите ми имаха прекрасен брак. 55 години са живели заедно, без една лоша дума, създавайки всички семейни ценности, които аз, некадърницата разпродадох, за да си осигуря обезболяващите.” Квалификациите на Ваня за нея самата са плод на нейната чувствителност, но съвсем не отговарят на истината. Тя е изключително интелигентен и уважаван човек, с две висши образования и трудов стаж в системата на туризма и авиацията. „Започнах да работя на 14. Бях отличничка в езиковата гимназия и почнах като стажант във Военно-историческия музей в Търново. По три месеца работех. Като студентка вече бях пътуващ екскурзовод. Имам много отличия, значки и звания. Работех по 15-20 часа в денонощието.” На 53 обаче вече е пенсионер по болест.

Болестите й се отключват от стрес.

Първо умират родителите й, а после се обесва дъщеря й

Черната серия започва със смъртта на бащата на Ваня. „25 дни след него умря и мама. След смъртта на татко тя отказа да яде, отказа се от живота. Двамата бяха неразделни, като гълъбите. Помня как паднахме и двете в една мъгла, не можах да я удържа – и двете бяхме на ръба на силите си”, споделя Ваня. След като изгубва родителите си, жената още не знае, че я чака и друг чудовищен удар от съдбата. 17-годишната й дъщеря тръгва на път за вилата им, заедно с две приятелки. Шофира бащата на едно от момичетата. Катастрофират, и именно Ванината дъщеря пострадва най-тежко. Едва спасяват живота й, но остава в инвалидна количка. Въпреки рехабилитацията и прегледите при светила на медицината, състоянието й не се подобрява, а спестяванията на Ваня се стопяват. Налага се да продаде единия от апартаментите, наследени от родителите си. Но драмата не опира само до средствата. От отчаяние и болка 17-годишната й дъщеря се обесва. До бесилото Ваня открива бележка:

„За да не съм ти в тежест, мамо!”

„Не можа да понесе недъга си, болките в гръбначния стълб, липсата на перспектива в живота си занапред и абсолютно безсмислените според нея разходи за поддържането на това състояние на псевдоживот.  Очевидно бе наследила моя максимализъм и чувството за безполезност я принуди на тая отчаяна стъпка да сложи край на живота си.”, казва Ваня и допълва с потресаваща самоирония: „Тя намери куража, а аз и в това се провалих!” През миналата година Ваня прави опит за самоубийство със 150 хапчета, но варненските токсиколози я спасяват. „Оживяването си възприех като нов житейски провал. За какво си струва да живея?!”, пита и до днес тя. Продължава анонимно да пуска в пресата обяви, че търси спонсор за евтаназия. Към решението й да потърси смъртта като единствен житейски изход, я подтикват самотата и болестите, които я връхлитат една след друга от стреса.  Първо идва инсултът, заради който я пенсионират по болест. Има проблеми със  сърцето и щитовидната жлеза. Хипертонията, тежката остеопороза и пълният срив на имунитета, диагностициран като лупус, са следващите „екстри”, които довършват и бездруго тежката здравословна картина на Ваня. „Без работа и с непрестанни болки, които те карат да виеш нощем – това е животът ми от години насам. След като изгубих и жилището си, и разпродадох всичко ценно, което са събирали половин век родителите ми и четири поколения назад, останах без нищо, абсолютно нищо!..”, изплаква жената.

„Взимам 170 лева инвалидна пенсия, а наемът на квартирата ми е 200!..”

Безсилието й да се справи с непокорното си тяло и болката,

я тласкат в лапите на измамник

Красен се представя за отзивчив човек. Кара я с колата си до болницата, пазарува. Веднъж спечелил доверието й обаче, почва да иска от Ваня, уж назаем,  първоначално по-дребни, а после и по-големи суми. До момента й дължи над 10 000 лева. Когато Ваня си потърсва парите, посяга да я бие.

Пребива я на два пъти. Заплашва я с мутри.

Питаме Ваня завела ли е дело срещу измамника. „С какви пари?!”, отговаря реторично тя. Едва днес е наясно, що за птица е въпросният „благодетел”.

След всичко преживяно днес Ваня мечтае да…УМРЕ! След неуспешния опит за самоубийство с хапчета, срещу 100 лева

наркомани й обещават свръхдоза, но така и не се появяват повече.

И така се стига до идеята за евтаназия. „Много се разшумя около това, но публикациите в пресата не ми помогнаха. Обратното, дори ми навредиха.  Бях в болницата, когато са задали питането в Парламента и не съм го чула, но после заваляха коментари от рода: ”Че защо се занимават само с нея? Има толкова други болни и самотни хора. А какво като са оповестили случая ми?!-питам аз. Нищо от това. Предлагат ми някаква къщичка, в която да живея, сред болни хора…Това съвсем ще ме срине психически. Нямам средства да си осигуря лекарствата – „Аркоксия” и „Имуновинин” трябва да взимам. Минимум 2000 на година струва само едното от тях. Но не е само материална причината. Как да обясня на хората, че вътрешно съм скъсала с надеждата, че някога ще мога да превъзмогна страданието, което ме разкъсва отвътре?!..Виждам изход единствено в евтаназията. Тук е обявена за  криминално деяние, но в Швейцария е разрешена!..”

ТОРНАДО ПРИЗОВАВА

всички, които е трогнала участта на жената, да й помогнат кой с каквото може. Не за да умре, а за да продължи да живее, като се лекува. Затова си позволяваме да публикуваме телефонния номер на Ваня Георгиева: 0888171 178.

ОТГОВОР НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Д-Р СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ НА ВЪПРОСА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ ПО КАЗУСА ВАНЯ ГЕОРГИЕВА

„Случаят с г-жа Ваня Георгиева е комплекс от медицински, социални, психологически и житейски проблеми, насложени в годините. Тя е диагностицирана и  лекувана, освен от личния лекар и от водещи специалисти в гр. Варна по правилата на съвременната медицина, в елитни лечебни заведения, със съвременни лекарства. Има социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна. Консултирана е за възможността да ползва социална услуга в общността „Домашен социален патронаж”. Предоставен й е комплект документи за настаняване в специализирана институция с делегирана от държавата дейност – „Дом за възрастни с увреждания”. Във връзка с гореизложеното не мога да приема твърдението, че  този случай „представлява в същност силно обвинение срещу здравната система”.  По-скоро  във връзка с него апелирам да се провежда обективна обществена дискусия по такива изключително сложни обществени отношения, каквато е евтаназията.”

Болни, самотни и безимотни са много хора в България. Въпрос на личен избор е как да продължат, или да прекратят живота си. Убедени сме, обаче, че никакви доклади не могат да успокоят душевното равновесие на психично здрави хора, които съзнават, че животът им губи контрол и достойнство.  

Из писмото на Ваня до хазяйката й, преди да нагълта хапчетата през миналата година:

Изкарах м. май с един пакет макарони и две пакетчета солети

„Доне,

Поднасям ти моите извинения за проблема, който ти създавам с предстоящото ми действие – да сложа край на себе си, но съм принудена от обстоятелствата да взема това решение, защото:

Аз вече съм на дъното на човешкото битуване: с тотално разбито здраве, аз вече не мога да си изработя парите, които са ми необходими за лекарства и лечение, за храна,  наема, сметки и т.н.

Моето последно желание е, ако може моите дрехи да бъдат дадени в дом за стари хора, а моите книги – в библиотеката, която е в началото на нашия блок – във фотото е.

Моля да бъде предадено на:

Д-р Николова – озонатор мед и накити – на фотьойла, до прозореца;

На Краси Никифорова – дрехите, които са върху другия фотьойл и торбичката върху тях;

На леля Дора от съседния апартамент – тя в момента е на вилата си, затова търси нейната внучка, която живее на втория етаж, точно под нас:

-цветарника с кактусите и цветя, които тя си хареса, картината над леглото ми и другата до вратата, часовника-слънце, свещника и мильото под него /тя много го харесваше/

На теб, Дони, остава цялото ми обзавеждане и всичко, което ти си харесаш. Надявам се с обзавеждането да те компенсирам за неплатените ми сметки. Моето финансово състояние днес възлиза на 0,25 лв. Те са до личната ми карта на масичката.

Причината, за да взема решението да сложа край на себе си е тази – липса на средства за съществуване.

Не съм в депресия, не съм и в психоемоционална зависимост. Ако имах пари, щях да продължа, докогато ми е писано. Но сега вече съм принудена. Трябва да сложа край на моята непоносима вече агония!

Държа да се знае, че аз от месеци не съм пила никакви лекарства, а алкохол – от незапомнени времена.

Аз не съм приемала никакви психотропни, нито пък упойващи, транквиланти, или наркотици – никога!!!

Вземам моето окончателно решение с напълно чиста и трезва мисъл, като изход от моята безизходица. Нямам на какво, или на кого да се надявам.

Разполагам с около 180 хапчета – дано успея да ги погълна!

Аз съм изкарала м. май с 1 пакет макарони и 2 пакетчета солети.

Доне, моля те, ако можеш да ми простиш.

С най-добри пожелания ксъм теб и твоите близки: Да сте живи и здрави и само добро да ви постига!

Извинявам се за некрасивото писане, но съм с много висока ткемпература.

Сбогом! Завинаги!!!

                           Ваня”

Eми Мариянска

В. Торнадо