Публикувано на 22.02.2008 / 20:42

Ваксина бори рака, държавата “недочува” за нея

 

 

„Човек не може да разбере, ако не му дойде до главата!” – с тези думи ме стряска един от пациентите, който срещам в Медицинския център „Интегративна медицина”. Онкоболен е, минал е през какви ли не перипетии, операции, терапии, болки, пръснал е хиляди левове. Надеждата умира последна, затова сега е тук. Напоследък обаче и болките му са намалели …

             В България има регистрирани около 250 000 онкоболни, по около 25 000 на година са новите случаи. Шокираща бройка, но още по-тревожни са фактите, свързани с лечението на тези онкоболни. По принцип класическата медицина използва три основни метода: операция, лъчетерапия, химиотерапия. Оттам нататък, стигне ли се до някакъв край, който не е благоприятен, повечето лекари вдигат ръцете и казват: До тук бяхме! Единствено, което се прави, е изписването на морфинови препарати.

             Съвременната онкология и модерната онкотерапия не са сред най-щадящите терапии. Лечението, което се провежда, има редица негативни ефекти, които в редица случаи не се знаят от пациентите, а и от обществото като цяло. В лъчетерапията у нас, например, се използва апаратура от 60-те години, т.е. безнадеждно остарели машини, което не винаги гарантира качествено лечение. Химиотерапията на свой ред има твърде сериозни токсични ефекти, получават се доста усложнения. Понякога ползата от нея е по-малка отколкото вредите, които нанася. Специалисти твърдят, че само при 4% от болните тя дава категорично добри лечебни резултати, в останалите случаи представлява частично палиативно лечение, насочено към временно спиране на туморния процес, при това на огромна цена, което не е равнозначно на излекуване. Всъщност около това, какво представлява ракът и как може да се победи, витаят доста митове. Може би тъкмо защото досега медицината все още не е намерила начин да го лекува ефикасно. Ето ги:

Мит 1: Ракът представлява туморна маса. Истината: Ракът е състояние на системата, а не локализирано явление.

Мит 2: Ракът е остро (акутно) заболяване. Истината: Ракът е хроническо състояние.

Мит 3: Решението е в хирургическата интервенция. Истината: Ракът не може да бъде лекуван само с хирургическа операция

Мит 4: Ракът може да бъде унищожен с "вълшебен куршум". Истината: Ракът може да бъде елиминиран с ИПТ и промяна на раковата физиология

Мит 5: Онкологът най-добре знае как да лекува рака. Истината: Онкологът е най-добре запознат с химиотерапевтичното лечение с високи дози за точно определен вид рак

Мит 6: Единственото правилно лечение на рака е химиотерапията с високи дози. Истината: Химиотерапията с високи дози би трябвало да се счита като последното възможно лечение.

Мит 7: Съществува седемдесет процентна възможност за успех. Истината: При солиден тумор възможността за излекуване, чрез химиотерапия с високи дози, е само пет процента

Мит 8: Хранителните добавки пречат на ефективността на химиотерапията. Истината: Хранителните добавки повишават ефективността и намаляват страничните ефекти на химиотерапията.

Мит 9: Яжте, каквото ви се иска! Истината: Яжте, както ви се иска, ако желаете рака ви да се разшири или да получите рецидив.

Мит 10: Инсулин – потенцираната терапия е експериментална. Истината: Химиотерапията с високи дози е експериментална.

От две години Медицинският център „Интегративна медицина” се занимава с терапия на хронични и онкологични заболявания, т.е на едни от най-трудните проблеми в медицината, в които качеството на предлаганите услуги в здравеопазването са много далеч от истината. В еднаква степен и пациенти, и лекари не са задоволени от резултатите, било за хипертонични болести, било за инфаркти или инсулти, особено пък за онкологични заболявания. Намерението на създателите на този център е да съчетаят методите на традиционните и алтернативните медицински терапии с цел повишаване на ефективността на лечението на хронични и онкологични заболявания. Ръководители на проекта са д-р Христо Дамянов – доктор по медицина и ст.н.с. Лъчезар Аврамов – доктор по биофизика. Събрани са от общите си интереси за въвеждане на модерни методи в медицината и от общата борба срещу нежеланието на здравната система да ги използва. След дълги години на усилия установяват, че ако сами не си решат проблемите, няма кой друг да им ги реши.

  Д-р Дамянов дълги години работи в областта на онкологията и вече се е убедил, че не само със скалпел, но и с консервативни методи на лечение, с търсения и с експериментиране може да се постигнат далеч по-различни и по-сериозни резултати. А новите начини отдавна се практикуват по света, топлата вода няма да се открива у нас. Концепцията на клиниката му е коренно различна, тя е вън е от трите основни конвенционални метода. Още повече, че в областта на онкологията прогресът не може да бъде спрян и един ден той наистина ще промени коренно света. Вече има много широки възможности за лечение на онкоболните, които за съжаление не могат да влязат в конвенционалната медицина, по простата причина, че не са бизнес ориентирани, т.е. те не могат да носят печалби. Новите методи обаче се използват по цял свят, в частни болници и са доказани било с експериментални проучвания, било с клинични приложения. Желанието на специалистите е новите апарати да бъдат много повече, ефектите да са много по-големи, но на всяка крачка се явяват трудности. Всички финансови средства, които се влагат в разработките, на практика са невъзвращаеми, защото нормалният път е те да се внедряват масово в здравните заведения. Внедряването им в едно-единствено заведение означава години наред инвестициите да не могат да се изплатят. А когато тези инвестиции се изчерпят за един апарат, естествено не остават за друг и вместо всяка година да се въвежда по нещо ново, това става на пет години, като в това време първоначалните апарати се амортизират, за тях отново трябват инвестиции… и така се заформя един порочен кръг, от който на микро равнище в Центъра са излезли, но признават, че това е станало по изключително неефективен начин – и за тях самите, и за здравната система, и за болните. За последните най-вече, защото тук се обслужват само шепа хора, докато тези методи могат да дадат здравни грижи на хиляди.

Науката е установила множество рискови фактори, които водят до онкологични заболявания. Сред тях са вредните вещества от околната среда, от това, което дишаме, това, което пием, ядем и т.н. От друга страна метаболизмът, разграждането на веществата, води до отделяне на вредни вещества, свободни радикали, които се натрупват. При определени условия – нарушения на функции, органи и системи; при намален имунитет тези карциногени се превръщат в особено вредни фактори, които действат на ниво генна структура. Става още по-зле, ако е налице и някаква предразположеност. В крайна сметка тези генни мутации водят до рак. И тук възниква въпросът: какво се прeдприема, за да се ограничат тези множество фактори, които науката познава. Впрочем, оказва се, че често се правят прекрасни операции, туморът се премахва изцяло от хирурга, болният си отива и се чуди какво да предприеме нататък, защото никой не му казва как да продължи, за да намали шанса заболяването да рецидивира. И наистина въпреки добрите операции резултатите често са твърде печални, защото туморът е премахнат, но не и причините за неговото възникване, в тази насока просто нищо не е направено. А науката през последните десетилетия е постигнала много. По света се прилага цялостно комплексно лечение на онкологично болните, въздейства се върху различни елементи от болестния процес. В Центъра акцентът е поставен именно върху премахване на условията за възникване на тумора. Много важно значение има храненето, регулирането на отношенията на различни органи и системи – медикаментозно или с хранителни добавки, или с нискочестотна лазерна терапия, с озонотерапия и с много други методи, които могат да възстановят вътрешното биологично равновесие на организма. Просто имунната система трябва да се стимулира сама да се пребори със заболяването. 90% от болните в центъра са преминали през ада, те са в трети, четвърти стадий, правили са химио- и лъчетерапия, но са изписани като пациенти, на които не им остава нищо друго, освен да получават морфин. От тези въпросни 90% в центъра 80 на сто се изправят на крака. Д-р Дамянов не обещава чудеса, но се опитва да спре развитието на тумора, да даде коренно различно качество на живота, да се спрат болките, оплакванията и да се даде глътка въздух на болните. С други думи – животът не просто да се удължи, но да стане комфортен.

Основният метод, който се прилага тук, се нарича „Инсулин потенцирана терапия”. Той е е създаден през 1930 г. от д-р Донато Перез Гарсия, военен лекар от Мексико, на базата на емпирични наблюдения. Същността на метода е в комбинираното приложение на хормона инсулин със стандартни медикаменти, при което се получава значително усилен терапевтичен ефект. В продължение на 41 години д-р Гарсия използва успешно този метод за лечение на хронични и онкологични заболявания. През 2003 г. в сп. Cancer Chemother Pharmacol е публикувано и първото клинично проучване, обхващащо 30 жени с метастатичен рак на гърдата и резистентни на стандартната химиотерапия. Болните са разделени на три групи: лекувани с Метотрексат + Инсулин, лекувани само с Метотрексат и лекувани само с Инсулин. Резултатите са показали стабилизиране на заболяването само при първата група, докато при останалите заболяването е прогресирало. До м. януари 2005 г. броят на лекарите, обучени и практикуващи метода, надвишава сто в над 20 страни по света.

           За д-р Дамянов този метод е изключителен, защото именно благодарение на него се постигна спиране на турморното развитие. Той се отличава от конвенционалната медицина по това, че при него се използват 10 пъти по-ниски дози от лекарствата за химиотерапия, но комбинирани с хормона инсулин. В най-лошия случай ефектът е еднакъв с традиционната химиотерапия, но не са малко пациентите, които постъпват напълно изчерпани, а си тръгват без следи от онкологични заболявания. Разбира се, тук не става дума за безусловно излекувани от рак хора, но за такива, които са в пълна ремисия, при това активни, ходещи на работа, на почивка.

10-те пъти по-ниски дози от лекарствата, които се използват при този метод, обаче, означават 10 пъти по-ниски печалби. И тук изниква въпросът – каква заинтересованост тогава може да има у производителите на лекарства. Кой е луд да получава по-ниски печалби? Държавата обаче би имала полза, за нея това са десет пъти по-малко разходи за лекарства. Противопоставянето на евтините препарати не е присъщо единствено на България, то е валидно и за САЩ и за европейските страни. Съвременните здравни системи по правило оказват изключително голяма съпротива на евтините методи на лечение. В историята на медицината има случаи, при които учени откриват много евтини и ефективни начини за лечение, в резултат на което завършват със смърт, със запалване на лабораториите и съсипване на кариерите. В САЩ, където медицинската система е най-комерсиализирана, случаите са най-много. Даже лекарите признават, че медицинската система се самоподдържа с количеството болни, горе-долу по формулата: колкото повече болни, толкова повече лекарства, следователно толкова по-добре. Медицината има два аспекта: хуманен и комерсиален и много индивидуално е в чия глава и в чие сърце какво е надделяло. Дехуманизанизацията й се постига и с клиничните пътеки, които са на практика един конвейр, в който се задраскват квадратчета, но накрая никой не се интересува от ефекта и резултата от лечението. Важното е, че сметката излиза – всички болни се лекуват с една и съща методика, по един и същи начин, изкуството на медицината изчезва, всичко се елементаризира, а лечението е некачествено. Държавата обаче е много доволна, защото всяка стотинка е изчислена, а потоците пари могат да се контролират.

         Големият въпрос – какво става с болния – остава по Остап Бендеровски грижа на самия болен.

Новите методи за борба с рака, които се прилагат по света, са добре известни и в българското министерство на Министерство на здравеопазването. Те обаче са известни по странен начин, казва доц. Лъчезар Аврамов – доктор по биофизика, един от създателите на Центъра по интегративна медицина, и добавя: „Ние го говорим, а те не искат да го знаят!”

        След прилагането на „Инсулин потенцираната терапия” в Центъра на д-р Дамянов раковите процеси се стопират, но лечението не бива да свършва дотук – болните имат нужда и от следваща стъпка, защото инсулиновата терапия не е панацея и има предел на възможностите си. А на тези хора наистина може да се даде още нещо, за да се подсили ефекта на терапията. Необходими са хипертермия, електротерапия, фотодинамична терапия и ваксината на Коули. Тъкмо тя е най-евтиното и най-достъпното средство.

Д-р Дамянов е влязъл във връзка с канадски институт, който разработва и произвежда въпросната ваксина и се е договорил да я получи безплатно, срещу което всички български резултати ще се предоставят на канадците, за да могат те да обобщят пред своята държава лечебните възможности на ваксината и да поискат отпускане на средства за широкото й прилагане. С този препарат вече са лекувани и документирани над 1000 пациенти с ракови заболявания.

       Самият д-р Уйлиям Коули е харвардски възпитаник и по-късно хирург в болницата Слоан-Кетеринг, САЩ. Той прави откритие, което поставя основите на съвременната имунология. Повод за това става наблюдението му върху болен с напреднал сарком, неколкократно опериран безуспешно. След третата операция болният развива кожна инфекция, с причинител микроба Streptococcus pyogenes. Още по време на болничния престой се наблюдава как след всяка температурна треска туморът прогресивнo намалява до пълното му изчезване. Проследен 7 години по-късно, той е без каквито и да е следи от заболяването. Проучването на болничната документация показва и други подобни случаи. Младият д-р Коули достига до заключението за възможността убитите бактерии да стимулират инфекция, протичаща с възпаление, треска и температура, което да води до лечебен ефект при туморите. Така се достига до създаването на ваксината за лечение на туморни заболявания. За първи път тази ваксина е приложена при болен с напреднал сарком обхващащ коремната стена, таза и пикочния мехур и е довела до пълна регресия на тумора. След лечението болният е без тумор 26 години до смъртта си, причинена от миокарден инфаркт.

  На възраженията, че приложението на тази ваксина, която е открита твърде отдавна, е връщане назад, лекарите от центъра отговарят, че в медицината понятие като „връщане” няма. Както иглотерапията е измислена преди 5 000 години и продължава да се практикува, така и добрите лекарства не могат да станат „демоде”. Впрочем достойнствата на ваксината са описани в едно от най-авторитетните канадски медицински списания. В статията за ваксината четем дословно: „Подходът на Коули спрямо лечението на рака има своето място както в миналото, така и в настоящето и в бъдещето. Той дава рядката възможност за разработването на широко приложимо, сравнително евтино, и въпреки това ефективно лечение на рака. Даже и в онези случаи, които са извън възможностите на конвенционалната терапия, пак има надежда!”

Впрочем пациентки, лекувани с Коули Флуид в мексиканска клиника, са продължили с прилагането на ваксината и след завръщането си в своите страни. Една от тези пациентки е от България; тя продължава и понастоящем нелегално вкъщи да си поставя от препарата и да се чувства в много добро здраве.

         Не може да се каже, че в Министерство на здравеопазването не знаят за този препарат – тъкмо обратното. Те са получавали многократно писмо от отделни пациенти и от фондации, в които се отправят запитвания или настойчиви молби за внасянето му. Отговорите са стандартни и обичайно те започват с добре познатото: „Министерство на здравеопазването е загрижено за безопасността и здравето на гражданите!” След позоваването на доклади, становища и експертни заключения, финалът е също толкова стандартен: "Препаратът не се разрешава по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба N 31 за определяне на правилата за добра клинична практика". И още „продуктът не може да бъде разрешен за внос и по реда на Наредба N 2, тъй като тя се прилага за лекарствени продукти, които са разрешени за употреба в някоя страна.”

         Във въпросната Наредба N 2 обаче има един член 8 алинея 1, който гласи: „В случай на потребност от неразрешен за употреба в страната лекарствен продукт с животоспасяващи индикации за лечебно заведение или диспансер се изготвя протокол от ръководителя на лечебното заведение за конкретния лекарствен продукт с необходимото количество, който се съгласува с ИАЛ. Ръководителят на лечебното заведение прави мотивирано искане до министъра на здравеопазването, който взема решение относно посочения лекарствен продукт и съответното количество, като уточнява крайните потребители.” Въпросният член и алинея оставят следователно вратичка, но така или иначе съдбата на пациентите е в ръцете на институциите, които могат да дадат или да не дадат разрешение.

Отчаяни пациенти и техните близки често отправят писма до Министерство на здравеопазването с молби да се вземе административно решение за внасяне на ваксината на Коули. Писма в тази връзка са пращани и до президента Георги Първанов. Едно от тях е на Мария Димитрова от Червен бряг, майка на 21-годишна студентка с диагноза остеогенесарком. Обезумялата от ужас жена буквално проси милостта на институциите да разрешат алтернативното и експериментално лечение, когато здравната система е оставила пациента извън здравната система. Тя пише на президента: „Ако даже само един от тези обречени доброволци получи мечтаното стабилизиране и туморна регресия чрез ваксината Коули, това ще е успех – ще бъде съхранен поне един човек за живота, за близките му. Всеки спасен живот трябва да се приема като вид победа над рака!” От администрацията на президента препращат писмото до Министерство на здравеопазването, не че Мария Димитрова не се е молила и там. Следва поредният челен сблъсък с въпросната Наредба N 2.

       На 15.02.2008 г. по време на парламентарния контрол в Народното събрание проф. Радослав Гайдарски беше запитан тъкмо за проблема с издаване на разрешение от Министерството на здравеопазването за внос и приложение на ваксината на Коули или “Coley Fluid” за лечение на напреднали, метастатични случаи с туморни заболявания. По този повод Д-р Христо Дамянов и ст.н.с. Лъчезар Аврамов изпращат професионално становище до премиера Станишев с копие до министър Гайдарски, в което привеждат своите доводи и доказателства „относно неверните твърдения на специалисти, които формират неправилни и според нас вредни управленски решения.” Те привеждат информация от Канадския институт MBVax Bioscience Inc., която е предоставена и на проф. Гайдарски, и от която е видно, че ваксината е одобрена за състрадателно приложение при възрастни пациенти и деца с неоперабилни или метастатични тумори в Ирландия, Швейцария, Германия, Израел, Австралия, Австрия, Китай, Мексико и Бахамите. В получените материали е включена и директна информация за приложение на лечението с MBVax в клиники в Германия, Австрия и Ирландия, т.е страни от Европейския съюз. Впрочем в последната кореспонденция с Канадския институт се изразява учудване от създадените пречки за приложението на ваксината и се представят последни данни и факти за успешно лекувани пациенти в Мексико вкл. и български.

Разбира се, борбата продължава, категоричен е д-р Дамянов. Пагубното е, че борбата е повече с хартия, вместо за живот!

 

Ана Кочева

Frognews.bg

 

Коментари 0 за
“Ваксина бори рака, държавата “недочува” за нея”

  1. Na parvo miasto gtriabva da se obeleji iavnata targovska pozicia na avtorite. Bi triabvalo samo lkari s priznata onkologichna specialnost da se zanimavat s takav problem. Ne e lajica za vsiaka usta. Tezi hora mogat da ti donesat ot 9 kladeneca voda i da te ubejdavat, che shte pobediat raka. Haltura, haltura….

  2. На 10.12 откриха рак на простатата на баща ми.Гледат на него,като на поредния случай.Въпреки реномираната институция към която се обърнахме за помощ-ние получихме отношение като към прокажени!Ще отидем в тази клиника и ще ви информирам за отношението и лечението.СЪВЕТ:Не вярвайте на 1 лекар!Търсете второ мнение!Ние сме хора,а не бройки в държава без ред и сигурност.Няма здравеопазване!Има лекувани и починали бройки,а за това се дават и пари…Гледам с надежда към центъра за инергративна медицина.

  3. От 1 година водя битка с това заболяване- минах през какво лине – лъчетерапия,химиотерапия, опрерация и пак лъчетарепия.Паралелно с лечението аз пиех отвари от билки,приложих и лечение с хранителни добавки- фунготерапия,пиех спиртен извлек на зелени орежчета, по 10 капки 3% кислородна вода, лелено семе ,ленено олио,спрях да приемам храни с консерванти и имаше добър ефект .Преди операцията тумора беше намалял до грахово зръце.В момента с дори показатели на кръвта, туморния ми маркер е в нормата.но искам да се включа в кампанията за въвеждане на ваксината на Куоли и искам да я приложа и на мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *